Въпреки че преди да родя бях изчела няколко книги и изгледала десетки клипчета за отглеждането на деца, думата “режим” някак липсваше в речника ми на бъдеща майка. По всичко личи, че съм си представяла бебето си като мъничък възрастен, който сам определя ритъма си на деня. Както във всичко останало, което се отнася до отглеждането на деца и тук ще чуете коренно противоположни мнения - че е чудесно детето ви да има режим или пък, че не е необходимо то да бъде “като войник”.

Едно от първите неща, които научих е, че всяка двойка “майка-дете” е различна, за една майка може да е приоритет денят ѝ да следва конкретен ритъм, друга би се чувствала по-добре, ако няма стриктни правила, някои деца сами създават свой ритъм, за други пък е по-трудно. Истината е, че експертите не са единодушни нито относно това дали е добре детето да следва стриктен режим, нито кога е добре да започнете да му въвеждате такъв, което може да бъде много объркващо за една млада майка. Има обаче нещо, което аз наричам “плаващ ритъм”, което би могло да ви бъде от полза. В ежедневието ни има неща, които просто трябва да “напъхаме” - сън, хранене, смяна на памперс, игра, а психолозите съветват да се опитате да ги подредите в определена последователност, така че малкото дете да знае кое след кое следва, за да чувства сигурност и да усеща границите от малко.

Истината е, че колкото по-голямо става детенцето, толкова по-лесно ще ви бъде да въведете някакви граници и правила.

Ето как преминава един наш ден заедно с Мишо, който в момента е на година и половина:

7 - 8 ч. - Ставане от сън, сутрешен тоалет, закуска
8 - 9 ч. - Свободна игра
9-11 ч. - Излизане навън
12 ч. - Обяд
13 ч. - Следобеден сън
14 ч. - 15 ч. - Игра с мама
15 ч. - Следобедна закуска
16 - 18 ч. - Игра навън
18 ч. - Вечеря
19-22 ч. - Игра и подготовка за сън

Ставане от сън и сутрешен тоалет:

Ставането от сън е изцяло по инициатива на Мишо, понякога успявам да го удържа още малко, но честно казано рядко ми се получава. Следва смяна на памперс и преобличане. Ежедневно използвам Бепантен Унгвент, който предпазва деликатната бебешка кожа от подсичане.Препоръча ми го моя приятелка, която ми сподели, че е подходящ за всеки ден, тъй като не съдържа аромати, консерванти или оцветители. Убедила съм се, че е достатъчно нанасянето на тънък слой от продукта, за да подействат съставките му. Подсичането най-често се образува, когато пелената на бебето е влажна и се получава неприятно триене между нея и бебешката кожа. Предпазният слой Бепантен Унгвент предотвратява именно това. След смяната на памперса следва преобличане, миенe на зъби и подготовка за закуската.

Закуска

Мишо е едно от най-злоядите деца на планетата. Захранването му беше изключително трудно, а сега предпочита да хапва тесто. Една от най-питателните закуски, които обикновено хапва е любима и на мен. Попарвам с топла вода овесени ядки, така че да омекнат добре и добавям банан, авокадо и рожков. Става пухкаво кремче с какаов вид, което той много харесва.

Свободна игра

Често си припомням наум известния цитат на Мария Монтесори: “Никога не помагай на дете със задача, с която то чувства, че може да успее”. Свободната игра помага на децата да придобият самочувствие, че могат сами да се справят със задачите си, развива фината моторика и въображението. Освен това дава на родителите мъничко време да си отдъхнат. Истината обаче е, че не всички деца се занимават сами. Често е необходимо да им създадем условия затова. Едно от основните правила на Монтесори е родителят да съумее да създаде такава среда за детето си, че то да може спокойно да я изследва. Мишо не е от децата, които предпочитат да си играят сами, но се стремя при всеки удобен момент, когато нещо му стане интересно да го оставя сам да го разучи. Понякога ме човърка отвътре да го направя вместо него, но често успявам да се спра. Откакто стана малко по-голям безспорно най-популярната играчка за свободна игра у дома е кухнята му. Избрахме дървена, защото материалът, от който е изработена играчката също е много важен.

Това е и времето, в което обикновено пускам пералня и върша домакинска работа.

Излизане навън

След играта у дома е време за социализация. Едно от най-хубавите неща за всяка двойка мама и бебе е срещата със себеподобни. Много психолози споделят, че майчинството често е самотно занимание, а общуването с други хора е изключително важно за всички страни. С Мишо посещаваме различни занимания откакто той навърши три месеца и препоръчвам силно всяко от тях: Киндиру, йога за мама и бебе, музика за малчугани, рисуване за бебета и др. Когато няма мъгла и въздухът го позволява пък задължително сме на площадката.

Следва обяд, и ако имам късмет, следобеден сън

Едно от любимите похапвания за Мишо, освен разбира се филия с нещо, е червена леща, която се приготвя изключително лесно. Сварявам два картофа, един морков и след това ги пасирам с готовата червена леща, обикновено добавям и малко куркума.

След като стане от сън обикновено прекарваме време у дома, в което играем с кубчета или пък с любимите му музикални книжки, подхвърляме си балон или пък си играем с количките му.

След това в зависимост от времето навън или излизаме, или посещаваме някое от детските кафенета, които се появиха в последната една година. Тук е времето, в което ако необходимо пазаруваме заедно.

Игра и подготовка за сън

Прибираме се у дома и чакаме татко му за вечеря, а напоследък след като хапнем Мишо предпочита да играем на криеница вкъщи. Много се забавлява и става все по-добър в това да ме открива. Специалистите съветват преди сън да се заложи на постепенно намаляване на темпото, за да има време да се успокои детето, затова след криеницата се опитвам да се върнем към нещо по-спокойно, като редене на кубчета или конструктор. Следва баня, миенe на зъбите и лягане.

Това като цяло е рамката, в която прекарваме дните си, но истината е, че всяка майка ще ви каже, че децата често имат свое виждане за нещата и не винаги можеш да осъществиш плана си. Колкото по-бързо приемеш, че животът с малко дете е непредвидим, толкова по-лесно ще ти бъде. На мен лично ми беше много трудно да свикна с идеята, че всяка наша почивка всъщност е изтощителна, но вече се опитвам да гледам на пътуванията ни като на приключение, по време на което заедно с Мишо откриваме нови неща. Това важи и за ежедневието, то никога не е тотално разграфено, но все пак се опитвам да му покажа, че следваме някакъв ритъм. Ще ми бъде много интересно и полезно да разбера каква е вашата рамка и как успявате да влезете в нея?