Вие не сте лоша майка! Как да се справите с мисълта, че се проваляте като родител

20 юни 2022 | 12:41
4505
0
Снимки: Unsplash
0

Няма значение на колко дни, месеци или години е детето ви. Може да „прегорите“ във всеки един момент, а чувството за вина и липсата на подкрепа от страна на близките само ще налеят масло в огъня. Защо се стига до такъв срив, как се проявява той и какво да правим с него?

След раждането на дете получаваме нов статут – на родител. Той включва и усещане за щастие, макар понякога да се уморяваме и да правим жертви в името на детето. Трудностите, с които се сблъскват родителите, са естествени, но не всички и невинаги успяват да ги преодолеят.

„Да имаш дете е истинско щастие!“. Чуваме това много често. По време на бременността усещаме с трепет мърдането на бебето в корема, мечтаем си как ще го прегърнем, когато се роди. Готвим се за появата му – избираме креватче и количка, търсим добър родилен дом и акушер-гинеколог. Очакваме, искаме и обичаме бъдещото си дете. И ето че идва големият ден. Детето идва на бял свят, а майката е на седмото небе от щастие. Страховете, съмненията и тревогите остават зад гърба ѝ, всичко вече е наред. Изписването от родилния дом е истински празник. Роднините и приятелите честитят на младото семейство. Любящият съпруг и новоизпечените баби и дядовци обграждат родилката и внучето с внимание и грижи. А след няколко дни бабите и дядовците си отиват вкъщи, мъжът тръгва пак на работа, всички се връщат към обичайния си живот. Празничната суета отшумява, остава майчинското ежедневие.

Жестоката реалност

Историята на Н., на 26 години. „Дъщеричката ми е на 14 дни. Живеем тримата в покрайнините на града. Мъжът ми работи, аз по цял ден съм сама. Понякога ми е толкова самотно и тъжно, че не мога да спра сълзите си. Нищо не успявам да направя. Тя постоянно плаче и е закачена за гърдите ми. Дори не мога спокойно да отида до тоалетна. Уморих се. Понякога ми се струва, че няма да издържа и ще полудея“.

С настъпването на бременността обичайният живот на жената се променя значително. Но почти до самото раждане тя е водила активен начин на живот, ходила е на работа, посещавала е изложби, виждала се е с приятели, ходила е на семинари и тренинги. А след раждането на детето всичко се е променило.

Историята на И., на 30 години. „Не разбирам какво ми става. Преди раждането на детето нямах здравословни проблеми, но напоследък често имам главоболие, болки в гърба, в тялото. Чувствам се разбита и уморена. А когато бебето плаче, ми се иска да си запуша ушите и да не чувам нищо“.

И. е майка на 9-месечно момиченце, в отпуск по майчинство е. Винаги е мечтала да има дете. Няколко години не е можела да забременее, но след терапевтичен курс чудото най-сетне е станало, голямата ѝ мечта се е сбъднала. И. е фитнес-инструктор и преди бременността е прекарвала много време във фитнеса, ходила е на СПА, пътувала е с мъжа си или с приятелки. По време на бременността животът ѝ станал по-малко активен, а след раждането съвсем „спрял“.

Историята на А., на 33 години. „Аз не съм майка! Аз съм чудовище! Понякога толкова ми писва от всичко, че не мога да се овладея и викам по децата си. А после, когато млъкна, виждам уплашените им очи и плача. Преди няколко дни, когато единият ми син за пореден път ми направи детска истерия, аз по никакъв начин не можех да го успокоя. Известно време се сдържах, но после търпението ми се изчерпа и всичко излезе извън контрол. Наплясках го и ужасно се срамувам от това“.

А. е майка на две момчета-близначета, наскоро са станали на две години и половина. Тя е икономист, работи от къщи, съставя отчети и води документацията на две фирми. Мъжът ѝ също работи, но семейството изплаща ипотечен кредит и парите не достигат.

Три жени, всяка със своята уникална история. Те не си приличат, но едно нещо ги обединява. Те са жени и майки, споделящи една болка – родителски емоционален срив.

Как изглежда родителският емоционален срив?

За подобни мисли и чувства не е прието да се говори в обществото и в семейството. Винаги има риск, че околните няма да проявят разбиране, а може и да укорят жената. Тя няма с кого да сподели мъката си, няма кого да помоли за помощ. Остава сама с мислите и умората си. Словосъчетанието „емоционален срив“ предполага промени в поведението и състоянието на човека, които възникват в резултат на емоционално изтощение на фона на хроничен стрес. Именно майките рискуват да се окажат в такова състояние – и това не е случайно. Най-често именно те са с децата си 24/7, 365 дни от годината. Кои са признаците на емоционалния срив?

* Сутрин не ви се иска да отворите очи, да станете от леглото. Трудно ви е да вдигнете глава от възглавницата, а тялото ви е тежко, като напълнено с олово.

* Иска ви се да затворите очи и да изчезнете, да се изпарите. Да се окажете някъде много далече от дома, от семейството си и от детето.

* Нямате желание да се прибирате вкъщи.

* Струва ви се, че никога няма да се измъкнете от този ад.

* Лесно побеснявате заради детския плач, неспокойния сън на бебето, заради разхвърляните играчки и зацапаните мебели.

* Иска ви се да се сврете в някой ъгъл, за да не ви вижда и закача никой, и да плачете горчиво там.

* В главата ви се завърта мисълта „Колко беше хубаво тогава, без дете“ – и тази мисъл буди у вас срам и презрение към себе си.

* Струва ви се, че детето и целият свят са срещу вас.

* Иска ви се да сграбчите детето за раменете и да го друсате, докато не се успокои и не млъкне.

* Имате чувството, че нервите ви са обтегнати до крайна степен и всеки момент ще се скъсат.

Какви са причините за емоционалния срив?

1. Голяма натовареност

- Домакинска работа: чистене, пране, гладене, готвене, пазаруване и т.н.;

- Детето: грижи за него, водене на лекар, посещаване на развиващи курсове и занимални, игри, разходки;

- Работа: от къщи заедно с детето или от офиса, като след прибиране вкъщи пак ви чакат грижи за детето.

2. Недостиг на сън

- Често будене нощем: кърмене, неспокоен сън на бебето;

- Ранно ставане: детето се е наспало, а вие не;

- Късно лягане: имате много задачи, които просто не успявате да изпълните в „нормално“ време.

3. Липса на възможност да се отпуснете

- Забрана на удоволствията: „Вече съм майка, детето е на първо място“;

- Непознаване на практично приложими техники за отпускане – арт-терапия, медитация, творчество;

- Липса на „правилна“ физическа активност – спорт, йога, танци.

Тук говорим за по-особена форма на емоционалния срив. Да си родител не е временно явление. Детето не е работа. Не можете да подадете оставка, да вземете отпуска, да си намерите по-удобно, по-подходящо за вас дете. Затова е много важно, грижейки се за детето си, да проявявате грижи и за себе си.

Как да се справите с това?

1. Подгответе си необходимото пространство. Очаквайки дете, предварително обмислете къде ще спи и ще си играе то, къде ще сложите креватчето му и повивалника. Заобикалящото ви пространство трябва да е удобно и функционално, и то най-вече за вас. Изобщо не е задължително да подготвяте отделна стая за новороденото бебе – ако смятате да спите в една стая с детето, ще ви бъде неудобно да ходите всеки път до друго помещение за дрешките и вещите му. Ако бебето вече се е родило и не ви харесва как е подредена обстановката в дома ви, никога не е късно да поправите нещата и да организирате всичко така, че да се чувствате удобно.

2. Не се отказвайте от нещата, които ви облекчават живота. Става дума за приспособленията, които улесняват грижите за детето чисто функционално – кошчета за пренасяне, шезлонги, люлки, автомобилни седалки, проходилки, бебефони, музикални играчки и т.н.

3. Предварително си измислете маршрута за разходка с количката. Разходете се и погледнете откъде ще минавате, какъв е пътят, колко често се поддържа със снегорин, има ли пейка, детска площадка, каква е инфраструктурата? Това ще ви помогне да си изберете количка с колела, подходящи за вашия терен. Ако живеете в блок без асансьор, обърнете внимание на теглото на количката. Наличието на пейка по маршрута ще ви позволи да си починете, а магазините и аптеките по трасето ще ви спестят време за пазаруване.

4. Подгответе си „графика“

Обсъдете с мъжа си какви задачи ще има всеки след раждането на детето. Битовите задължения могат да се прехвърлят изцяло на бащата. Обсъдете нощните дежурства покрай детето, необходимостта да се наеме детегледачка или чистачка. Обмислете действията си в бита. Например, пазаруването може да го поеме мъжът ви, или да изберете магазин, който да прави доставки по домовете, или да пазарувате не ден за ден, а за една-две седмици напред. Това ще ви позволи да спестите време и сили. Намерете и пробвайте рецепти за ястия, които се приготвят бързо, съставете си „бързо меню“.

5. Погрижете се вашето женско „Аз“ да не изчезне. Да сте напълно погълнати от детето е необходимо само през първите 40 дни. После трябва да се настройвате към сепарация. Мнението, че майката трябва да прави всичко сама, е погрешно. Прането, гладенето, миенето на пода нямат отношение към майчинството. Да си родител е свързано пряко само с детето. Отпускът по майчинство е предвиден за грижи за бебето, а не за поддържане на чистотата в дома.

6. Позволявайте си да си почивате. Когато детето спи, почивайте си и вие. Правете си „часа на мама“ веднъж на ден, а след време и „деня на мама“ веднъж седмично. Използвайте това време само за себе си – за усамотяване, разходки, срещи с приятелки, йога, СПА. Позволявайте си ежедневно малки радости. Не пестете средства за себе си, за здравето и състоянието си. Ако се чувствате добре, ако се харесвате и се усмихвате на бебето, значи всичките разходи са вложение в детето ви и в съвместното ви щастие.

Тук важи принципът „спокойна майка – спокойно дете“. Без значение на колко месеца или години е детето. Нали знаете инструкциите за ползване на кислородна маска? Първо сложете кислородна маска на себе си, после на детето – вие трябва да сте в кондиция да му помогнете. Всички хора са различни. Всеки си има своята история, своите обстоятелства и възможности. Няма универсално решение за всички. Вплетете детето в живота си, организирайте бита си. Пробвайте, изпитвайте върху себе си, адаптирайте за себе си, разглеждайте всички възможни варианти – и рано или късно нещата ще се наредят.

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени