За или против раждането у дома?

07 януари 2010 | 12:27
4568
2
2

През последната седмица темата „раждане в домашни условия" се разисква с особена сила. В няколко форума в интернет вече се публикуват подробни съвети за това как да родим вкъщи.

Модата да се ражда без акушерка, единствено в присъствието на таткото, тръгна преди пет години от САЩ и Канада, и вече е доста разпространена в Европа. Бебето им да проплаче у дома, искат и не малко българки, но повечето от тях не се наемат да си останат вкъщи, когато контракциите започнат. Причината е, че у дома няма кой да им помогне, нито пък акушерка ще поеме отговорността да им асистира, независимо от хонорара.

Всичко започна от репортаж по btv, в който беше представено раждането на Януш-Ноел в семейството на музикант-виолист и аристократка от Швейцария в дома им в Габрово. Бебето се появи на бял свят в домашни условия и при отказ на родителите да прережат пъпната връв, именно това предизвика бурна обществена реакция. В продължение на няколко дни детето продължаваше да бъде свързано с плацентата на майка си.

Януш-Ноел задно с родителите си. Според бащата майката и детето са на дюшек на земята, за да бъде родилката по-лесно подвижна

Започна се един безкраен спор между родителите и лекари, за това колко безопасно е раждането в домашни условия. Родителите дори бяха посетени от служители на отдела за Закрила на детето, които заявиха, че са „възхитени от обстановката, която им предоставили".

Раждането на първородния си син в домашни условия младите майка и татко планирали месеци наред. Родилката, която е швейцарка с германско потекло, нито за миг не се поколебала да остави всичко в ръцете на природата.

"Бяхме под вода, аз също бях с нея във ваната. Помагах и, аз я масажирах с топла вода, същевременно, пуснах приятна, релаксираща музика, запалих свещи, обстановката беше тиха, спокойна", разказа бащата Ивайло Ангелов.

"Тая линия, тая пъпна връв, тя не спира да действа, докато тя сама не си изсъхне. От стари поверия, от много години знам, че тя е душевната връзка на детето към майката" - допълни той в интервю за медията.

Според лекарите обаче, точно погрешната обработка на плацентата и пъпната връв може да доведе до фатални за новороденото кръвозагуба и инфекция.

"Бебето, с плацентата, в тенджерка, която е със сол? Това е невероятно безумие! В 21 век, не знам тия хора къде са го учили това нещо, кой ги е посъветвал, но това е безумно", категоричен е акушер-гинекологът д-р Христо Белошинов.

Според друг специалист - Диди Димтрова, раждането на бебето в Габрово е било изключително рисковано. В нестерилна среда и без лекар, който да следи дали позицията на бебето е правилна. "Съхранението на плацентата в съд с вода и сол е абсурдно", казва още акушерът.

"Да. Раждането трябва да бъде колкото се може по-естествено, по-близо до природата. Но не трябва да забравяме, че ние сме в 21 век и не трябва да се връщаме в първобитно-общинния строй. Това, което видях - това ми напомняше", коментира тя.

"В Западна Европа и в Щатите задължително става прерязването на пъпната връв, не се оставя по този лаишки начин, което може да доведе до голяма инфекция и никога родителите не се подготвят от книжки, а от самия израждащ екип", заяви Димова.

Пъпната връв на детето падна по естествен начин, без да бъде отрязана, то вече е прегледано от лекари и има акт за раждане. Дали всичко това е късмет за младите родители, или пък те наистина са избрали най-природосъобразния и нестресиращ начин бебето им да се появи на бял свят, ние не можем да кажем. Надяваме се само това да не се превърне в мода и практика, и днес ви питаме за вашето лично мнение: „За или против раждането у дома сте вие?"

 

 

Анкета

За или против раждането у дома?

Коментари

2 Е.В.
  07 януари 2010 | 22:39 отговор
 

Госпожо Манолова, изцяло Ви подкрепям, Вашия коментар е точен и правдив. Отразихте реалното положение на здравеопазването в нашата държава, човешките отношения помежду ни. Нямам какво повече да добавя. Вие написахте всичко.

 
1 Rali Manolova
  07 януари 2010 | 13:15 отговор
 

По време на коментарите за ражаднето на бебето Януш се започна и спор за условията в габровската болница - дали са толкова ужасни, че е по-добре да предпочетем риска да сме сами вкъщи... Моята позиция е, че раждането вкъщи, без компетентна помощ, при условията и стандартите в нашата страна е изключително рисково. Но всяко твърдение може да бъде погледнато от различни гледни точки. От чисто духовната гледна точка, касаеща комфорта на родилката подкрепям този вид раждане, защото то създава друго усещане и дава спокойствие и увереност - защото сме в позната среда, имаме възможност да правим това, което искаме, да стоим по начина, по който усещаме, че ни е по-добре. НО – ситуацията в страната е такава, че си има определени правила в здравната система и те могат да се променят, но в определени граници – например – всички разбираме, че може би не е добре при раждане да се лежи с часове и затова – ето вече е факт – ИМА самостоятелна пред-родилна зала в габровската болница – което означава, че като желае родилката може да е с бъдещия татко или с майка си или с когото иска и да определи сама позата на раждане. Важно е да се отчете този факт, защото това заедно с факта, че всеки месец в родилно отделение има ден на отворените врати дава възможността бъдещите родители да опознаят обстановката и да намерят заедно със специалистите най-доброто решение според своите разбирания и на база компетентното лекарско мнение. Изцяло подкрепям специалистите, които казват, че ние не сме подготвени да направим това раждане вкъщи, защото би трябвало да има помощ. Едно време са го правили нашите баби и пра-баби, но е имало и акушерка, която е помагала на родилката. Но да родиш сама вкъщи при сегашните условия и без лекарска помощ, според мен е доста крайно и рисково - и за майката, и за бебето. Иска ми се на базата на тези случаи специалистите и хората, от които зависят тези неща, да си вземат поука и да помислят какво би трябвало да се промени в болниците. Защото държавните болници в България по презумпция определено не създават онези условия, които да ни дадат приятното усещане при раждането. Тоест, да сме щастливи и да не свързваме този спомен с нещо лошо и ужасно. Не знам защо като цяло в държавата взаимоотношенията между хората са лоши. Като че ли сме настроени един срещу друг. Но особено в един такъв момент като раждането трябва да сме над тези неща и дребните ежедневни проблеми. Мисля, че водещото трябва да е спокойствието на родилката, подходящите условия и съобразяването с изискванията на физиологичното раждане. Нека преди всичко бъдем хора и взаимоотношенията ни да са добри – както на лекарите към нас, така и нашите – към лекарите. И да не забравяме, че тези неща зависят от нас!!! Нека всеки, който иска да промени нещо – да направи поне по една стъпка в тази посока, а не само да се оплакваме.

 

Добави Коментар