Какво ли не сме чели за ползите от детската градина. Немалко материали са написани и за това как да изберем добра детска градина. Дори и дискусията „може ли да водиш на градина недоизлекувано дете“ е кажи-речи изчерпана. Но понякога все пак е по-добре да опазите детето от активно социализиране. Консултирахме се с психолог, за да изясним кои деца не бива да ходят на детска градина.

В състояние на стрес

Различните семейни проблеми са истински удар за детето. Например преместване в нов град, развод на родителите или поява на малък брат или сестра. Това променя обичайната подредба на живота на детето, разклаща света му. Ако в този момент го пратите и в нова среда, то ще преживява двойно по-тежко всичко, ще развие тревожност и страх от околните. В крайна сметка може дори подсъзнателно да определи пращането му на детска градина като предателство! Тоест то не иска, но го карат. Това може да доведе до изоставане в развитието и психосоматични заболявания. Имунната система ще отслабне, детето ще започне да се разполява от всяко кихване. Психолозите ви съветват първо да дадете на малкия човек възможност да свикне със създалата се ситуация и после вече да го интегрирате в нова среда.

Преживяли загуба

Дете, което е преживяло тежко сътресение (загуба на родител, на домашен любимец и т.н.) в никакъв случай не бива да се излага на каквато и да било социализация. Често възрастните са сигурни, че на децата, преживели тежка загуба, им трябва да пренасочат вниманието си към играчките и новите приятели. Малцина се замислят, че това може да доведе до невроза. Ако обаче няма други варианти, необходимо е да обсъдите ситуацията с възпитателите. Те трябва да пазят детето от шумни игри и да се опитат да постигнат тесен контакт с него. Докато родителите са на работа, то има нужда от внимание и подкрепа.

Изпитващи проблеми с комуникацията

Дете, което има затруднения с комуникацията заради свои психологични особености не бива да се интегрира насила в обществото. В детската градина то няма да стане по-приказливо, а ще се обиди и затвори в себе си. Първо трябва да го подготвите за това, например да репетирате вкъщи варианти за запознанство с други деца. За целта ще е подходяща всяка една възсъздадена ситуация. Ако детето е твърде объркано и не може да се прояви, опитайте се да изиграете същата сцена с помощта на играчки. Това ще разсее вниманието от детето и то няма да се страхува толкова да сбърка. С помощта на открито общуване ще помогнете на малкия човек да преодолее срама си. Детето ще може да се опре на вече отрепетирания сценарий.



Със СДВХ може!

Хората често казват, че дете със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност е по-добре да се гледа вкъщи. Иначе щяло постоянно да предизвиква останалите да шумят и т.н. Но точно тези деца наистина имат нужда да ходят на детска градина! Именно там ще срещнат стриктен режим, който ще сдържа поривите им за бели. Детето ще започне да възприема възпитателя като авторитет, а останалите деца ще спомагат за нормализиране на поведението му.

Деца с особености в развитието (ДЦП и синдром на Даун), които изпитват трудности в общуването с околните, също е добре да походят на детска градина. Разбира се, за тях това ще е първият сериозен сблъсък с истинския живот. Благодарение на този опит обаче, по-късно в училище те ще могат да се ориентират поне донякъде в ситуацията. Освен това общуването със здрави деца ще се отрази положително на развитието им. Те ще се опитват да намирт начини за общуване, да се адаптират. За здравите деца ще е полезно да се научат да помагат на по-специални другарчета. Така ще започнат да съчувстват и да се грижат. Тези качества се залагат още от ранно детство.

Какво трябва да умее детето, когато тръгва на детска градина

Да взима прости решения

Детето поначало си гука нещо на свой си език, опитвайки се да предаде на родителите си своите емоции и желания. Когато остане с възпитателя, то трябва да може поне по най-простия начин да изрази какво иска. Освен това трябва да разбира основни указания – ела да ядеш, да спиш, да се преоблечеш.

Да говори за нуждите си

Най-насъщният проблем е да научите детето да ходи на гърне. В детската градина то трябва да знае твърдо, че по голяма и малка нужда се ходи на специално място. Това е важно от гледна точка на нормите на поведение и на хигиената. Много майки съветват децата на над 18 месеца да се оставят по гащички без памперс. След няколко „неуспеха“ детето ще разбере, че е по-добре да каже за нуждата си на възрастния, преди да се изходи. Трябва също така да го научите да се обслужва – да си сваля и вдига гащите и т.н.



Да се облича и съблича

Едно двегодишно дете трябва да умее да си закопчава и разкопчава дрехите. За начало то трябва да реши коя е най-удобната поза, в която да си свали панталона или чорапогащника. Също така то трябва поне да си представя как се работи с ципове и копчета, за да избегне нежелателни ситуации. Умения в събличането ще развиете само с тренировки.

Да ползва прибори за хранене

В детската градина пиенето от неразливаща чаша се смята за лош навик. Детето трябва да се научи да пие от обикновена чаша, да използва лъжица и вилица. Трябва да имате предвид, че възпитателят не е родител, той няма да храни детето ви с лъжичка и да забърсва от пода разлятия компот.

Да общува с връстниците

За да не се чувства аутсайдер, за да започне да се социализира безболезнено и да избегне конфликти, детето трябва да има елементарни умения за общуване с връстниците. Преди всичко трябва да е наясно, че не бива да се бие с другите заради играчки, да блъска и да наранява другарчетата си. Освен това детето трябва да знае как да се запознава с децата. Това може да се отренира във всяка една игрова ситуация, която създадете.

Четете още: Малкият ми син отново иска да спи при мен. Какво да правя?