На българските мъже им е добре при мама. С мама е хубаво. И мама е щастлива. Защото има кой да я обича. Синът замества съпруга, който не ѝ дава достатъчно любов. Мама отглежда син, който не знае да обича друг, освен нея. След време историята се повтаря с нови герои.

Българските мъже все по-трудно се решават да напуснат семейното гнездо и предпочитат да си останат при мама до 32 години, сочат данните на Евростат за миналата година. Статистиката обаче е скучна госпожа с фантазия на прогимназиална учителка по физика. Тя изобщо не може да ни обрисува патриархалната идилия на мама и нейното синче. В тази връзка веднага се сещам за една реклама на кисело мляко, в която бай Ставри е на 80 години и весело си сърба с лъжицата - майка му грее от щастие, а баба му е направо във възторг! В това кратко видео ролите са ясно маркирани и не остава и грам съмнение, че двете столетници живеят, за да е добре детето. За жена, съпруга и спътница в живота на бай Ставри няма и намек, защото бай Ставри си е далеч по-добре с мама, отколкото с някоя заядлива вещица, която да му брои кофичките с мляко и да му къса живота. Всъщност на пръв прочит зрителят остава с убеждението, че бай Ставри е некоронованият цар на бактерията Bifidus Essensis, но би ли действала тя така безотказно, ако дядото беше лишен от нежната грижа на мама? Едва ли. Защото тя е неговият антидот срещу отровата на чужди жени, или поне тя така му е внушила. Ставри ще си умре щастлив ерген и нищо друго не му трябва, освен кисело мляко за здраво тяло и мама за здрав дух.

Но нека се върнем на цифрите. Българският мъж живее при майка си до 32 години, а средната продължителност на живота му е 71, 4 години. Един вид остават само 40 години до пълното щастие! Според мен не само българският мъж, но и събратята му в световен мащаб, като пеперуди са се устремили към лампата на мама, където е светло и топло. Там никой не ги пита къде отиват и кога ще се върнат, има топла храна, мека постеля и всичко това е безплатно. А момчетата с "пеперудена душа", както пееше певицата Кати в зората на попфолка, "летят от цвят на цвят"...Разбирам ги добре. Никой не е луд да бяга от хубавото. Но в един момент светът ще се самоизчерпи и ще свърши с последната майка и последния син. И затова ще са виновни именно майките, които са родени, за да дават живот. Те са създателките и те предопределят връзката със своите деца. Ясно е, че не е достатъчно само да обичаш безпрекословно детето си, но и да имаш сили да го пуснеш да продължи само по своя път. Задължението на майката е да отгледа момчето и да го направи мъж. Да му даде любов, защото тя ще му помогне той да стане сърцат съпруг, способен да обича. И когато това се случи, майката трябва да забрави за съперничеството с жените, които той обича. Защото никой не векува на тази земя. И няма нищо по-тъжно от стари момчета, напълно загубени след смъртта на мама.