Майката е първата жена в живота на всеки мъж и по думите на психоаналитика Ален Браконие тя несъзнателно определя бъдещия му любовен живот.

Щом заговорим за отношенията между майки и синове, веднага изплуват куп клишета. За едиповия комплекс, за това, че майката е първата жена в живота на мъжа, че той винаги ще търси в партньорките си нейните черти, че никога няма да се отърве от чувството си за вина пред нея… Истина или не, но представата, че връзката между майка и син е по-специална, е заложена трайно в съзнанието ни.

„Това е почти физически осезаема любов, краят, пределът на любовта, отвъд който само се крие нещо истинско…“. Така описва тези чувства кинорежисьорът Александър Сокуров в рецензията към своя филм „Майка и син“. Защо тези чувства са толкова силни?

Ако жена се опита да си представи, че е дошла на този свят от корема на баща си, че в продължение на месеци се е хранила с мляко от гърдите му, че той я е галил и тя се е къпала в миризмите на тялото му – тогава може би тя би могла да добие представа какво става в душата на момчето. Възможно е „особеността“ на отношенията между майка и син да се дължи именно на това първоначално сливане с майчиното тяло. Изкушението да се запази символичната пъпна връв е голямо, както за майката, така и за сина.

„От раждането и приблизително до тригодишна възраст отношението на момчетата и на момичетата към майката е сходно – тя е най-близкият човек, онзи, който се грижи за детето и го закриля“, пояснява Татяна Алавидзе, психоаналитик. „Но после идва времето на едиповия комплекс. Момичето насочва чувствата си към бащата, „искам той да принадлежи само на мен“. При момчето е различно – то продължава да обича майката и се конкурира с бащата за любовта ѝ“.

„Човешките взаимоотношения са белязани от съперничество. А връзката между майка и син е освободена от съперничество и това я прави уникална. На това се дължи и въздействието ѝ върху целия бъдещ любовен живот на мъжа“, отбелязва психоаналитикът Ален Браконие. Той ни предлага да разгледаме пет психологически типа, отделни черти от които има във всяка една майка, но които могат да се проявят в различна степен в зависимост от особеностите на нейната личност и на житейския ѝ опит, както и на ролята, която играе в семейството нейният мъж.

ВЛЮБЕНАТА МАЙКА

Цялото ѝ поведение – погледът, жестовете, думите – изразява любовно възхищение от сина, върху когото тя проектира изцяло представата си за мъжки идеал. Тя винаги е готова да го хвали за красотата, ума и другите му достойнства, тя е горда и щастлива, когато той постига някакъв успех. Тя е сигурна, че той ще има блестящо бъдеще, независимо дали говори за това или не.

Тя иска за сина си само най-доброто и е готова да се жертва за него. За нея той е смисълът на живота ѝ. Тя не само го подкрепя напълно, но и изисква много от него. Не иска да се примирява с прояви на посредственост нито у него самия, нито у обкръжението му. Майката възлага на сина си всичките си надежди. Дори ако по характер е сдържана и затворена, тя го поощрява и го обсипва с похвали, ласка и грижи. Това е типичната майка на „великия мъж“.

Нейното влияние: такава майка излъчва огромна сила. От нея синът получава устойчива увереност в себе си, благодарение на която той без страх ще посрещне всички житейски проблеми. Той е сигурен в себе си и честолюбив. Окрилен и вдъхновен от безусловната майчина любов, той ще си потърси жена, която да поеме от майка му щафетата и цял живот да го следи с възхитен поглед.

Случва се обаче надеждите му да не се оправдаят. Тогава той започва да редува безброй връзки. Търсенето на единствената любима се превръща в търсене на приключение и прекрасният принц, след като изпита горчилката на разочарованието, се превръща в женкар. Ако този придирчив завоевател все пак намери своята избраница, той ще иска от нея себеотрицание и преданост за цял живот. Силните и независими жени, както и вятърничавите завоевателки на мъжки сърца, не го интересуват особено.

СВРЪХГРИЖОВНАТА МАЙКА

Нейното поведение: тя е типичната майка-еврейка от филмите на Уди Алън - тревожна собственичка, която мечтае да се слее със сина си в едно цяло и постоянно се меси в живота му. Нейната цел е възможно най-дълго да остане за него единствената и неповторима жена. Затова тя без угризения на съвестта използва контрасти, действайки ту със сплашване, ту с ласка. Тя често преувеличава опасностите, както емоционалните, така и материалните, но при това глези сина си, създавайки за него възможно най-комфортната обстановка.

Заради дълбоката си тревожност тя предава на сина си песимистична нагласа към човешките отношения, която предизвиква у него склонност към емоционална зависимост и на свой ред тревожност.

Нейното влияние: синовете, смазани от тази жестока любов, растат в атмосфера на тревога, емоционална незрялост и чувство за вина. На тях им е трудно да се сбижат с някого, да изразят чувствата си, да говорят за тях… Тези мъже са буквално привързани към майка си и ако изобщо успеят да прережат пъпната връв, в резултат получават само скарване, и то веднъж и завинаги.

В противен случай те остават предани на майка си и предпочитат да спазват дистанция с други жени, които срещат на пътя си и които рядко успяват да спечелят благосклонноста на потенциалната свекърва. Затова тези мъже предпочитат леко инфантилни жени, които „майчицата“ може символично да приеме като дъщеря.

ДИСТАНЦИРАНАТА МАЙКА

Нейното поведение: тя дълбоко се съмнява, че може да бъде добра майка. Затова постоянно се страхува да не обърка нещо, да не нарани детето. Всичко, което изхожда от самата нея, ѝ се струва потенциално опасно – нейните емоции, нейните думи, нейните докосвания.

В резултат тя спазва дистанция от сина си – както физически, така и емоционално. Това изобщо не означава, че тя не го обича – напротив. Но докато той не се досети сам, че под студеното отношение на майка му се крие страдание, той ще се чувства недостатъчно обичан.

Нейното влияние: сред синовете на дистанцирани майки често се срещат женомразци и дори мизантропи. Тъй като не са усетили топлината и чувството за сигурност, давани от майчината любов, те трудно се доверяват на жени и често говорят цинично за любовта и за сексуалността.

В близки отношения те се страхуват да покажат чувствата си и за да се защитят, се държат плашещо студено. Във връзките си с жени те възпроизвеждат майчината дистанцираност и сами страдат от това. Ако обаче съберат кураж да смъкнат гарда и срещнат уверена в себе си, любеща и сърдечна жена, те ще вложат във връзката си с нея цялата си душа.

ДОБРОЖЕЛАТЕЛНАТА МАЙКА

Нейното поведение: преди всичко тази майка е щастлива жена, доволна от любовния си живот. Тя не проектира върху сина си нито излишни очаквания, нито недостижими идеали. Тя е внимателна към потребностите на детето, но не е тревожна и не се стреми да си повдигне самооценката чрез успехите на сина си. Тя се грижи за семейството си и предоставя на бащата подобаващото му място.

Тя има много източници на радост – детето за нея не е единствената светлина сред мрака. Макар че е внимателна към сина си и е способна да изгради базирана на доверие връзка с него, тя никога не се стреми да се меси в живота му и не се държи собственически, особено когато той влезе в пубертета. Накратко казано, тя го обича, без да му пречи да желае и обича други жени.

Нейното влияние: синът на такава майка става уверен в себе си мъж, който е доволен от себе си и лесно гради отношения с жени. Ако майка му е била щастлива, то и той на свой ред ще иска да ощастливи партньорката си. Синовете на доброжелателни майки умеят да приемат и да изразяват емоции. Те привличат жените, без да прибягват до блъф и демонстрация на превъзходство.

Такива мъже с еднаква лекота играят ролята на приятел и на любовник, с жена се чувстват в безопасност и са уверени в себе си при всякакво разпределение на силите. Синовете на доброжелателни майки обаче си имат своята ахилесова пета – те предпочитат да градят връзките си с жени на базата на доброжелателност, а не на влюбване. Както е казал Аристотел, който вероятно е бил от този тип мъже, „приятелството е най-добрата съдба на съпружеската любов“…

ПОТИСКАЩАТА МАЙКА

Нейното поведение: независимо дали го осъзнава или не, тя живее в състояние на война с мъжете и се стреми да ги подчини. Казано с психоаналитични термини, тази жена желае „фалосът“ (символа на властта) да бъде само у нея. Тя има властен характер, не търпи възражения и обожава да командва. Праволинейно или деликатно, с желязна ръка в кадифена ръкавица тя при всеки удобен случай напомня на сина си кой е господарят вкъщи.

Нейното влияние: след живот с такава майка кой не би се страхувал да се среща насаме с жена? Синовете на такива свръхвластни майки се държат парадоксално. На пръв поглед отбягват майка си, но всъщност търсят навсякъде нейно копие, за да започнат пак с партньорката си играта на господарка и роб. След известно време се опитват да се освободят от игото чрез изневяра… но напразно.

Тяхното подчинение обаче не е безгранично – когато такива мъже усещат, че жената застрашава мъжествеността им, те могат да проявят насилие, вербално или физически. Така те отмъщават за униженията, които са понесли от майка си.