С Евгения Петкова се знаем от има-няма 15 години, но ако един ден трябва да съставя списък с 10-те мъжки момичета, които са имали куража да променят живота си на 180 градуса, то тя със сигурност има място в ТОП 5.

Дали заради онзи неин отработен жест, когато казва: "Ама това на мен не ми харесва, ще го направя по моя си начин", или заради вродената ѝ страст да се бори за щастливите моменти в живота си, Ева е от личностите, които служат за вдъхновение, когато говорим за пълен рестарт в живота. А пък нейната история е с гриф "Щастлива жена".

Историята на Евгения започва в офисите на няколко големи компании. След години в строгия корпоративен свят и кариера в различен вид бизнеси, тя един ден публикува във Фейсбук статус, който цитирам по спомен, но сематично притежаваше следната есенция:

"Зарязвам офиса, отворих си собствена пекарна и съм супер щастлива от това свое решение."

Така всъщност се ражда и "Мед и канела" - малката пекарна на Ева, която се намира в столичния квартал "Борово" на улица - забележете - "Природа". Дали има смисъл да ви казвам, че вкусотиите там са почти и само нейно дело. И са направени с огромна любов и старание.

Всъщност Евгения успява да завърти уравнението с обратен знак и да превърне корпоративния опит в подемна сила за предприемаческия си дух.

Когато от Woman.bg стартирахме нашия специален проект "Мисия рестарт", вече знаех, че тя ще е един от нашите гости. Когато я помолих за интервю, тя категорично ме контрира с условие - "Добре, но където аз кажа. Правя кратък курс лечебен глад и не ми се иска да сядаме в заведение."

Как продължава тази история ли? Ева само предложи: "Цвети, хайде да го направим на хижа Алеко, не в центъра. Ходи ми се в планината. А и там мога да се отпусна и да си поговорим повече."

Когато те поканят на интервю на билото на планината, вече знаеш, че събеседникът ти не е от оная обикновена порода "гости" в нашите женски хроники. Решаваме да не го правим по стария начин с въпроси и отговори и я оставям да ми разказва. За трудните часове в офис средата, за усещането, че работиш безсмислено, за хилядите операции, процеси, координация с клиенти и съдружници, за мисълта, че това, което правиш, е някак излишно. Някак грешно. Някак несправедливо. Ева разказва за битките с усмивка.

Споделя, че един ден просто излязла от офиса си и повече не се върнала. Запретнала ръкави, омесила един хубав хляб и това ѝ донесло удоволствие. После пък изкарала курс при "Братя хлебари". След това се родила и малката ѝ пекарна. Сeга в "офиса" ѝ ухае на мед, канела и прясно смляно зърно. На ядки, сушени плодове, боровинково сладко и сметана. На ореховки и меденки, на кифлички, хляб и капучино. Ухае на Рая, който е толкова далеч от офис живота.

Ева казва, че всяка една рецепта в пекарната е нейно дело. "Не следвам строги заръки. Сама си създавам рецептите. Всички са мое дело. Държа на много качествени съставки. Имам каменна мелница за зърно, когато зaреждам продукти - не пестя. Не взимам евтини и некачествени неща. Вярвам много в това свое неписано правило. Резултатът пък става вкусен и полезен. Това ми е важното на мен."

Докато вървим към връх Камен дел, Ева ми разказва за първите месеци в пекарната. После поглежда към група ентусиасти, които се приготвят да летят с парапланери. На самото било на планината сме, тя сериозно проследява процеса, застава на ръба на скалите до върха и казва - "Искам и аз да летя с парапланер. Харесва ми как човек може да застане на ръба и да полети към ефира. Имам един приятел, който има парапланер, ще му се обадя."

Дали до мен стои една свободна жена, която никой не може да затвори в работна офис обстановка? Определено.

Всъщност, Ева има син на 23 години и е от дамите, които са успели да постигнат онази симбиоза в брака, за която всички мечтаем. Пълният рестарт в живота ѝ пък се случва осъзнато. Днес вместо папки, договори и лаптоп, в багажника ѝ има сак с екип за плуване, чифт обувки за планина и яке, защото... "Винаги мога да реша да изляза, да се разходя, да отида до някой топъл минерален басейн и да направя живота си по-щастлив." Ако питате мен, в багажника на мощната си кола Ева вози винаги и един голям пакет радост. Радостта от живота, за който се е преборила сама. "Много ми се иска да живеем по половин година в Мексико и по половин година в България. Работя по въпроса!", казва Ева, когато си говорим за следващото ниво в нейната "Мисия рестарт".

Когато се разделяме, тя ми пожелава хубав ден и пита със съчувствие: "Сега в редакцията ли се прибираш?"

След това интервю на билото на планината ме чакат две срещи, заседателна зала и онова гъделичкащо усещане за офис етикет, който все не мога да спазя докрай.

Защо ви разказвам тази история ли? Защото искам да ви мотивирам - да мечтаете за пълен рестарт в живота си, да видите, че има хора, които са го постигнали. Да знаете, че промяната започва от вас. Борете се за нея така, както бихте се борили да отворите врата, зад която знаете, че се намира цялото щастие на света. Има ли брава, която не можете да разбиете? Не мислете, че е трудно. Може би е много лесно, стига да откриете ключа навреме. А може би врата се отваря само с едно правилно решение - да започнете нещо ново, различно и начисто.

*Следете следващите на истории, в които ще ви разкажем как и други хора са успели да рестартират живота си.

Съветът на Woman.bg:

Да рестартираш живота си не е мисия невъзможна. Щом един човек е успял да преобърне съдбата си, значи можеш и ти.
Довери се на инстинкта си и помни - винаги можеш да се рестартираш.
А когато имаш нужда от подкрепа, заложи на Рестарта: хранителната добавка, която подобрява настроението и премахва чувството за тревожност.
Рестартът е в твоите ръце. Кога започваш?