Тя е Мариела Нейкова и ако не я познавате, поне по физиономия, вие вероятно не сте от онези парти личности, които обичат да обикалят баровете на нощна София. Е, аз пък познавам Мариела поне от 10 години и за нея мога да ви кажа едно - тя е толкова колоритна персона, че човек може да я срещне наистина на най-необичайни места, а около нея винаги витае един редовен въпрос:

"Как е партито, къде е купонът, нещо интересно наоколо има ли?"

За последно я засичам, докато си говорим с няколко местни пред стените на един от храмовете в древна Петра в Йордания. Мариела връхлита пълна с енергия, дава ми една голяма прегръдка и сядаме да изпием по чаша чай с водачите ни, които още живеят в пещери. Оказва се, че и двете сме решили да избягаме за един уикенд от София и не щеш ли - виждаме се край Уади Муса в арабския свят на подправки, камили и екзотика на килограм.

Ден след нашата среща в Петра пък минавам покрай малък дюкян за кафе в Акаба. На витрината има картон с надпис на чист български "Който разбира, тука се спира". Питам продавача кой му е оставил това послание, а той бодро отговаря - "Мина една жена - Мариела, и каза, че ще ми помогне на бизнеса. И вярно помогна - всички българи сега са при мен. Не знам какво пише, но явно е хубаво."

И понеже историите с нея са достойни за отделен блог, а аз съм ви обещала в нашата "Мобилна Редакция" да си говорим за хубави хора и приказни пътешествия, сега сядаме с Мариела да изядем по парче вкусна торта в сладкарница "Неделя" точно срещу музея "Земята и хората" в София и да си бъбрим за пътуванията ѝ през последните 12 месеца.

През годините всички от журналистическата гилдия я познаваме като пиар на не една и две кампании и личности, има една издадена стихосбирка ("Ангелизация"), а изследователският ѝ дух към днешна дата отдаваме на един факт, който никак не е за подценяване - Мариела е дъщеря на алпинист и планински водач.

И понеже нямам търпение да я разпитам за всичките ѝ щури приключения, поръчваме бързо парче от легендарното "Червено кадифе" (много е добро, трябва да го пробвате) и капучино и след това буквално замръкваме в сладкарницата. После хапваме и по едно парче "Бяла Неделя" - интервюто се проточва, а тортите свършват толкова бързо в чинията...

Но все пак да ви я представя официално: Мариела е част от екипа на "Майкрософт" България, работи на сериозни обороти в офиса си, отглежда любимата си дъщеря, която тази година е в първи клас, и освен това успешно влиза в ролята на съпруга на Цецо Елвиса - един любим изпълнител на нашия екип.

И понеже когато си около нея, няма как да не попиеш от енергията ѝ на пътешественик, първо я питам коя е любимата ѝ дестинация напоследък.

Тя отсича със замах: "Южна Америка. Не си ли ходила? Трябва задължително. Чакай да ти покажа малко снимки от Патагония. Божествено място". Докато разглеждаме уникални кадри от Торес дел Пайне, Мариела дава ТОП съвети как да си организираме сами пътешествие до там. "Можете да си купите билети и да си направите цялата организация самосиндикално. Аз така направих.

Взех билети от Европа до Бразилия и от там летях до Аржентина. Нищо чак толкова сложно няма. И понеже вечно ме питат дали не са много скъпи моите пътувания, да кажа - не. Правя си всичко сама и не струва чак толкова много. Въпрос на организация, предварително проучване и желание.", споделя Мариела.

Ако се интересувате дали не е опасно да пътувате сами, тя е категорична - "Глупости. Патагония е най-безопасното място на света. Ходихме на трекинг по ледниците на Перито Морено, а след края на прехода пихме уиски с глетчерен лед.

Голяма емоция е. Бях и на круиз в "Лаго Аржентина". Това е национален глетчерен парк - приказно е. После мръднахме и до пустинята Атакама. Разхождах се из равнини от сол, гледах гейзери на изгрев, направих астрономически тур... приказни звезди има на това магично небе..."

Докато аз унищожавам поредното парче вкусна торта "Неделя", Мариела продължава да разказва... За това как попаднала на безплатен концерт на Енрике Иглесиас и на почетна военна церемония край гроба на Евита Перон, как гледала танго на една легендарна сцена в Буенос Айрес, как пътувала с автобус из пустошта на Патагония и минала границата с Чили по черни пътища, как се срещнала с граничари, които ѝ подпечатали паспорта в малка дървена колиба, за водопадите Игуасау (три пъти ми каза да ида до там), за малките барове край Копа Кабана, за карнавала в Рио, за кондорите, които видяла в планините от син лед...

Мариела не е от момичетата, които са чували за думичката "няма". След обиколката на Алпите и Гран Парадизо, след Петра и Торес дел Пайне тя стяга куфара за Азия. "Отивам да видя манастира Шаолин, мраморната армия в императорската гробница, малко Китай, после Непал и Тибет. И планината, в която е сниман "Аватар" - искам да я видя на живо."

Рядко нямам думи, но в края на този разказ за приключения с Мариела вече съм убедена - тази зима трябва да се отиде до Чили. Това просто е задължително. А до тогава смятам да се наслаждавам на малките моменти от живота, дояждайки поредното вкусно парче торта, още по-замечтана и пълна с още повече планове за магични приключения.

*А вие осмелявате ли се да мечтаете за пътешествия? Следете следващите ни истории, които ще ви разкажем на по парче вкусна торта в сладкарници "Неделя".