Трудно е човек да избере пристанище, дюна, езеро или древно светилище по брега на Черно море, защото много са прекрасните места, които то облива с бялата пяна на вълните си и ни подлага на почти неустоимото изкушение да ги посетим.
Магическо е очарованието, което всяко едно от тях притежава. От каменния престол на румънската кралица в ботаническата градина на Балчик до широкото лениво устие на Камчия, от водните лилии на Лонгоза по Ропотомо до античните крепостни стени на Созопол, от раннохристиянската базилика на Несебър до горещите дюни на Царево и Ахтопол.
Всички тези места пораждат удивление у всеки, който за кратко или по-дълго, малко или много, се е докоснал до тях. Точно такова, че и нещо повече, е Поморие – пристанът, на който за кратко акустира нашата Мобилна редакция. Колкото и да се мислим за многознайковци, установихме, че има много какво да научим за това вълшебно пристанище, за този град на легенди, мистика и очарование. Място, където вятърът, вълните, черният пясък и лечебната кал се срещат, за да сътворят уникален природен феномен, панацея, известна от незапомнени времена - най-древният лечителски център.
Тук, за да лекуват тялото и душата си, са идвали римски императори, пълководци на Александър Македонски и дори фараони. Тук е имало светилища на египетските богове Озирис и Изида. Всичко това говори, че още народите в древността са познавали светостта и целебната сила на това крайморско кътче. Исторически то е познато като една от гръцките ранни колонии по Черноморието, основана през 5 век преди Христа и известна под името Анхиало. Преобладаващата част от населението ѝ обаче е била от тракийски произход. Факт, който идва да потвърди теорията, че в още по-древни времена тук са съжителствали древноегипетски и тракийски светилища, и то много преди идването на гръцките колонисти. А самото антично селище, според сведенията на древноримския учен Плиний Стари, е носело името Меса.
Най-интересното обаче е, че и до днес магията и светостта на това място са се съхранили и осезаемо се усеща от всеки, който го посети. И както известният поет е възкликнал „Виж Неапол и умри”, така и аз с благоговение бих прошепнала - иди в Поморие и позволи на вълните и вятърът му да те помилват. Остави черният пясък да стопли пръстите на босите ти крака. Потопи се в обаянието на древния дух, витаещ на това място.
Поморийското езеро
Калното езеро, даряващо от милиони години и до днес здраве и младост, е една от най-големите гордости на Поморие. Разходката покрай него умиротворява и пречиства. Заради високата соленост от повече от 20 века от езерото се добива сол чрез изпарение, и днес на брега му има действащи солници, а дъното му е покрито с черна лековита кал. Още в началото те посрещат част от гостите на града, дошли да почерпят от живителната сила на лечебната кал на езерото. Градът е бил курорт от дълбока древност и е известен с главните лечебни ефекти на лиманната кал, лугата, минералната, морската вода и морския климат. С топлата целебна кал на това езеро дори езическите жреци на хан Аспарух и неговите воини са кръщавали малките жребчета – бъдещите бойни коне.
Над езерото преминава вторият по големина миграционен път на птиците в Европа - Via Pontica. Тук гнездят, зимуват и мигрират 271 вида птици, голяма част от които редки и застрашени. Тук е едно от най-важните места за гнездене на саблеклюна, кокилобегача, белочелата рибарка, морски дъждосвирец. Построените от природозащитници изкуствени острови пък са заети от колонии на речни и гривести рибарки. Езерото е рай за дъждосвирците и зимовище от международно значение за немия лебед.
.jpg)
Освен с благодатната си луга и въздушната си магистрала за прелетните птици на Европа, езерото е известно и като едно от най-богатите находища на сол. Неслучайно точно до него, сред китни дръвчета и високи растения, е разположен Музеят на солта.
Музей на солта
Музеят на солта в Поморие е единственият в България и в Източна Европа специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода. Той представя древната анхиалска технология за добив на морска сол. Музеят се състои от експозиционна зала и 20 декара действащи солници. Самите те произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Според българските историци, солниците са съществували още преди основаването на града, а многовековният опит се е предавал от бащи на синове. Тук всеки посетител отблизо може да се запознае и с уникалната колекция от снимки от началото на миналия век, проследяваща развитието на солодобива в района, както и със стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. С помощта на съвременни аудио-визуални средства могат да се видят и интересни видеофилми.
Посетителски център "Поморийско езеро"
На десетина крачки разстояние от музея на солта се намира посетителския център "Поморийско езеро". Тук можете да чуете интересна беседа от екскурзовод, а от терасата на центъра да се насладите на разкошната панорамна гледка към езерото и колонията на редките гривести рибарки с помощта на телескоп или бинокъл в ръка. Може и да покарате по маршрута около езерото безплатен велосипед, за да опознаете отблизо навиците и живота на пернатите обитатели на лагуната.
Поморийският манастир „Св. Георги Победоносец“
Не подминавайте това свещено и красиво кътче. То ни посреща малко след като навлизаме в града, по пътя за пешеходния център на Стария град. В момента, в който прекрачиш прага под огромната входна арка с надпис „Според вашата вяра, Бог е с Вас!“, сякаш изведнъж се озоваваш в друго измерение. На мястото е имало тракийско светилище, за което свидетелства мраморният релеф от II – III в. с образа на тракийския конник. На китния скромен двор голямо шарено яйце обещава да сбъдне най-съкровеното ти желание, след като поставиш ръка върху него и горещо се помолиш. Над входа на изящната малка църква вниманието ми привлича каменна икона на св. Георги. Красива и величествена камбанария извисява снага на 20 м височина. Научавам, че е построена през 60-те години на XX век, а иконите на св. Богородица, св. Георги, св. Мина и св. Николай датират от XIX век. Вътре се намира аязмото, от което всеки може да си сипе или да се измие. Вярва се, че водата в него лекува всички болежки и тревоги, помага за благоденствие и късмет.
Предание на над 300 години разказва за Селим бей, който дошъл в района на днешно Поморие и си направил чифлик. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в двора на чифлика извира лековита вода. Когато разкопал, открил мраморна плоча с образа на св. Георги, а под нея бликнал извор. Дядо Нено разказал на бея за съня си и му посочил мястото. Там наистина извирала вода. Селим бей се измил и скоро оздравял. След това покръстил себе си и цялото си семейство, а в знак на благодарност, построил параклис. След като съпругата му починала, станал монах и пръв игумен на манастира "Св. Георги".
Статуята на Яворов
Непосредствено до възобновеното лятно кино под звездите, с разкошен изглед към морските вълни, се намира красиво изваяната статуя на Пейо Яворов. Паметникът е открит през 1959 г., а автор на творбата е скулпторът Иван Блажев. Вероятно някои от вас ще попитат - какво общо има Яворов с Поморие? Всъщност именно тук, край западния бряг на морето, в малка дървена къщичка, творецът черпи вдъхновение, за да напише едни от най-ненадминатите си шедьоври. Тук се ражда поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената ми стихосбирка" - както казва самият поет. Яворов е обичал да прекарва дълги часове на размисъл край скалите на брега. Там, където музата го дарявала с образи, които бързал да запише в своя анхиалски бележник. В края на август 1900 г. Яворов напуска Анхиало и заминава за София. Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета. До сетния си дъх той не спира да носи в сърцето си спомена за този град.
Пристанището
Мястото, което плени сърцето ми още от първи поглед, е обновеното рибарско пристанище на града. Тук сякаш времето е спряло. Лодките кротко почиват в прохладната морска вечер и шушукат за какво ли не - за рибата в морето, за чайките в небето, за тези, които тръгват и за тези, които се завръщат.
Поемам си дълбоко въздух. Вятърът разпилява косите ми. До красивия смирен параклис "Св. Николай Чудотворец", в израз на смелост, надежда и вяра се издига голям дървен кръст. Това ме кара да си спомня, че съвременните поморийци са потомци на най-старите християни по нашите земи. Древните анхиалци са целували ръката на св. Андрей Първозвани - братът на св. Петър и първият рибар, към когото Исус се обръща с думите: "Ела с мен!" Това е апостолът, разпространил христовото учение по тогавашните тракийски земи по Черноморието, стигайки до Мала Азия, Грузия и Скития.
Погледнато от високо, пристанището е като картина, изплувала изпод четката на виртуозен маринист. Място, което отново и отново искам да преоткривам. За което да продължавам да копнея. В което винаги да се завръщам... Поморие...
Автор: Антония Михайлова
