Лято е! Прекрасно е! Спокойно и отпускарско е! Време е за най-дългите пътувания и почивки. Време е за море, за приказни изгреви и магични залези, за лежерни следобеди, които минават толкова бавно, сякаш времето е спряло, за романтични вечери, леко погалени от морския бриз.

Време е за щастие.

"Има два момента в живота на човек, в които може да бъде щастлив: когато е млад и през лятото." Мисълта на Бриел Марино напълно описва усещането ми за този сезон: ЩАСТИЕ.

Щастие от свободата, която ни дават дългите, топли и слънчеви дни, в които можем да пътуваме много повече, по-далеч и за по-дълго, заради това пък с малко багаж. Следвам тази философия вече няколко години и всяко лято събирам синьо от близо и далеч и го забърквам с много ярки и цветни спомени, които ме топлят през останалите почти 280 по-сиви дни от годината, в които просто чакам лятото да отвори отново врата към щастието.

И тъй като в момента тази врата е широоооко отворена, аз бързам да събирам синьо. Тази година освен традиционното зеленикавосиньо на Черно море, добавих и най-красивите нюанси на тюркоазеното, изпъкващи по спиращ дъха начин на фона на снежнобели къщички, спускащи се по вулканичните скали към лазурни заливи. Със сигурност се досещате, че става въпрос за Цикладите, където съвсем случайно попадна "Мобилна редакция" на Woman.bg за втори път това лято. Една работна среща в Атина бе поводът да организирам в последния момент интензивен тур по най-красивите гръцки острови.

И никак, никак не съжалявам за тази last minute морска авантюра, защото тя ще остане паметна. Паметна заради старта ѝ – оказах се в епицентъра на най-голямото земетресение в Гърция в последните 20 години. 5.1 по скалата на Рихтер ме разтресоха на летището в Атина физически, малко преди да отлетя с местна авиокомпания и еднопосочен билет за Санторини. А час по-късно, в момента, в който се оказах в Ия, бях разтресена и емоционално, и визуално, и естетически. Със сигурност сте чували, че Ия е мястото, на което можете да се насладите на най-красивия залез на Земята.

Е, аз се оказах в епицентъра на малкото селце със световноизвестна слава 30 минути преди залеза. Достатъчно време да облека синята си рокля, да си сипя чаша вино, да се настаня на терасата на красивата кубична къщичка на Калдерата (търсена часове, за да е на точното място за най-приказната гледка), да се облегна на рамото на любимия мъж и да насоча погледа си на запад. За да видя как слънцето започва да потъва магично в морето, а небето - да се багри в различни цветове като жълто и оранжево, които за миг се превърнаха в розово, а след това в лилаво, докато съвсем потъмняха. Слънцето стана малка блестяща точка в епицентъра на тази небесна палитра, в която всички нюанси сякаш си бяха организирали среща, за да се смесят и превърнат в бяло! Гледката бе невероятна.

Опитвах се да се насладя на всеки един миг от това грандиозно природно явление, в което цветовете танцуваха. Аз, както и повечето от зрителите на този спектакъл, събрали се наоколо, се опитвахме да заснемем колкото се може повече от него, за да запазим спомена жив завинаги. Никоя снимка обаче не може да пренесе величието на оригиналния залез на Санторини. Това е причината, поради която малките улички по Калдерата на Ия и най-вече Крепостта стават претъпкани по залез. Съветът ми е или да се настаните в една от така наречените cave-houses около Крепостта (като стиснете зъби и отпуснете лимита на кредитната си карта, както направих аз), или да запазите маса в някой от уютните ресторанти наоколо, за да се насладите както трябва на това природно представление.

Имайте предвид, че Санторини е очарователен дори след залеза. След изпълнението на цветовете небето потъмнява и къщите изсветляват. Луната оставя сребърните си лъчи да се отразят в черното море в приказна лунна пътека, докато селата заблестят в тъмнината. Точното време за кратка разходка и вечеря в някой от уютните ресторанти, накацали над залива. Непременно опитайте местната гръцка салата, която там носи името "Санторини" и е направена с малки, колкото вишна, домати. Доста по-вкусна е от традиционната гръцка салата. На острова расте и още един удивителен местен продукт - белите патладжани с размер колкото диня. Пържени в масло са изключителни, а в комбинация с октопод на жар - незабравими.

Ако планирате по-дълъг престой на острова, вземете си кола, за да го разгледате по-обстойно. Може да отидете в един от най-добрите ресторанти в Гърция (носител 7 пъти на Greek Cuisine Award) и да се насладите на първокласно обслужване и превъзходна традиционна храна. Selene - запомнете това име, защото кулинарният празник там е наистина впечатляващ.

Ето и още няколко интересни факта, които ще ви накарат да включите Санторини в bucket-list-а си:

Древното име на острова е Тера. Първите жители тук се появяват около 3000 г. пр.н.е. Името Санторини островът получава през 1204г. В превод от гръцки означава „остров Света Ирина“.

Според легендите Санторини е част от митичната Атлантида, континент, който е потънал под водата.
Много учени, геолози и археолози твърдят, че има връзка между остров Санторини и изгубения остров на Атлантида - легенда на Платон.
Според известния гръцки философ е имало специален остров, наречен Атлантида, който отразява представата му за идеалната държава, подробно описана в творбите му "Тимей" и "Критий". Атлантида принадлежала на бог Посейдон, смъртната му съпруга Клейто и десетте им деца и е кръстена на първия им син. Домът на Посейдон бил в центъра на острова, около който той построил още пет концентрични пръстена - два на сушата и три по вода. Островът бил величествен, зашеметяващ и процъфтяващ във всеки аспект и всички жители живеели добре и щастливо в продължение на много години. В някакъв момент обаче прекомерното богатство довело до суета и алчност, които замъглили разума на хората и те искали още и още...Така решили да завладеят Азия и Европа. Обаче във войната, която сами започнали, те били победени от атиняните и славата им престава да съществува веднъж завинаги. Зевс и останалите богове решили да потопят целия остров, за да спасят света. След мощно земетресение и наводнение Атлантида изчезва завинаги в морето.

Оттогава загадката за точното ѝ местоположение остава мистерия и периодично се правят различни изследвания по целия свят, за да се открие потъналата Атлантида. Някои от твърдите поддръжници на теорията, че митичният остров е съществувал, твърдят, че най-вероятното му местоположение е остров Санторини. Тази теория звучи достоверно, заради няколко фактически съвпадения - голямото изригване на вулкан, което се случва през 1613 г. пр.н.е. и предизвика унищожаването на цяла една цивилизация - Минойската. Друго потвърждение на теорията е във формата на Санторини преди експлозията, която заедно с двата близки острова Теразия и Аспрониси е била част от голям кръгов остров. Находките от разкопките в предисторическия град Акротири, които разкриват блестяща и изискана цивилизация, също са достатъчни за някои хора, за да вярват в достоверността на тази теория.

За повечето учени тази история е точно това, което е - мит - и целта на всеки мит е дидактична. Мъдрият философ вероятно е искал да покаже на своите съграждани последиците от арогантността и неуважението към боговете и да ги предупреди за гнева им. В наши дни това все още остава ценен урок за значението на скромността, а също така ни напомня за основните въздействия на природните бедствия.
Вулканът, причинил смъртта на минойската цивилизация, все още е активен. Последното му голямо изригване е през 1953 г.

Мит или реалност – всеки решава за себе си. Едно е сигурно - Санторини ще продължава да привлича туристи от близо и далеч, заради красотата си и уникалността си.

Санторини има приказни уединени цветни плажове - черен, червен, бял, а запознанството с който и да е от тях ще остави прекрасни спомени и серия от ефектни снимки.

В Санторини няма естествени източници на вода и местните жители на шега го наричат „остров с повече църкви от къщи, повече вино от вода и по-малко хора от магарета“.

Мекият климат на острова е благоприятен за винопроизводството. Местният сорт "Винсанто" се произвежда по тайни технологии и се счита за един от най-добрите в света. Важно доказателство за това е фактът, че папата използва Винсанто по време на църковни ритуали.

Не знам дали е от виното, използвано от Папата, което опитах неведнъж по време на краткия си престой, но Санторини определено ме омагьоса и със сигурност знам, че ще се върна на това място поне още веднъж.

Струва си да отделиш на всеки един остров в тази група поне по няколко дни. А с добре организирания им фериботен транспорт, това е повече от възможно. Лесно и on-line аз бързо си купих билети за SUPPRERUNNER-a на Golden Star Ferries, с който комфортно и лесно, само след 4, часа се озовах в Миконос (за който вече сме ви разказвали това лято), където се насладих на поредния приказен залез, на няколко паметни партита и на поне дузина зашеметяващи гледки.

И тъй като това пътуване определено премина под мотото “В преследване на перфектния залез”, последният, който успях да запечатам и на снимка, и дълбоко в сърцето и съзнанието си, бе директно в морето. С разрошени от вятъра коси се насладих на поредното грандиозно представление на потъващото слънце на път за Рафина. Море и хиляди нюанси – един наистина специален залез. Има нещо свръхестествено в този танц на цветовете. Има причина, поради която много от нашите предци са провеждали церемонии именно по залез. Има причина и ние днес да продължаваме да преследваме и празнуваме залеза.

Накрая не ми остава нищо друго, освен да пожелая на вас и на себе си още много приказни залези над всички океани и морета по света.
Красиво лято!