Знаете ли кой е първият моден диктатор на XX век? От книгата на Мариела Гемишева става ясно, че името му е Пол Поаре. Той извършва грандиозния, радикален обрат спрямо модата на Бел епок!

За днешните млади сигурно ще е непосилно да си обяснят защо в началото на ХХ век да се виждат глезените на жената под дрехата е било проява на неприличие. По онова време жените, които си позволявали да пушат на публично място, били квалифицирани като актриси или проститутки. Ако носят червено червило – също. А носенето на панталони означавало, че се противопоставят на „естествените” си задължения към семейството и обществото. Да, през първите години на XX век панталоните в женското облекло са заклеймени като вулгарни, защото никой не подозирал, че само десетилетие след Бел епок същите феномени – скъсяването на полата, пушенето, червеното червило, панталонът като част от дамския гардероб – ще се превърнат в норматив. „Кралят на модата” Пол Поаре освобождава жените от корсета и налага изцяло нов силует и нов образ на жената…

Ценното на книгата е, че разглежда модните явления неразделно от техния културноисторически контекст. Те служат като знаци на съответната епоха, и обратно, духът на епохата намира израз в модните тенденции. Дрехата е една от медиите, които пренасят посланието на големите промени в живота и ролята на жените.

Във „Време и стил” ще се натъкнете нa цяло съзвездие дизайнери като Кристиан Диор и Пако Рабан, Исей Мияке и Александър Маккуин, Габриел Шанел и нейната съперничка Елза Скиапарели, която скандализира Париж с цвета shocking pink. Но тук ще намерите и цяла плеяда знаменитости – като Жорж Санд и Жаклин Кенеди, чийто личен стил е олицетворявал бунт или е форсирал нови модни течния. Авторката обръща внимание на модния синдром „Великият Гетсби“, на стила garçonne (в англоезичния свят той е известен под името °flapper”), на стила милитъри, който е актуален и днес…

Не е чудно, че тъкмо Мариела Гемишева поднася тази книга на българския читател. Нейната религия е провокацията. Известна с авангардните си хрумвания и дръзките си модни експерименти, тя е „неподражаема в превръщането на ограниченията в предимства”. Освен че е ярък артист в областта на модния дизайн, пърформанса, инсталацията и обекта, Гемишева преподава в специалност Мода в Националната художествена академия. „Време и стил“ извежда основни етапи и характеристики на модата като мощен социокултурен феномен, отчитайки динамиката на нейното развитие през целия XX век.

Премиерата на книгата е на 5 февруари от 18:00 ч. в галерия „Структура“ с участието на Ива Янкулова, чието лице украсява корицата на изданието.

Откъси от „Време и стил. Контури на историята на модата през XX век“

През ХІХ век има една жена, която публично се появява с панталон. Това е известната френска писателка Жорж Санд (псевдоним на Амандин Орор Люсил Дюпен, баронеса Дюдеван, 1804–1876). Освен че литературният ù псевдоним е мъжко име, тя обича да носи мъжки дрехи пред очите на много хора (а за по-официални случаи – фрак), пуши пури, развежда се през 1835 г., свободно демонстрира пред обществото интимните си отношения с видни мъже като композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен и писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме. През 1838 г. Йожен Дьолакроа рисува двоен портрет на Жорж Санд и Шопен .

За ХІХ век поведението и облеклото на Жорж Санд са скандален прецедент, изява на ексцентричен артистизъм, недопустим за традиционните нрави и тогавашния начин на живот. И ако нещо прави този житейски избор и външен вид все пак възможни, то е фактът на вече постигналото автономността си през ХІХ век социално поле на изкуството, доказало се като различно от другите социални полета и групи в обществото и имащо свои собствени и изключителни правила. Така и публичният образ на човека на изкуството (в случая с Жорж Санд – изкуството литература) е образ, различен от обичайното поведение: човекът на изкуст вото се мисли като „друг“, ексцентричен, странен, драматичен, живеещ по силата на индивидуалния си избор и по собствени правила, които не се отнасят за останалата част от обществото.

Работещите жени по време на Първата световна война, облечени в панталони и гащеризони, съвсем не излъчват скандалност, наличие на собствени „правила“ по силата на индивидуален избор, принадлежност към изкуството или несъобразяване с по-голямата част от обществото. Напротив, тук самата обществена норма се е променила и вече включва жената в панталон в ежедневието на труда без никакъв скандал. Причините за това идват от функционалността и практичността на тази дреха. Нека за миг си представим жените с мъжки професии от снимките като облечени в някоя от проти - востоящите една на друга тенденции от предишното десетилетие – да си представим жените монтьори с корсети от Бел епок или със свръхтесните поли hobble на същия Пол Поаре, който премахва корсета...

***
Съществува устойчиво мнение за модата като едно от периферните визуални изкуства. Странно е, че все още е отхвърлен статутът на дрехата като изкуство, когато реално тя е най-успешният сбор от естетика, философски и психологически компоненти и в най-интимна връзка с първоизточника и стандарт за всички естетични оценки на човешкото тяло и личността.
В статия за музикалната и модна икона Лейди Гага от март 2016 г. критикът на New York Times Ванеса Фрийдман пише: „Дълго модата е била известна само с нейната елитарност, но тя се разглежда и сама се припознава като доведеното дете в света на изкуството и като по-малко стойностно творчество“. Подобно на много креативни начинания, модата като територия за творческо изследване и професионализъм все още се нуждае от валидация. Днес тя е изследвана от куратори, писатели и анализатори извън пределите ѝ. Дизайнерите я преоткриват, а хората я „инстаграмват“, мечтаят за нея, заимстват от нея, купуват я и я превръщат в златна мина.