Преди началото на 20-ти век ловът на перли е бил най-широко разпространеният начин за тяхното набавяне.

Ловците са се гмуркали, за да търсят перли в стридите, намиращи се в океанските дълбини. Не всички стриди обаче формират перли.



Всъщност на около 3 тона стриди се падат по 3-4 перфектни перли. В наши дни почти всички перли, използвани в бижутерията са култивирани чрез специално имплантиране на ядро в перлените стриди.

Перлите обикновено се събират около 3 години след имплантиране на ядрото, но този процес може да отнеме и до 6 години. Технологията е развита за първи път от Кокичи Микимото в Япония, който получава патент за нея през 1896 г.



Ядрото, което се използва за имплант е полирано парче от черупката на мида, която заедно с малко парченце от тъканта на друга мида се имплантира по хирургически път в перлената стрида. Стридите, които оцеляват след отстраняване на готовата перла се използват отново.

Естествените перли:

са тези, които са формирани от природата малко или много в следствие на някаква случайност. Когато дразнител попадне в мидата, тя започва да отделя седеф, който се натрупва на слоеве около дразнителя при което се формира и самата перла. Естествените перли са доста редки, а още по-трудно се намира перла с перфектна форма.



Култивираните перли:

се формират в следствие на същите процеси, които формират и естествените перли с тази разлика, че чуждото тяло (дразнителя) се имплантира чрез човешка намеса в мидата. Това дава възможност перлите да се отглеждат в големи количества, като цената им е доста по-ниска от тази на естествените.



Соленоводни и сладководни перли:

Соленоводните перли имат повече блясък от сладководните и следователно са по-търсени и по-ценни. Сладководните обикновено се намират в реки или езера. Те са доста по-разнообразни по форма и цвят и могат да бъдат много по-евтини от соленоводните перли, което им печели широка популярност.

За разлика от другите култивирани перли, при соленоводните не се имплантира ядро, а се прави малък разрез в тъканта на мидата, където се поставя парченце тъкан от друга мида. В резултат седефът се наслоява плътно, но няма ядро, което да дава форма на перлите и затова те рядко са с кръгла форма. Три от най-често срещаните видове перли са таитянските, перлите от Южно море и перлите Акоя.

Очаквайте продължение...