- Кои са модните тенденции за лято-есен 2020, г-н Ахундов?

- Модната индустрия всяка година се развива по един и същи сценарий. От 1990 г. насам от „Рила Стил“ проучваме новите тенденции. Първо научаваме какво ново има в списанията по отношение на fashion trends, zoom on fashion trends, както и какво правят световните фирми, които предоставят своите познания за тенденциите за предстоящите две-три години. Следим и престижните изложения в Париж, Милано, Ню Йорк. За мен модата е добре забравеното старо, което би се възприело добре сега.

Досега тенденциите биват налагани само от добре познатите и известни модни марки. Такава е реалността, такъв е световният мироглед и редът в модата. Тук говоря за държави като Франция, Италия, Англия, САЩ, Испания.Столетия модата се развива и налага именно от тях. Ние от „Рила Стил“ инвестирахме много усилия и средства, за да се научим да произвеждаме това, което се търси на пазара, да разберем как се прави успешна колекция, която да се харесва не само на българските, но и на останалите европейски клиенти. Станахме пример за подражание на множество фирми на българския пазар, които са стартирали в бранша след нас.

Г-н Ахундов заедно с водещата на "Код здраве" на терасата с 360-традусов изглед към София

На един пазар има два субекта – марка и клиент. Клиентът винаги e очаквал от „Рила Стил“ да бъде в скъп магазин, на скъпа локация, да участва в международни изложения, да има магазини в чужбина, да има реклама, да има всичко, което правят най-скъпите марки... Но като стигнем до пазаруването, започват да ни третират като обикновена българска марка... Най-големият ни проблем бяха продажбите. В начало продавахме в чужбина (Франция, Германия, Кипър, Унгария, Гърция, Гваделупа, Япония, Италия, Израел, Англия, Русия) и в България. Цените бяха ниски. От 2004 - 2005 г. повишихме качеството и взимахме по-скъпи платове и се ориентирахме към по-висок стил. Тогава обаче се зароди проблем с чуждестранните ни партньори. Сега, преди две години, се свързахме с купувачи от италианска верига за маркови дрехи около Венеция. Те ни обясниха, че ако продават нашата стока, то цената само на един прост модел панталон ще стартира от 180 евро и нагоре. Това ни озадачи, защото си дадохме сметка, че в България никой няма да е готов да заплати подобна сума. Но в края на краищата няма безплатен обяд... За да произвеждаш по модела на модните фирми на Запад трябва да си на тяхното ниво и като модели, и като цени. Но същевременно в България трябва цените ти да са ниски. Този проблем така и не сме го решили все още. Защото така се издържа само един сезон, една година... Е, по този модел (от 1993 г) ние издържахме повече от 20 години. Най-добрите години за „Рила Стил“ бяха 2007-2009, когато стигнахме пазарен обем на вътрешен пазар от над 3.8 млн. лв. Преди това – от 1993 г. до 2004 г. по обем продажби не бяхме стигнали даже 1 млн. лв., независимо от всички прет-а-порте, на които участвахме, с целия дизайнерски и мениджърски екип на „Рила Стил“.

Относно настоящия тренд - някои марки ще налагат като платове плетивото, трикотажа, други ще изкарват ярки, флорални, неонови цветове, третите - сутиените като аксесоар към костюма, а четвъртите – бермудите. Отдавна усетихме този тренд и от 4 години пак изкарахме бермуди за мъжете, а за нашия тип жени – полата-панталон.

Винаги предлагаме нещо ново преди другите. Ще ви дам за пример създадената от нас и Софи Сибо рокля тип „прегърни ме“ през 2006 г. Тогава тя беше представена на котюр. В последствие по молба на нашите клиенти я върнахме в колекцията на „Рила Стил“ и направихме няколко подобрения, именно по препоръки на дамите. Днес този тип рокли са масово разпространени като модел. Моделът, който първи ние показахме. Широк панталон, прозрачен шлифер, метализирани платове... Имахме много, много платове, конструкции, идеи, които се опитвахме да наложим преди големите конкурентни марки... Но е трудно, не се приема веднага, нужно е време... А какво трябваше да правим през това време, да шием на ишлеме ли?

Част от проектите, които "Рила Стил" е реализирала през годините и наградите за тях

- Как се промени усетът на българката за модерност и стил през годините?

- Виждаме добре облечени млади жени, които трябва да разделим на две категории – тези, които са по-предизвикателни и скандални и вторите, които имат добър доход и бизнесът им предполага да се обличат в определен стил. В началото много исках да запазя стила на българската делова дама от близкото минало, който беше наложен от т.нар. Народна Република България, който ме стопира да въведа по-свободния силует (какъвто наблюдаваме в някои испански, италиански и френски фирми).

- Дрехите, които правите, съчетават умело вечната класика и новите тенденции, през годините работите с редица френски дизайнери. Освен че участва на 24 Прет-а порте Париж, „Рила Стил“ е водеща 4-кратна носителка на голямата българска титла в модната индустрия – „Златна игла”. Как постигнахте всичко това – какво Ви донесе и какво Ви коства?

- Каниха ни на много важни за модата събития и награди и почти винаги печелихме, включително и „Златна игла“. Но аз исках да се наложим на Запад. Ако „Рила Стил“ притежаваше нужния за целта интелектуален ресурс, нямаше да се наложи да наемем френско дизайнерско бюро, нямаше да плащаме на чужденци за курсове по мода, да учим десетки моделиери, да показваме нови конструкции на конструктори, да обучаваме служителите си на чужди езици. Създадохме условия за служителите ни, за които колегите им в други фирми само можеха да си мечтаят. В замяна исках само едно от тях - да изпълняват обещаното от тях – да работят в интерес на „Рила Стил“.

„Рила Стил“ за мен се превърна в края на бизнеса тук. Вече съм по-спокоен, бях зомбиран от тази марка. А истината е, че светът е голям, имам много добри познати и тук, и в Русия, и в Азербайджан, Италия, Англия. А в семеен план стана причина за разговори срещу Вера Ахундова като държавен служител. Аз идвам от Баку и всички ситуации, които възникваха тук в зората на “демокрацията“, а и сега - съм ги минавал и ми бяха много познати. Много на дълбоко разбрах как се прави бизнес тук. Всичко, което се пише цели 30 години за модела на прехода, за институциите, които управляващите използват срещу хората и прочее, аз го минах заедно с всички граждани на тази страна, благодарение на „Рила Стил“. Много неща, които са ставали и стават, напомнят стила на социализма. Нищо ново. Просто добре забравено старо... Това е нормално развитие на обществото, поне тук така става.

Ремонтът на сградата, в която се помещава модната марка, е почти завършен

- Коя е най-голямата Ви гордост по отношение на работата Ви в модната индустрия?

- За да ме разберете правилно първо трябва да ви обясня за времената, в които тази фирма стартира. Беше време на промени, когато един административен ресурс на България се беше разграничил на „червени“ и „сини“. Беше нормално да разбереш, че никой ей така не дава властта, а властта се разпределя измежду „своите“. Но никой тогава не е мислил как тези хора ще разпределят богатствата след 20-30 години, това го виждаме частично сега.. Никой не е мислил, че „своите хора“ – новите бизнесмени – ще донесат със себе си и с времето ще утвърдят своя „култура“. При цялото ми уважение към предишните управляващи - много неща те така и не предвидиха…

Бях на гости в една от най-старите и прочути фирми в областта на текстила в Истанбул, където ме убедиха, че имат опит и знаят как една фирма може да работи успешно - или трябва да си модна къща, или да си фабрика за ишлеме. Но понякога, за да стигнеш до нещо голямо, трябва да минеш през много тежки ситуации. Знаете, имам по-различно мислене, аз съм азърбайджанец, руснак съм – оттам идва и издръжливостта и по-спокойното ми отношение спрямо трудностите в живота, с които се сблъсквам. За разлика от много хора, аз се радвам на всяка българска марка, която е останала на пазара и работи. До днес няма фирма в страната, която е направила това, което ние в „Рила Стил“. Наемахме и плащахме на чужд дизайнер, първи вкарахме най-новите френски и италиански платове, наложихме тази тенденция в България. Първи поръчвахме колекции от тези платове, като вземахме от тях по 1000 метра и повече от цвят, защото никой „специално за вас“ не може да произведе 10-20 метра плат. Причината, най-общо казано, е производственият цикъл за създаването на плат.

Видях как се прави бизнес и каква точно е средата в България и тя е същата като тази в другите 15 бивши републики. Понесъл съм всички неприятни последици… Това, което исках от служителите си, беше да не работят за други модни фирми. Инвестирах много средства в „Рила Стил“. Но накрая видях как с помощта на някои държавни чиновници бизнесът ни беше изнесен навън. Бутикова италианска верига от шест магазина в Северна Италия все още иска да продава събраната от мен колекция на Battiballeno. Това, което попречи на успеха ми е, че исках произведеното от мен да бъде произведено в България. Знам, че мога, знам на какво съм способен. Държах да има „Рила Стил“ в България с цената на всичко, за което много написаха и много говориха през тези 30 години.

При официалното посещение на първата българска дама в Кралския двор на Мадрид аз бях този, който поръча на Саша Паша да проучи и направи модел и да изпрати със самолет плат, без значение от цената.

Ако съберем цялата ни история в продължение на 29 години ще видим, че в „Рила Стил“ са платени около 60-70 млн. лв. за заплати. Общо вложените и загубени пари за 27 години са около 14 млн. лв. Не бих казал, че се гордея с това, просто загубих много време, а исках да съм полезен на приятелите и партньорите си. Не винаги съм работил с интелигентни хора... Важното за мен е, че не съм изложил имената на азербайджанските си приятели, сред които има и премиер, и вицепремиер, и министри, и висши офицери, и служители на прокуратурата и съда, депутати.

През 90-те години може би бях единственият, или един от двама-трима азербайджанци в България. Всеки един мой съгражданин, който идваше тук, посрещах и приемах с радост. Когато тук пристигна първият президент на Азербайджан - Гейдар Алиев по молба на семейството ми бе инициирана среща с вицепремиера от делегацията, с когото обсъждахме посещението и посрещането му. На другия ден на срещата в парламента с президента на България г-н Желю Желев изказванията на азербайджанския президент бяха без преводач, което бе възприето прекрасно от всички.

Модерен и стилен интериор - това е краината цел, която г-н Ахундов си поставя за облика на сградата, помещаваща се на Женския пазар

Гордея се също, че когато на нито един политик и голям бизнесмен в тази държава не издаваха визи за САЩ аз, съпругата ми и синът ни получихме такива, и то 10-годишни. Тогава синът ни трябваше да представлява и го направи Великобритания на срещата на младите лидери, която се проведе в Ню Йорк. Преди време през 90-те години на мен и на съпругата ми ни беше предложено политическо убежище във Франция... Но се бях подготвял и исках да съм полезен на страната си, все пак съм български гражданин. Поддържах много контакти с много различни хора - и в политиката, и в големият бизнес среди в София и реших да останем тук.
Гордея се, че работата ми в „Рила Стил“ беше поддържана от много от посолства на Франция, Англия, САЩ, Италия, Турция...

- Какво ново да очакваме от „Рила Стил“ и BATTIBALENO?

- Не може да носиш две дини под една мишница едновременно. В момента извършваме цялостен ремонт на сградата, в която се помещаваме, без никаква държавна помощ. Същевременно „Рила Стил“ е на загуба от 2009 г насам. Аз съм заинтересован също като вас „ България да е Швейцария-та на Балканите“, “да стигнем и американците“ и много други бисери да се сбъднат. Но реалността е друга. И идва момент, когато разбираш, че трябва да избереш по-малкото зло.

Реших, че трябва да се стегне сградата, в която се намира „Рила Стил“, да й се придаде нов облик, но същевременно да се запази това, което българите са направили с нея през 70-те години. Защото без минало няма бъдеще.. За вътрешния дизайн и материалите пък ми помага азербайджанският архитект Фархад Ахундов. Да, той ми е роднина. Целта ни е да се влеем в облика на Женския пазар, където се помещаваме, да допринесем за единната му архитектурна концепция. Правя каквото мога. Досега само давам... Благодаря за това на семейството си. Но това е част от руския ми характер. Всички руснаци, от столетия назад, в държавите, в които са живеели, са показвали характера си, през отношението си към труда. И аз не правя изключение. Това ми доставя удоволствие и спокойствие.

- Кога се очаква ремонтът на сградата, в която се помещавате, да бъде готов? Какво ново ще предлага?

- Тази сграда е скъпа за „Рила Стил“. За нея е платено по време на приватизацията с реални пари, около 2 млн. долара. В правен анализ за компанията се вижда, че ни е дадено право на строеж в подлеза на Ректората. Във вестник „24 часа“ през 2009 г. подчертах, че средствата за реновация на „Рила Стил“ през 2004-2006 г. са отишли в погасяване на дългове на стойност 1.5 млн. евро. И ето че сега стартирам за трети път. По въпроса за вътрешната и външна архитектура се консултираме с няколко фирми от строителния бранш, с които определихме параметрите на строителните работи отвън и отвътре. Залагаме на големи отворени пространства - от около 800 кв.м. на етаж. Стилът е съвременен, модерен, с отлично качество на работата. Срокът зависи и от бъдещи наематели и их възможностите. Тази инвестиция е трета и трябва да сме по-разумни. НО! Една от емблемите на сградата, която ще запазим категорично, е прословутата ни тераса на покрива, която открива 360-градусова гледка към стара София и целият град.