Идете при един художник, рисуващ красив модел, застанете зад гърба му и го накарайте да я изрисува с много големи устни и гърди. Той ще ви се изсмее и ще откаже. Идете при карикатуриста и той ще се съгласи, защото карикатурите живеят с хиперболи.

А жената със склонност към експерименти си имплантира хиперболи и ходи гордо с тях. Защо? За да се хареса на мъжа ли? Простичкият отговор тук няма да е точен. По-вярно е да се каже, че жената се бори за запазено място сред другите красавици. Тя иска статут. Тук мъжете са само публика. Те наистина са заинтригувани. Те са на карнавал.

Големите гърди са вид „стратегическа интерференция“ в междуполовите отношения, според термина на еволюционния психолог Дейвид Бъс. Мъжете търсят естествено големи гърди и тънък ханш ненапразно. Според хормоналните изследвания тези жени имат по-високи нива на хормона естрадиол, форма на естрогена, което повишава вероятността за забременяване. 30% по–високи нива водещи до, забележете, три пъти по-голяма вероятност да заченат.

Това е при естествените гърди. Неестествените повишават вероятността от разочарование у лековерния, незапознат с физиката на гърдите. Няколко разочарования могат да доведат деликатния бъдещ съпруг до уплах и дълбочинни разсъждения относно жените, красотата, извивките, формите, пълнежа и съдържанието. Този мъж в уплаха си ще търси само форми, за които е сигурен, че са природни.

Визираме, разбира се интелигентен и възпитан мъж, който няма на първа среща да започне да се интересува от пластична хирургия с уточняващи въпроси.
Мъжът какво иска – той иска простички неща. Не, че някой го пита и трябва да му угажда, но да продължим, все едно, че има право на избор. Той иска жената като излезе от вълните, пак да е красива. Иска да е устойчиво и поносимо красива. Свръх красотата заприличва на тунинг и неудържимото привличане на мъже с тунинговани коли към тунинговани музи е лесно предвидимо. Те са великолепни двойки за селфи.

И още една аналогия, ако позволите. Мъжът не си ляга с тунингования автомобил – той е само за престиж.
Ние, дами и господа, за един престиж ли сме родени?

Автор: Любомир Николов