Порция женска отрова: Виж какво правят другите мъже, а ти - нищо

Подреден живот в рамките на закона. Ставате от леглото. Затваряте вратата на спалнята. Цял ден ви няма и вечерта леглото ви чака, така, както сте го оставили. То душа няма, а стаята няма очи.

Всичко е просто и няма обидени. Ако сте ерген. Ако сте се оженили и правите същото, вие сте в условията на продължаващо престъпление. Жена ви ще оправя леглото след вас, ще затвори вратата и стаята ще изглежда добре. Едно нещо изглежда добре, ще се опитате да уточните, само когато някой може да го види. Не може стаята да стои така, ще е отговорът, което не е отговор. Ще излизате без да оправяте леглото си и така за по-малко от шест месеца вече сте закоравял престъпник, използвач и човек, на когото не може да се разчита. 

По-добре си вършете работата. Жената, ако е добра, ще ви помага във вършенето на неща, които не сте и подозирали, че е трябвало да се вършат. Ако е лоша, ще измисля нови и нови, които трябва да свършите. Ако не може да ги измисли, ще ги чуе от друга, чиито мъж може да е бояджия и всяка година пребоядисва апартамента, защото му иде отръки, но вие не сте бояджия. Неговата го обича, защото боядисва. Може да смърди на кореселин, но тя го обича, защото е грижовен и когато децата пак са се изприщили след акрилната боя, пак той е Тоя, който го вози на алерголог. А, ти ..нищо.

Селективната и накъсана активност, тъй мила на мъжа, бива заклеймена като мързел.

- Дори мравките - ще кажете вие - работят 20% от времето си.

- А ти, да не си насекомо?

Кой казва, че винаги трябва да се сравняваме с хора. Блуждаещият ум на мъжа може, ако е решил, да се съизмерва с псилобицилова гъба. Може да потъне в някой ручей и разумът му да се плацика до безкрай. Може да е мамарец, скрит под камък. Може, ако не е семеен.

И не става дума за популярни приказки за междуполовите различия, а за тяхната антропологична логика. В племената, от където сме тръгнали, е било друго. Четете Поршнев за зората на човешката история, четете Мирча Елиаде.

Ранната човешка антропология трябва да се изучава в девическите паралелки. В зората на човешката история, мъжете от дивите племената са изхранвали жените и децата си, като са се разхождали на чист въздух. Събирали са се голи и леко въоръжени и са хващали гората. Не е имало телефони, за да бъдат напътствани. Тръгвали са с по няколко стрели и лък и хайде на лов или пък да пробождат риби с нещо, което дори не са знаели, че е тризъбец, щото е било по-близко до харпун.

Да, може алигатор да ти отхапе крака, може да настъпиш скорпион за последен път в живота си, но с бандата се връщате в селото, стоварвате улова на жените, да го скубят, дерат и каквото там още и мъжът отива да почива в пълното си право.

Рискуваш живота си, за да почиваш след това и е било и честно и добре прието. Освен това, ако на жената и е омръзнал един мъж, винаги е имало шанс да го смачка слон и да си намери друг. 

Нещата при мъжете са били хармонични – мързел и ниска продължителност на живота.

Съвременният мъж също иска мързел, но и старини. Не ходи на лов и иска да е жив поне до деветдесет. Той си има уговорка с Бога на щастието, че ако днес не се случи необходимото, то ще е утре (също като при лова, когато мъжът е бил откровен примат). Жените искат всичко сега и тук и Богът на щастието е пас. Този бог винаги е глух, когато му тропат с крак.

Автор: Любомир Николов