Защо собствените ни мъже все са в издънка, а чуждите са "цъфнали"

Е, дами, чули ли сте масовото оплакване на мъжете, че са обвинявани за нещата, които са правели в миналото, за нещата, които ще направят в бъдещето, за неща, които не са извършили и няма да извършат, но са заподозрени като склонни да ги свършат? Оплаквания, които нямат нищо общо с тук и сега. Ти сега си добър, но кой знае какви ще ги свършиш после. Та ти си мъж! Мъжкарството, непредвидимостта на характера, хуморът....те вече не са мъжественост, те са онази ниска октава на човешкото съществуване, наречена токсична мъжественост. По презумпция всеки мъж, който се смее дебелашки, всъщност се подиграва, смехът издава неговото високомерие, незачитането на правата на жените и е израз на неприкрит сексизъм. Този екземпляр е токсично мъжествен. Ние вече имаме мнение за него.

Стигми, въздишки и удари под кръста с крошето „другите не правят така“. „О, французите са тъй галантни“, „Руснаците толкова щедри“, „Турците се грижат за жените си и ханъмите не работят никога“. И там презумпции, а другите не са цъфнали и те.

Обвиненията, драги дами, често са неправилни силогизми и ако древните гърци ни чуят, щяха да ни замерят с камъни на агората. Не може от две неправилни предпоставки и медиатор, който също е поставен едно към кесим, да сглобите верен извод.

Днес е на власт телевизионната логика. Днес като политеистични индийци вярваме във всичко. Да, информациите си противоречат, но идват от проверени източници в кварталната градинка. На мъжете не само не трябва да се вярва, защото са несериозни по природа, не, те вече са квантова реалност, чието съществуване зависи изцяло от вашия женски ум. Резултатът от експеримента зависи изцяло от наблюдаващия.

От край време, жените пазят достигнатото, а мъжете рискуват – ако сбъркат, биват осмивани, ако открият по-добро място, се мести цялото племе. Мъжете трябва да грешат, трябва да се занимават с напълно глупашки неща, трябва да са несериозни и абсурдни, ако щат.

И за да сложа все пак поантата на тези импресии, да кажа тъй: във всекидневните грижи на жената за децата и семейството се вижда коя къде е в йерархията на женското царство, но никой мъж не може да бъде окончателно оценен, преди да умре.