Със сигурност филогенезата на човешкия род не е спряла, защото допреди едно поколение момчетата дърпаха плитките на момичетата, които харесват. Сега това е толкова необичайно, че горкото момче може да бъде изпратено за разговор в педагогическата стая. Родителите му пък ще трябва да се червят пред укорите на директорката, защото нито едно от техните извинения няма да е политически коректно.

Вече не може да се говори това, което се мисли. Мисли се - дали е позволено да се каже. Обикновени хора започват да говорят необикновени неща. Нищо незначещи приказки, за да не обидят някого. Дърпането на плитки е забранено, а разсъжденията преди целувка натоварват процесора и той прегрява. Искането на разрешение преди секс не е само въпрос на коректност, а се превръща в чисто филологически проблем. И физиологичен - кръвта бушува между коровите дялове на Брока, отговарящи за синтаксиса, в центъра на Вернике, отговарящ за семантиката и онзи друг център, който иска колкото може по-скоро да получи разрешение. Свенливото и мълчаливо съгласие на жената, тъй близко на мъжкото сърце, не е меродавно. Съгласието трябва да бъде изразено с ясен и лишен от емоции глас. Съгласие, плющящо като камшик.

Самоувереният хулиган, дръзнал да покори жена, е поставен пред къде по-големи изпитания, отколкото просто да се сбие с някой друг ухажор. В най-безстрашното си безстрашие от него се очаква да се моли. Тъкмо я е покорил с неговите си, може и спорни дадености, и започва ходенето по гишетата на разрешителния режим. Цезар покорява Египет и подава заявление до Клеопатра да го приеме в обятията си. Защото е демокрация и плебса пише законите.

И тук влизат в силата си кавалерите, галантните, готвещите безспир, бършещите прах мъже в престилки. Браво и браво. Финяги, искащи разрешение за всичко, с бради, но и с алое по ръцете, с чанти ранички, костюми за всекидневна употреба и социален статус, за който се борят ден и нощ. Смели танцувачи по паркет за пример и подражание. Хора със сертификат за качество, подпечатан от женски смях, между две торти "Сахер".

Но и тези хоминиди (семейството на човекоподобните маймуни и човека) пият бира и тогава ги чуйте. След втората бира вече звучат надалеч - малко безскрупулни, прескачащи линията на добрите обноски, веселяци извън правилата, тестостеронни голиати, пръскащи приемливи и неприемливи шеги. Мъже, щастливи от комфорта да се държат като деца, замаяни от непретенциозната свобода на биреното красноречие, без да бъдат съдени за това. Не искат да властват. Вече не, защото трендът е друг.

А и никоя няма да им разреши. Едно бърчене на джуки и са аут.

Автор: Любомир Николов