На 31 октомври 1993 г. в Рим от този свят си отива геният на киното - Фелини.

Фелини се ражда на 20 януари 1920 г. в Римини – артистичен град, разположен на италианската Адриатическа Ривиера. Римини е известен и със своите циркове, заели по-късно ключово място във филмите на твореца. Плеяда от пъстри и многолики герои изпълва жизнеутвърждаващата и непокорна вселена на Фелини. Клоуни, свещеници, корумпирани аристократи и палячовци от всякакъв вид са само част от образите, които пресичат цялостното творчество на големия кинорежисьор, който нито за миг не забравя кой е и откъде е тръгнал.

Още от малък Федерико проявява изключителни качества на художник. През 1929 г. постъпва в гимназията „Юлий Цезар“, където получава класическо образование. 17-годишен заминава за Флоренция, където започва кариерата си като журналист и карикатурист. През ръцете на бъдещия режисьор минават още редица други професии, преди да направи своя дебютен филм. Работи като застрахователен агент, като печатар, като дизайнер на витрини, пише скечове за радиото. Дори учи известно време в Юридическия факултет на Римския университет, но и правото не му е на сърце.

Първите си стъпки в завладяващия свят на десетата муза Фелини прави през 1945 г., когато започва работа като асистент режисьор при Роберто Роселини.

В дълбоките води на киновселената за първи път Фелини нагазва с дебютния си филм „Млади и страстни“, в основата на който са спомени от детството му. Първите му филми „Белият шейх“ и „Мамините синчета“ следват неореалистичната традиция – мечтата за по-добър живот, със сянка на безпокойство по изгубената хармония.

Фелини впечатлява със смелия си индивидуален почерк, далеч от масовия вкус и комерсиализация. Същевременно пленява зрителя с дълбокия емоционален заряд, пулсиращ във всеки един от филмите му.

През 1943 г. Фелини сключва брак с актрисата Джулиета Мазина, която остава верен спътник на великия режисьор до сетните му дни. Забележителни в историята на киното остават нейните роли във филми на Фелини като „Пътят“(1954 г.), „Измамата“(1955 г.), „Нощите на Кабирия“ (1957 г.), „Амаркорд“ (1973 г.).

Реалистичните образи от социалната действителност трогват с чистотата на копнежите си, с мечтите от детството, с онази необятна и докосваща носталгия по миналото и вярата в бъдещето, с човечността и искреността на чувства и емоции.

Преход в творчеството на Фелини – от предхождащия период, типичен за италианския неореализъм, към поредица от т.нар. "арт филми", отбелязва култовата му лента от 1960 г. „Сладък живот“, останала в историята на киното като едно от големите постижения в изкуството на кинематографията. Филмът е номиниран за "Оскар" в четири категории, включително за най-добър режисьор и най-добър сценарий, печелейки статуетка за най-добри костюми. Произведението е големият победител на филмовия фестивал в Кан, където печели приза „Златна палма“. Тази година се навършват 60 години от създаването му, а като жест към великия му автор, филмът с Марчело Мастрояни и Анита Екберг ще бъде включен в програмата на 24-ия "София Филм Фест" през март.

Фелини умира в Рим на 31 октомври 1993 г., няколко месеца след като получава "Оскар" за цялостен принос, връчен му от София Лорен и Марчело Мастрояни – неговата пета статуетка след отличията му в категорията за най-добър чуждоезичен филм за "Пътят" (1954), "Нощите на Кабирия" (1957), "8 ½" (1963) и "Амаркорд" (1974).

В памет на гениалния кинорежисьор и киносценарист ви поднасяме шепа от неговите мъдри мисли и послания за живота и смъртта, за киното и мечтите:

„Аз винаги режисирам същия филм. Не мога да ги различа един от друг."

„Бих желал към края на живота, в онзи период на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на вселената. И после да се събудя достатъчно здрав, за да направя филм за това.“

„В митологията на киното „Оскар“ е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми.“

„Единствените граници на човешкото същество са границите на неговото въображение.“

„Киното е стара блудница, като цирка и вариетето, която знае как да ви предложи различни удоволствия.“

„Нашите мечти са нашият действителен живот. Моите фантазии и идеи не са моята реалност, а екипът, от който са направени филмите ми.“

„Изкуството е научна операция, така че в моя случай импровизрирането е в това да имаш ухо и око за нещата, които се случват през времето, докато създаваш изображението."

„Пленяват ме хора, които могат да живеят, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.“

„Трябва да живеете сферично – в много посоки. Да приемате себе си, такъв какъвто сте, без забрани, да бъдете отворен.“

„Цензурата е реклама, платена от правителството.“

„Човек съществува единствено в това, което прави.“

„Щастието е просто временно състояние, което преминава в нещастие. За наше щастие, то също работи за нас – по друг начин. И всичко е част от карнавала, нали… "

„Всяко изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата.“

Четете още: Нино Рота - „Кръстникът“ на филмовата музика