В деня на просветата и духа нека да си припомним няколко емблематични заглавия от златната съкровищница на българската литература.

Всяка една от долуизброените книги е една малка пътеводна светлинка, която отваря сърцата ни за най-важното - човешките добродетели. Живописно прозорче, разкриващо безпределната хубост на човешката душа, тайнствен извори на житейска мъдрост и любов.

Неслучайно казват, че този който чете, придобива едно специално усещане за света на другите, развива качества като емпатия, състрадание и един особен копнеж към доброто и съвършеното.

И понеже е 24 май - празник на българската просвета и писменост, решихме да отдадем почит към Негово величество словото. За тази цел подбрахме само една шепа от безграничната колекция български творби, до чиито вселени всеки един от нас трябва да се докосне и преклони. Всяка една история разкрива таланта и прозренията на българския творец, говори ясно за мащабите на неговата душевност, за висотите на неговия интелект и вътрешна красота, за неговата непримиримост към онези грозни и посредствени явления от заобикалящата го среда, които предизвикват неговия бунт срещу несправедливостта и беззаконието.

Тук е събрана и възхитата към природата, и преклонението пред женската душа, и жаждата за хармония, и възторга към живота!

"Тютюн" - Димитър Димов

Навярно целият нов подход на Димов към романа, новата постройка и неочаквани акценти в "Тютюн" бяха една от причините той да не бъде разбран още при появата си. Мнозина причисляваха автора към екзотичните цветя, израснали и култивирани не на наша плодотворна културна нива. Но днес е ясно, че с опита си Димитър Димов завеща, а с примера си подкрепи една нова тенденция в националния роман, разшири неговите хоризонти, обогати неговите традиции.

"Бай Ганьо" - Алеко Константинов

Приключенията на този ироничен персонаж из Европа и България са известни на мало и голямо. Много от ситуациите, в които изпада героят на Алеко, будят искрен, но и горчив смях. И предизвикват към размисъл. Всеки народ има своите вечни книги. За нас, българите, „Бай Ганьо“ е една от тях, защото мъдрият Алеко Константинов се е опитал да ни покаже какви сме и какви не трябва да бъдем.

Разкази на Йордан Йовков

Няма друг творец на словото в българската литературна класика, който да „рисува“ с такова искрено вдъхновение, толкова многопластово и проникновено, облика на българската жена. И доказва това с разказите си от сборника "Женско сърце". Йовков е един от онези писатели, които дълбоко се прекланят пред женската същност, пред великата съзидателна енергия на жената. На нейната непринудена топлота и възвишено очарование. Да си спомним нежността и обаянието, които лъхат от женските образи на Йовков. За възторга, с който писателят от Жеравна се прекланя пред чара и мъдростта, пред жизнеутвърждаващата роля на жената. Да си спомним за селската хубавица Боряна, която с онзи безгрижен и весел нрав възвръща радостта в сърцата на хората; която с искреността, добротата и бликащата си виталност разпръсква мрака в несговорната къща. За онзи унесен поглед в кафевите очи на Пауна, с който смекчава дивия нрав на Индже и събужда в сърцето му непознати и неизпитвани до момента чувства. За покоряващата хубост на Рада, с която отклонява Шибил от неговата хайдушка клетва и събужда копнежа му за радост и щастие...

"Железният светилник" - Димитър Талев

Тетралогията на големия български писател Димитър Талев - “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден” и “Гласовете ви чувам” е сърцевината на обемното му и разнородно творчество. Тук са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Историята проследява съдбата на едно типично възрожденско семейство и задружните усилия на жителите на Преспа за установяване на българска църква.В романът има всичко - в него е събран целият живот. Любов и дълг бушуват в яростна схватка в душата на Лазар Глаушев. Вяра и отчаяние, болка и възторг, радост и горест се преплитат в едно, за да разкрият истинската и завършена картина на човешкото битие в неговата всеобхватност и смисъл.

"Епопея на забравените" - Иван Вазов

Това са 12 оди, подредени в съответствие с момента на създаване, написани от Иван Вазов в Пловдив в периода 1881 – 1884 г. Този цикъл съдържа някои от най-красивите и силни български поеми, които призовават към "събуждане на народната памет". Тук писателят Вазов, който вади от мрака на миналото всички титанични фигури от българската история - от Паисий Хилендарски, през Георги Бенковски, Васил Левски, Георги Стойков Раковски и Опълченците на Шипка.

"Нощем с белите коне" - Павел Вежинов

"Той лежеше в мрака, сърцето му бе неспокойно. И изведнъж си припомни белите коне, сините бели коне, в нощ, каквато не е възможна – гъста като кръв, студена като стъкло. Изящните ноздри, отворени като очи, стремително опънатата шия. Той знаеше много добре защо иска да купи картината. Това беше всъщност неговият пръв спомен, първото нещо, което бяха зърнали смаяните му детски очи. Светът не беше се появил пред него постепенно и бавно, не бе изплувал от сенките, не бе се втвърдил от хаоса. И тъй да е било – той не го помнеше. Светът се бе отворил пред него, както се отваря театрална завеса. И тогава той бе видял синята нощ и белите коне, които отчетливо чаткаха с железните си копита. Висок кабриолет с корави седалища и дъсчени облегалки, който подскачаше по неравния път. Спускаха се по някаква глуха планинска клисура, конете тичаха в равен тръс, отначало той виждаше само гърбовете им и острите им уши. Спускаха се тъй цяла вечност, сякаш пътуваха за някакъв друг, тъмен и подземен свят. И макар да бе нощ, той виждаше всичко с поразителна яснота."

"Пътуване към себе си" - Блага Димитрова

"Пътуване към себе си" е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето.

"Физика на тъгата" - Георги Господинов

Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв. Ако “Естествен роман” беше “машина за истории” (Le Courrier), то във "Физика на тъгата" машината е пусната на пълни обороти.

"Кладенецът" - Веселина Седларска

Любимата тема на тази изключително интересна писателка е човешката душа. Иначе казано – личната и социалната психология. "Не вярвам, че нещата могат да се случат около хората, ако преди това не са се случили вътре в хората", споделя тя в интервю за Woman.bg. "Кладенецът" е една нестандартно разказана и вълнуваща история за пътешествието на един човек навътре в кладенеца на неговото собствено подсъзнание, където се крият демоните, пречещи на щастието му. Авторката борави виртуозно с перото и като изкусен психолог стига до най-скритите и тайнствени кътчета на човешката душа.

"Дядо Добри. Светецът от Байлово" - Борислав Радославов

Това е истинската история на дядо Добри, разказана през призмата на всички онези, които са се докоснали до неговата личност, разум и душевност. Тук са събрани разказите на най-близките хора, които в продължение на 30 годи­ни крепят и доизграждат светлия образ на светеца от Байлово, както завинаги столетникът ще остане в умовете и сърцата на хората. Тук са и личните истории на хора, чийто живот неминуемо се променя в положителна посока след контакт с дядо Добри. Това е книга за прошката и разкаянието, за смирението и състраданието, за всички онези изконни духовни ценности, които притежават божествената сила да променят човек - да го направят по-силени, по-истински, по-добър.

"Живот в скалите" - Мария Лалова

"Живот в скалите" на Мария Лалева се оказа литературен феномен за България. "Живот в скалите" е книга за море и любов. Мария Лалева е категорична: „Любовта винаги е правилният отговор. На всеки въпрос под това небе. Единственият правилен. Още по-голямата тайна на любовта е, че самата тя е едновременно и въпрос, и отговор. Защото е отделна енергия, отделен елемент от нас. Със собствен разум и воля. Не тя живее в нас, а ние в нея“. Препоръчваме ви горещо този роман!

"Пътеписи за душата на България" - Ивинела Самуилова

"Пътеписи за душата на България" не е просто пътеводител. Всеки разказ за пътешествията на авторката до различни кътчета на страната носи дълбоко послание. Неочакваните срещи по пътя, поетичното преживяване на природата, провокативният поглед към историята, задълбоченото вникване в традицията, споделените съкровени мисли и искрената емоция ни повеждат към дълбините на душата на България. Поднесени увлекателно, затрогващо, но и с типичния за авторката свеж хумор, петнадесетте истории завладяват, вдъхновяват за пътешествия и разпалват любовта към родното.‌

Четете още: Вечните детски книги, които всяко дете трябва да прочете