Свикнали сме да асоциираме Дубай с блясък, удобства, разкош и скъпа обстановка. И това действително е така. Градът е абсолютен синоним на лукс и архитектурен футуризъм. Небостъргачи от над 160 етажа впиват върхове в облаците, а край тях помпозни вили и къщи предлагат невиждани за окото гледки и екзотика. Магически градини и изкуствени острови във формата на гигантски палми поразяват с умопомрачителните си размери и великолепие.
Основан през 1833 г., тук се заселват над 1000 представители от племето на Шейх Мактум бин Буту Ал Мактум. През 1971 г. селището става част от територията на Обединените арабски емирства, като в началото то не било нищо повече от село сред пустинята. От момента, в който там откриват петрол, започва изумителната трансформация на Дубай, който днес спокойно можем да наречем града с най-удивителните и впечатляващи в света строителни проекти.
Каква обаче е цената на всичката тази феерия от цветове, зрелищност и пищност? Истината е, че целият този епически блясък си има и своята тъмна страна, изпълнена с болка и лишения, със страх и отчаяние, със стотици хиляди погубени човешки съдби...
Запознайте се с пет тъмни истини за Дубай, които никак, ама никак няма да ви харесат:
Тук стотици хиляди работници живеят като роби
Удивителната инфраструктура и луксозните небостъргачи са издигнати под плещите на бедни работници и имигранти от държави като Бангладеш и Индия. Подмамени от обещания за голямо възнаграждение на труда им, те са дошли в Дубай, оставяйки семейства и деца, с надеждата да се върнат един ден при тях и да им осигурят достойно бъдеще. Оказва се обаче, че са били жестоко излъгани. Докато туристите биват съветвани да не прекарват повече от 5 минути навън, те са принудени да работят по 14 часа на ден в адската жега. В същото време им се заплаща едва 1/4 от обещаните от работодателите им пари. Често паспортите им биват взимани от тях, за да не могат да си тръгнат. Нужни са им години, За да съберат пари за билет обратно до родината си, са им нужни години. Още по-тежко е за тези, които, за да заминат за Дубай, са взели кредит, който след това не успяват да изплатят. В лагерите, където живеят тези имигранти, има чести самоубийства.
Тук или си плащащ дълга, или влизаш в затвора
Преди известно време The Independent разказа за потресаващата и лишена от капка човещина история на канадците Карен и Даниел Андрюс. Даниел получил предложение за работа в Дубай и се преместил там заедно със съпругата си. В началото всичко било чудесно, имали дори прислуга, казват, че чувствали „опиянението“ на Дубай. За съжаление Даниел получил тумор в мозъка, а след това направил няколко погрешни финансови хода и натрупал известен дълг. Когато решил да си тръгне от Дубай, той напуснал работа. В емирството има закон, според който, когато напускаш работа, компанията уведомява банката ти. Ако имаш дългове, банката замразява финансите ти. Така семейството се оказало със спрени кредитни карти и сметки, били изгонени от апартамента им, а Даниел влязъл в затвора. Тъй като съпругата му нямала право да работи, живее в колата им и чакала той да излежи присъдата си от 9 месеца.
За да не избягат от страната, вземат паспортите на всички домашни помощнички, дошли да работят в страната от чужбина
В предградие на Дубай има мръсен хостел в окаяно състояние, където избягали прислужници намират убежище. Подобно на мъжете от Бангладеш и Индия, които работят като роби на строежите, жени от Етиопия и Филипините идват в Дубай, за да работят като домашни помощнички. Техните паспорти се вземат, което на практика ги превръща в робини на работодателите си. Ако турист се разходи из мол, често може да попадне на дрипава жена, молеща за помощ.
Тук е най-скъпата вода в света
Тъй като Дубай е в пустинята, логично е да няма нито един естествен източник на вода. Тук може да се издигнати най-зрелищните острови, езера и дори ски писти, които някога сте виждали, но всички те са изкуствени. Водата за пиене идва от няколко станции за преработка на солена вода, което я прави годна за пиене, но изключително скъпа. Това прави Дубай изключително уязвим. Ако някога в ОАЕ има рецесия, или се случи така, че Дубай бъде атакуван, градът трудно ще оцелее. Проблемът със замърсяването също започва все по-често да се усеща по плажовете. Причина за това е, че пречиствателните станции не смогват вече с нарастващото население.
Държавният дълг е колкото брутния вътрешен продукт на страната
Изчислено е, че брутният вътрешен продукт на Дубай е равен на държавния дълг – 130 млрд. долара. В статия в The Economist наскоро се изказа предположението, че Дубай трябва да смени модела си на растеж. Досега градът се разрастваше чрез привличането на капитали, идеи и хора от чужбина. Интересен факт е, че едва 10% от работещите в Дубай са местни граждани! Всички останали са дошли от други държави. Но тук повечето от поканените специалисти с доказани професионални качества, се съгласяват да дойдат единствено с цел да натрупат известен капитал, но не и да живеят тук със семействата си.
Четете още: Тайният разврат на Дубай: Секс, наркотици и хазарт 24/7