Изключително рядко в България е пристигала група от най-висок ранг, която да е и в същото време в разцвета на силите си. Макар че ще се намерят вероятно мнозина, които няма да са съгласни с подобно твърдение, фактите говорят, че в концертния живот на страната едва ли е имало случай билетите за даден концерт на открито да свършат в рамките на час и половина. Arctic Monkeys обаче го постигнаха от раз и шоуто им бе едно от най-очакваните за годината. Изборът на локация, предопределен от околните спирки от турнето на шефийлдската четворка, също предвещаваше приповдигната парти атмосфера. От златните години на превърналия се в легенда местен „Спирит“, Бургас не бе посрещал толкова значимо международно събитие на артисти от алтернативната сцена. Пристанището на морската ни музикална столица бе арената за изява на родните Jeremy?, ирландците Inhaler и вече уточнените звезди на вечерта. Трябва да признаем обаче че точно мястото, където се провеждаше вече несъществуващият фест, а именно Централния плаж, щеше да е далеч по-подходящо от избраната асфалтова настилка, но нека се съсредоточим върху представянето на героите на този текст.

Алекс Търнър и компания излязоха пред една от най-невръстните публики, събирали се на рок концерт у нас изобщо, в 21:15ч. Началото бе дадено с “Do I Wanna Know” от най-успешния в историята на квартета албум дотук: “AM”. Рев, писъци и крепящи се една на друга девойки – гледка, която не бе трудно да се предвиди, но озадачаваща бе многочислеността на тийнейджърските кохорти. Без видимо да се трогват особено от тази екзалтация, музикантите от града, в който Маргарет Тачър не е от най-обичаните английски политици, забиха култови парчета като “Brianstrom”, “Crying Lightning”, “Teddy Picker”, “Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair”.

Звукът бе на нужното високо равнище, а два големи странични екрана показваха в близки планове дамския любимец зад микрофона, който след двата им предхождащи концерти в Истанбул явно бе решил да заложи на малко по-тънко сако за тукашното си представяне. Което трябва да отбележим бе по британски професионално и изпипано, но не особено хващащо за хора с по-богат концертен живот. Въпреки това публиката се наслади на песни като “Why’d You Only Call Me When You’re High”, “Arabella”, “One For The Road”, “Do Me A Favour” и т.н. Краят на задължителната част от шоуто дойде с една от най-значимите творби в творчеството на момчетата от Шефийлд – “505“.

След кратка пауза те се завърнаха триумфално на бис, за да изпълнят още три композиции: “No.1 Party Anthem”, “I Bet You Look Good On The Dancefloor” и “R U Mine”. Час и половина може и да са се сторили малко на по-закоравелите фенове, но за преобладаващата част от публиката си бяха напълно достатъчни. Хиляди щастливи младежки (и не само) физиономии напуснаха Пристанището станали част от едно наистина значимо събитие в концертния живот на страната. Събитие, коeто показа, че очевидно и у нас могат да се организират концерти на модерни и високо конвертириуеми банди. Че има достатъчно многобройна публика за такива мероприятия, която е в състояние да изпълни определеното място до краен предел. И не на последно място, че Бургас не е загубил ореола си на специално място в сърцето на всеки фен на алтернативната музика и култура.

Автор: Иван Венчев