От няколко дни насам един парлив въпрос по темата за майчинството разбуни духовете, отприщвайки противоречиви мнения и коментари. А именно – трябва ли да отпадне редовният платен годишен отпуск за периода на майчинство след неговото изтичане.

Според закона в България за времето, през което една майка е в отпуск по майчинство, тя има право на 20 работни дни платен отпуск за всяка една календарна година. Асоциацията на организациите на българските работодатели обаче настоява да бъдат предприети действия за промени на Кодекса на труда.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев Велев нарече правото на платен годишен отпуск при майчинство "несправедливост". „Това е некоректно спрямо всички други“, подчерта той пред медиите, като изтъкна още факта, че дългият отпуск по майчинство очевидно не е причина жените да раждат, имайки предвид продължаващия демографски срив.

Позицията на работодателите идва след решение на Съда на ЕС, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравнява на периода на действително полагане на труд. Същите са категорични, че смисълът на редовния платен отпуск е възстановяване и възвръщане на тонуса и енергията на служителя, вследствие на положения в полза при работодателя труд. Тоест, според тях, платения годишен отпуск, отнасящ се за периода на майчинството, е несправедливо и обидно спрямо останалите работодатели.

Експертите, които защитават това мнение, считат че мотивите на работодателите нямат нищо общо с решението на Съда на ЕС, а са обмисляни дълго време преди това. Според тях майчинството по никакъв начин не може да се приравни с полагането на труд в смисъла на едно трудово взаимоотношение. Това е основната причина за настояването им правото на платен годишен отпуск за завърналите се на работа служителки да бъде отнето.

Истината обаче е, че въпросното решение на Съда на Европейския съюз, не задължава България да променя законодателството си. И слава богу! Но пък дава „карт бланш“ на бизнеса да се възползва от него. Или поне да опита...

Според бизнеса предложението щяло да се отрази благотворно върху майките и трудовата им реализация, да стимулира тяхната работоспособност и качества. На кои майки обаче – на тези в Люксенбург или на тези в България?

Обидно и нелепо звучи едно такова оправдание, че видите ли, ползата от премахването на платения отпуск щяла да бъде голяма за майките, да ги вдъхнови и да им даде мощен тласък на кариерата им.

Нека да сме реалисти. Контекстът у нас е различен от този в останалите европейски страни! Да, в тях майчинството не е две години. Но там има други приоритети за майките, за каквито тук само бихме си мечтали. У нас няма практика за гъвкаво работно време например, в което родителите да имат възможност да отглеждат децата си и да изпълняват служебните си задължения?! Още повече, че има и силна липса на ясли и детски градини?! Хората с ниски доходи са много на брой и те не могат да използват никакви алтернативи на държавните заведения?!

Препятствията, пред които всяка една българска майка е изправена почти ежедневно, съвсем не са малко. Сред тях сериозна спънка е и сключването на трудов договор.

Въпреки че в трудовото законодателство майчинството не е основание за несключване на трудов договор или за неговото прекратяване, то е скритата причина за болшинството случаи на отказ за назначаване на работа. Големите и по-малки фирми, дори държавните предприятия и учреждения, избягват да се ангажират чрез трудово правоотношение с млади майки. Грозен факт, особено присъщ на българската тъжна действителност. Това, за жалост, е повсеместно явление, тъй като всеки работодател би могъл лесно да намери оправдание, дори пред собствената си съвест. Подобно на настоящия случай с редовния платен отпуск.

Проблемите не свършват дотук. Като зловеща кулминация на цялата тази престъпна политика и отношение към майките, е унизителното отношение към родителите на деца с увреждания! Отчаяни и обезверени от бездушието и безразличието, от забравата, обзела институциите и огромна част от населението на страната ни, те са онази измъчена част от общетвото у нас, която най-често извива своя агонизиращ вопъл за помощ и разбиране, оставащ все така нечут като глас в пустиня.

А що се отнася до т.нар. трудови взаимоотношения, да, майчинството не може да се сравнява с тях. А с най-висшата форма на човешките взаимоотношения! Защото майчинството е всичко за една жена. Защото майчинството е любов. Свещен дълг и отговорност. Отговорност да отгледаш, да възпиташ, да дадеш насока, да вдъхнеш, да култивираш добродетели, да дадеш пример, да посочиш звездите, и след като направиш всичко това, да пуснеш рожбата си, да ѝ дадеш свободата сама да направи своя избор, своя път и място в живота.

Майчинството е най-красивата роля, най-великата професия и най-безценният дар в живота на една жена. Затова, моля ви, не посягайте на майчинството!

Четете още: Протестът на майките – глас в пустиня ли е?