Днес се навършват 102 години от кончината на Патриарха на българската литература, аристократичния и талантлив Иван Вазов. Той се ражда на 9 юли 1850 г. в Сопот, Османска империя, за да остане в историята с творбите си ,,Под игото“, ,,Дядо Йоцо гледа“, ,,Българският език“, ,,Епопея на забравените“ и много други.

Верен на стремежа си да съживи и поддържа патриотичния пламък в българските сърца, Вазов не се колебае да твори във всички жанрове на художествената литература. Писател – сърцевед, Вазов озари богатата българска душа с благодат и вдъхновение, разкри я по неповторим начин в многообразното си творчество. Той остави след себе си удивителна галерия от образи и картини, прослави красотата на българската природа и националноосвободителните борби на нашия народ.

"Ний сме убедени, че ако зададем въпрос: кой е първият гений в България – целият народ, без колебание, ще извика: Иван Вазов!" - казва за него Алеко Константинов в своя "Списък на българските гении!"

В памет на големия български мислител, писател и поет, си припомняме част от незабравимите му цитати от великите му произведения, актуални и днес:

"Страхът… е най-висшата и безобразна форма на егоизма." (“Под игото”)

"Които се карат, те се обичат." (“Под игото”)

" -…никаква българска свобода не съществува.
- Не съществува, но ще я сдобием, приятелю мой.
- Как ще я сдобием?
- Като пием – отзова се някой иронически.
Не, като се бием!" (“Под игото”)

"Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях." (“Под игото”)

"…България заслужава да се потрудим за нея." (“Под игото”)

"В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде." (“Под игото”)

"Наздраве, дружино! Кой що желае, господ да му даде; който нам злото мисли, господ да го очисти! Който нас мрази, по корем да се тътрази!" (“Под игото”)

"Въобще нещастията на другите необходимо събуждат у дребните души три чувства: първо - удивление, второ – вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и, трето – скрито злорадство." (“Под игото”)

"Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое?… Свободата. … Па друго не ти трябва…" ( из "Чичовци")

"Науката е светилото на един народ, литературата е животът му." - Иван Вазов

Четете още: Димчо Дебелянов: Аз искам да те помня все така...