Днес е Международният ден на детската книга – празник, който се отбелязва в цял свят и има над половин вековна история.

Празникът се отбелязва от 1967 г. и съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, който е създал едни най-популярните приказки на всички времена.

На 2-ри април 1805 година е роден любимият на поколения деца Ханс Кристиян Андерсен, създал приказния свят на „Малката русалка”, „Снежната кралица”, „Грозното патенце”. Вълшебството на неговите приказки достига до нас дори и през две столетия.

Именно неговият рожден ден е избран за Международен ден на детската книга. Специалният празник има за цел да вдъхне любов към четенето у децата и да обърне вниманието на обществото върху детската.

През 1958 година ЮНЕСКО учредява Международен Златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда.

Един път на две години тази награда получават най-добрият детски писател и художник на детски книги.

Награждавани са Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол, Валери Петров. Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък на Международния Съвет за детската книга "Ханс Кристиан Андерсен". Рожденият ден на Андерсен - 2 април е обявен за Международен ден на детската книга.

Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък на Международния Съвет за детската книга "Ханс Кристиан Андерсен".

Любовта към четенето и грамотността са от изключителна важност за децата, когато става дума за по-нататъшната им реализация и развитие, както и за пълноценното им вписване в средата, в която живеят.

Точно на 2 април Асоциация "Българска книга" стартира традиционното събитие - "Походът на книгите".

Тази година към каузата за повишаване интереса към четенето и функционалната грамотност на подрастващите се присъединиха много политици и журналисти.

„Ето моята тайна. Тя е много проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“ – „Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.“ – „Питър Пан“, Сър Джеймс Матю Бари

„Да, времето наистина тече, а ние стареем. Наесен навършвам десет години и това означава, че най-хубавите ми години са минали.“ – „Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен

„Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже баба да узнае, чехълът ѝ страшен пак ще заиграе!“ – „Патиланско царство“, Ран Босилек

„Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“ – „Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата ѝ са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!“ – „Ние, врабчетата“, Йордан Радичков

„Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят?“ – „Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен

„Понякога поставяш стени около себе си не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“ – „Мечо Пух“, А.А. Милн

„Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи и мазоли и данък общоход. Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии.“ – „Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен


– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!
„Мечо Пух“, А.А. Милн

„Някои хора изхвърлят детството си като стара шапка. Забравят за него като за телефонен номер, който вече не е валиден. Били са деца, после са станали възрастни, но какво са сега? Единствено тези, които порастват, но продължават да бъдат деца, са хора.“ – Ерих Кестнер