От векове по нашите земи идването на март месец се свърза с началото на новия природен цикъл. На първи март посрещаме Баба Марта - бабата, която кара времето ту да фучи, ту да се усмихва.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие.

Традицията повелява в първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Мартеничките се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се връзват за цъфнало клонче или се поставят под камък. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

В някои краища на страната пък има обичай мартеницата да се пуска в най-близката река, „че да върви, както тече реката“

Традицията гласи още, че щастие и късмет носи подарената мартеница. Затова всички закичват роднини и приятели с мартеници.

Месец март е единственият женски месец. Това е месецът, в който земята се пробужда за нов живот. С идването на пролетта се пробуждат дърветата, поникват посевите, хората се надяват на богато и плодородно лято.

В стари времена мартеничката е била смятана за амулет, който пази от зли духове. Смятало се, че "ако не носиш мартеницата си през март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.” И днес вярваме, че тя осуканият червено-бял конец ще ни донесе здраве. За да сме "бели и червени, румени и засмени".


Според традицията...

Сутрин рано стопанките простирали или закачвали пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.



Предварително жените усуквали бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носели мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените пък ги носели с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.


В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината.

Широко разпространен е и друг обичай — човек си избира един ден до 22 март и по него да се гадае каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

Първите мартеници, с които закичвали хората и добитъка, били направени само от усукан червен и бял конец, без допълнителни красоти. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо мънисто, чиято роля била да пазят от болести хора, добитък и овощни дървета.

Обикновено, направени от вълна, мартениците били във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".

Днес има какви ли не мартенички, но идеята е същата, каквато е била и преди много години - да ни дарят със здраве, да ни предпазят от лошото и да ни донесат късмет и богата година.