Воденето на дневник е практика, която може да има изключително много ползи - чрез нея бихте могли да подредите мислите си, да дадете оценка на живота си, да забавите темпото, да осветите проблеми, на които досега не сте намирали решение.

Всичко това звучи приказно, но повечето от нас се срещат с един основен проблем - бялата страница пред нас и въпроса “откъде да започна?”. Тук на помощ идва дневникът “РАЗниМисли” на психотерапевта Детелина Стаменова, който дава структура, упражнения и простор да опознаете по-добре себе си. Именно за него си говорим днес с Дети, която съвсем скоро ще ви изненада и с подкаст в Woman.bg, който ще ви отведе в света на психотерапията по един полезен и практичен начин.

Здравей, Дети! В България менталното здраве сякаш все още е тема табу, за която често се притесняваме да говорим. Предвид факта, че продължаваме да живеем в пандемия и вече е повече от видимо, че това се отразява на обществото пагубно, какви ежедневни стъпки бихме могли да предприемем, за да станем по-осъзнати и по-спокойни?

Моето впечатление е повече, че се разчупва това табу и вече не е нито екзотика, нито се приема за прищявка. Споделянията на различни хора – популярни и не; набъбването на темата в последните две години; натрупванията последните 20 години чрез книгите за самопомощ, както и сериалите, които успяват да представят какво се случва зад вратата на кабинета (като в Психотерапия по HBO повече и в Gypsy по Netflix по-малко) доведоха до там, че днес въпросът е „къде да отида, когато имам нужда от психотерапия“, а следващия тип разговор, до няколко години очаквам да бъде „коя е най-подходящата терапия за мен“. И нещо не по-малко важно – по-възрастните психотерапевти и школи по света, а също и в България предават знанията си на по-младите и така има много повече хора, които работят в тази област.

Нека си поговорим за най-новия ти проект - дневника РАЗниМисли, който излезе на пазара съвсем скоро. Какво те подтикна да се заемеш с него?

От доста време си мислех за подобен проект, но залисана в работа, все не оставаше време за него, докато не се случи така, че в разговор с издателство Сиела им споделих за тази си идея и те се заинтересуваха, след което намерихме общ език – и усещане за красиво. Така имах удоволствието в компанията на едно море, редактора Мирослав Александров и дизайнера Фиделия Косева да направим първоначалния замисъл в жива книга. Наричам я жива книга, защото всеки екземпляр ще бъде различен заради участието на тези, които изберат да го попълват.

Писането и изобщо способността да изразяваме мислите си на глас, с писане, с рисуване, с музика, са в основата на това да превърнем мислите си в нещо различно, да превърнем вътрешния си свят в нещо различно и оттам да може да се погледнем отстрани и да разберем какво става в нас тогава, когато сами не можем да го направим.

Има доста събрано знание, че писането на дневници или воденето на записки има своите терапевтични ползи. Когато човек отделя време да мисли и пише, става по-свързан със своите емоции, става по-осъзнат за моделите, които следва, наблюдава по-съсредоточено своите и чуждите реакции. Облекчаването на ежедневния стрес, фокусирането върху смисъла на дните помага на човек да преодолее трудни емоции и обстоятелства – дори когато е в период на раздяла например. В писането понякога изненадващо може да се появят думи и връзки, за които не сте се сещали, че съществуват, да се изследва корените на страховете и т.н. Тревожните хора също биха могли да го използват, за да се свържат с реалността, а депресивните – за да проследяват състоянието си.

Как е организиран дневникът и как би могъл да ни помогне по пътя към по-хармоничен живот?

Дневникът се едновременно да дава свобода, като оставя много пространство за писане, така че всеки да може да го персонализира спрямо нуждите си – има примери за това как може да бъде воден в сайта на книгата raznimisli.detelinastamenova.com и ще бъдат допълвани още. Има и 12 теми, които реших, че е полезно да бъдат включени и да станат стартова площадка за влизане в темата, както и въпроси по тях към ползващите дневника, които да им помогнат да дефинират областите, в които имат да работят. Всяка тема е последвана от 10 страници, които биха могли да бъдат използвани за ежедневен и месечен „обзор“ на случващото се.Как би могъл да ни помогне… ако човек обръща повече внимание на ежедневните си мисли и действия, ако се наблюдава е много вероятно да открие неща, които иначе просто се случват, имат своя ефект, но той не ги забелязва.

Смяташ ли, че той би могъл да се превърне в помощник на хора, които посещават психотерапевт?

Определено. Една от страниците се нарича „Моят час“ и който не посещава терапевт, може да го отделят за себе си, но тези, които са в терапия биха могли там да записват темите, които искат да дискутират с терапевта си и онова, което се е случило в сесиите. Това начин да се запазят някои ценни моменти. Има една книга на класика на съвременната психотерапия Ървин Ялом, в която той моли своя пациентка да записва своите впечатления от сесиите, които имат, а той води своите, след което двамата ги събират в общ текст („Все по-близо всеки ден“).

В “РАЗниМисли” освен на душата, отделяш внимание и на физическото тяло и перспективата, от която на него се гледа през последните години. Темата ти е близка и имаш голям опит в работата с нея. Социалните мрежи непрекъснато ни заливат с филтрирани образи, пластичната хирургия преживява разцвет, а сякаш всички се чувстваме все по-неуверени, все по-некрасиви и все по-търсещи следващото подобрение. Какъв според теб е пътят към здравословната връзка с тялото?

Фокусирани върху телата и лицата си, често пъти забравяме кое е най-важното. Една любима дама, чиито хапливи статуси на модни теми и не само (Антония Йорданова) беше споделила снимка на майка Дженър и всичките й деца и те приличаха на ксерокопия. Еднакви устни, скули, лица, коси, тела – фабрика, която плаши с униформеността си и не носи нищо на естетичното, не дава възможност за проява на собствен стил. Чета с дъщерите ми „Какво означава да си красива“ на Катя Антонова и в тази книга са дадени много добри определения на това – да си красив е повече от тяло, това е също така и дали уважаваш себе си, как се държиш с околните, какви усилия полагаш и за какво – и вероятно пътят, от моята гледна точка към здравословната връзка с тялото е като се мине през здравословната връзка с душата – с нейните нужди – и по-малко нарцисизъм, но повече емпатия.

Предстоят най-чаканите празници в годината, а обикновено точно по това време си даваме различни обещания. Кои за теб са най-важните неща, които можем да обещаем сами на себе си и има ли рецепта, която да ни помогне да ги спазим?

Празниците са толкова пълни с очаквания, че когато ги разровим отдолу често има разочарования, семейни скандали и нерви. Затова ми се струва, че в рецептата трябва да задраскаме написаното отгоре „две кофи очаквания“ и след това да видим какво ще остане. Надявам се хората, които например попълват дневника „РАЗниМисли“ няма да започнат да го правят на 1ви януари – той може да бъде стартиран всеки ден и да бъде спрян всеки ден. Да се опитваме да сме структурирани и постоянни в нещата, които намираме за важни – и да не се разочароваме от себе си, когато имаме временни спънки – е начин да се научим да ги достигнем.