Георги Семерджиев - "героят" на деня, чиято физиономия предизвиква омраза и искрено отвращение във всеки българин от нощта на 5-и юли (забележете, това е празникът на МВР) насам, се превърна в медийна сензация. Защото е приел бул. "Черни връх" за самолетна писта и от това два човешки живота завършиха по възможно най-жестокия и нелеп начин. Тъжно е, страшно е, ужасяващо е - защото това не се случва за първи път, вероятно няма и да е за последен. Преди две години, навръх Великден, един друг Георги (на име Кристиан) уби Милен Цветков. Има и още много други примери, но вие ги знаете. Георги Семерджиев живее във всеки тарикат, който минава през хората на пътя и му се разминава. Хората загиват, но Георги си оцелява и пряко, и преносно. А ние отново оставаме с надеждата, че правосъдие ще има и междувременно си казваме горчивата истина със статуси във Фейсбук, която ни кара да треперим от ужас:

"Там където шофьорът, убил двете жени, не можа да спре - спират нашите усилия и надежди за страна със закони. Гневим се, кълнем, цъкаме с уста и така до следващия път, в който чуем по новините или прочетем в нета. Не трябва да пазим минута мълчание, а да крещим, защото това не трябва да е нашата България. Не и онази на “ти си го избра” и “да, добре”. Не и онази, в която убиецът на Милен Цветков 2 г. се влачи по съдилищата без финална присъда.
Там вече живяхме и не е хубаво.
Пияни наркомани сеят смърт. Всеки ден. Хора, които си позволяват това нямат страх и уважение към закона. Живеят необезспокоявано във виц. Нямат чувство за общност, грижа и елементарна култура. Имат обаче скъпи коли, кофти поглед и коктейл от наркотици и някой, на когото да звъннат, ако нещата се объркат.
Преименуваната улица, белите билборди и хилядите постове във Фейсбук няма да ни върнат загиналите. Нито справедливостта, нито себеуважението. Ще ни върнат малко мехлем, с който да намажем гузната си съвест. Защото в строй, в който властта произтича от народа - ние самите сякаш забравихме да стопанисваме държавата, която иначе обичаме. Дали сме я под аренда. Друг да държи волана. А бе… карай да върви.", Хаго Бабикян.

"И пак ли? Пак ли на светофара?
Какво да напиша, ти ми кажи!
Или просто да млъкна и да потъна в сълзите,
на две майки за две дъщери.
За героите на нашето време,
не поети, учители и певци,
а онези мутри със скъпи костюми,
които си гласуват закони сами.
За онези нацепени батки
и за белото в носовете,
за чипосаните автомобили
и за безсмъртието във умовете.
За живота, който изтича,
като пясък през ръцете ни,
за смъртта, която дебне зад ъгъла
и се смее на страховете ни.
И пак. Пак всичко ще мине.
Останките ще се сметат,
хората ще бъдат погребани,
я има, я няма съд.
Ще продължим някак живота си,
до онзи прекрасен ден,
в който поредния симпатяга със 50 нарушения,
ще полети към нас като супермен.", Йордан Кроснаков.

"Главният прокурор Иван Гешев: "Прокуратурата е последна преграда пред беззаконието и престъпността".
в това време:
Рецидивист, с над 50 наказателни постановления, задържан от ГДБОП за черно тото през 2010 г., задържан за разпространение на наркотици, профучава с огромна скорост на червено и убива две момичета. Убива ги, на място. По чудо няма други жертви. Само преди месец този човек хванат, че е карал дрогиран, взета му е книжката. И толкова.
Това е горе-долу всичко, което трябва да се знае за "последна преграда пред беззаконието и престъпността".
Два живота си отидоха. Два въпроса остават:
- Направила ли е прокуратурата през годините всичко възможно той да е в затвора?
- Дали е възможно той да е сключил споразумение с прокуратурата и затова да е бил на свобода и да е отнел живота на двете момичета?
Прокуратурата се мята настървено, колчем види възможност да тормози политически неудобен човек. Но като стане дума за индивиди като горния, удобно се прави на разсеяна.
Все още ли има някой, който не разбира колко много е нужна реформа на тази остаряла сталинистка структура? Колко животоспасяваща би била...
Жалко за младите животи. Съболезнования на близките.", Любомир Аламанов.

"Преди 26 години на автобусната спирка пред Полиграфическия комбинат на бул. “Цариградско шосе” в София ми се случи много екстремна среща с човек като неуспешния футболист, но успешен пътен убиец Георги Семерджиев. На негово място на волана стоеше жена, изпила литър вино и засилила се с колата си надолу към Орлов мост по булеварда. Точно там на спирката ние се опитвахме да хванем такси. Когато тя ни връхлетя със скорост от около 80 км в час според техническата екстертиза по делото.
Има хора, които могат да разкажат от първо лице за сблъсъка. Но аз не съм от тях. Аз съм летял във въздуха около 10-12 метра от булеварда към локалното платно. Мислех си, че излизането от обувките при сблъсък, е шега от анимациите. Но се оказа, че в живота кинетичната енергия прави точно това, когато видях снимки от мястото на удара, при който бяха останали на място само обувките ми.
Не знам дали знаете както е да те удари кола с 80 км в час? Как се чупят най-здравите кости в организма и кои оцеляват? Аз лично от този удар се лекувах повече от 18 месеца - с външен фиксатор — знаете ли колко ужасно е това…., в гипс — с облекчение, без гипс — с напразна надежда, че всичко се променя… Лекуваха ме всички травматолози от Пирогов, които са ми приятели и до днес.
Защо разказвам всичко това — защото такива като Семерджиев с мощен коктейл от дрога и нашето момичето с виното, винаги ще ги има — моята случка е от 1996 г., новата със Семерджиев е от 2022. В тези 26 години нищо не се е променило и по-неприятното е — изглежда, че нищо никога няма да се промени. По-важно днес е кого ще приютим удобно като шеф на антикорупционната комисия, след като се е провалил тотално в МВР, отколкото кой ще налага нормален ред в държавата. Излежда, че все едно няма МВР, няма никакъв респект към нормалността и правилата.
Всяка седмица в София “домашни любимци” в скъпи коли мачкат хора на пешеходни пътеки. Депутатите в Народното събрание понеже са немощно глупави само вдигат глобите, но никой не намира механизъм как те да се събират ефективно, за да те заболи и повече да не нарушаваш.
Какво да ви кажа, скопено беше правосъдието ни през 1996 г., скопено е правосъдието ни и днес…", разказва журналистът Слави Ангелов.