Съботни размисли за раздялата...

Когато истинският мъж си тръгва,
когато се разделят с него,
когато късат с него,
когато го зарязват,
когато го отхвърлят,
когато му показват вратата,
когато даже не искат да говорят повече с него,
той не трябва:

да вика;
да се кара;
да моли за милост;
да моли за още малко;
да изброява какво е направил;
да крещи;
да заплашва;
да замахва;
да удря;
да рита;
да бие;
да обижда;
да псува;
да обвинява други;
да се заканва;
да реди люти клетви;
да говори за отмъщение;
да кълне бъдещето;
да осмива миналото;
изобщо да позволява егото му да надделее…

Истинският мъж просто разбира истината.
Него.
Не.
Го.
Искат.
Повече.
Край.

Боли. Знам. Ужасно. Дълбоко. Но истинският мъж трябва да стисне зъби. И само да каже:

„Благодаря за възможността да бъда тук. За мен беше чест. Оценявам. Опитах. Не успях. Моя грешка. Извинявам се.“

Да се обърне. И да си тръгне. Тихо.

Истинският мъж.

И това важи не само за политиката.

#нещатаотживота

Автор: Любо Аламанов