Много хора, които са били възпитани строго, отказват да се държат по същия начин със собствените си деца, но при това изпадат в другата крайност и позволяват на детето твърде много неща, не определят ясни граници и твърди правила. Как се отразява това на детската психика и какви проблеми може да предизвика на зряла възраст?

За да разберете какво е твърде либералното и угаждащо възпитание, постарайте се да отговорите на няколко въпроса:

- Като малки имали ли сте по-малко правила и задължения вкъщи от повечето ви връстници?
- Във вашето семейство липсваше ли ясен график?
- Имали ли сте постоянно проблеми с поведението у дома или в училище?
- Имали ли сте чувството, че родителите ви приличат по-скоро на ваши приятели?
- Измъчва ли ви чувство за вина заради поведението ви като тинейджър?

Ако сте отговорили на повечето въпроси с „да“, най-вероятно родителите ви са ви угаждали твърде много.

В началото на 60-те години психоложката Даяна Баумринд е провела проучване, в резултат на което е разграничила 4 типа родителско възпитание, сред които и либералния (угаждащия). Либералните родители в най-добрия случай се оказват за детето по-скоро приятели, отколкото родители. В най-лошия случай просто не обръщат внимание на детето – или пък се интересуват само от радостта и щастието му и затова си затварят очите за всички проблеми, избягвайки сблъсъците и конфликтите, които са крайно важни за израстването.

Децата на такива родители нямат почти никакви ограничения и правила, като малки им е било позволено да тичат, където си искат, като тинейджъри са можели да стоят навън до късно. Приятелите са им завиждали за свободата.

Уви, проучванията показват, че твърде либералното възпитание води до негативни последици. Родителите, които позволяват всичко на детето, по дефолт пренебрегват емоционалните му потребности. На другите деца, чиито родители са им наложили правила и ограничения, им се струва, че животът на техния връстник е наистина приказен.

За жалост този живот, колкото и добре да изглежда отстрани и колкото и да се харесва на самото дете (че кое дете не иска да бъде освободено от правила и задължения) не позволява на малкия човек да съзрее емоционално. Това, което на пръв поглед изглежда добро, всъщност се оказва пренебрегване на детето от родителите.

До какво води твърде либералното възпитание?

1. Детето не се научава да прави това, което трябва. Или не се научава да се спира да прави това, което не трябва. Тези два навика са основа на самодисциплината. Ако родителите изискват от детето да помага вкъщи и да контролира желанията и стремежите си, то постепенно се научава да прави всичко това само, без външен контрол.

2. Любовта на либералните родители се оказва едностранна. В родителската любов трябва да има елемент на конфликт, защото ролята на родителите е да направят всичко необходимо, за да възпитат едно здраво дете. Родителят, който е готов да се бори срещу детето, ще е готов да се бори и за детето. И макар децата да се ядосват и да се сърдят, когато мама и татко ги критикуват или наказват, ако родителите имат чувство за мярка и не прекрачват определени граници, детето дълбоко в себе си ще разбере, че така те проявяват любовта си към него. Ако родителите никога не проявяват строгост, то няма да усети онази обич и онова внимание, което сякаш казва „Готов/а съм да се боря за теб“.

3. Когато на детето всичко му е позволено, то няма възможността да се научи да се справя с тежките си емоции. Твърде „добрите“ родители подвеждат децата си, тъй като не ги подготвят емоционално за зрелия живот. Ако в семейството няма конфликти, децата няма да имат възможността да разберат, че да се ядосваш е нормално, няма да се научат да изразяват гнева си и да преодоляват негативните си емоции към други хора. Такова дете няма да може да се чувства уверено в конфликтни ситуации и да ги разрешава ефективно.

4. На детето ще му е трудно дори да разбере какво е изпуснало. Либералните родители му се струват добри и любещи, а детето им на зряла възраст ще трябва да се сблъска с последиците от възпитанието им, от пренебрегването на емоционалните му потребности. Ще му е много трудно да разбере какво не е било наред в детството му.

Аз съм психотерапевт и специалист по лечение на последиците от пренебрегване на емоционалните потребности на детето. Много пъти се е случвало да чуя от хора, възпитани от либерални родители „Аз бях много проблемно дете, жал ми е за горките ми родители“.

Те не разбират, че всъщност изобщо не са били „проблемни“ деца. Те постоянно са пробвали твърдостта на ограниченията, поставяни от родителите (а те практически не са поставяли такива). Именно това почти винаги правят децата, чийто живот не е организиран по никакъв начин. Повечето от тях страдат от това, че родителите им са пренебрегвали емоционалните им потребности като деца. Ето какви могат да бъдат последиците:

- чувство за празнота, притъпени или липсващи емоции;
- стремеж към пълна независимост, отказ от всякакви привързаности;
- нереалистична самооценка;
- неразвито съчувствие към себе си;
- комплекс за непълноценност или ненормалност;
- склонност към самообвиняване, агресия към самия себе си, чувство за вина и срам;
- неразвит емоционален интелект;
- чувство, че другите хора са по-важни.

Много е трудно самостоятелно да разбереш какво не са могли да ти дадат родителите ти и доколко е било важно то. Затова ако сте израснали, страдайки от последиците на подобно възпитание, вие най-вероятно не разбирате каква е причината и вините за всичко себе си. Попаднали сте в парадоксалния капан на твърде либералното възпитание. За щастие можете да се измъкнете от този капан. Осъзнавайки, че родителите ви, без да ви желаят злото, неволно са пропуснали нещо важно във възпитанието ви, ще можете самостоятелно да си наваксате.

Как да се измъкнете от капана

1. Престанете да вините себе си за проблемите, които имате със самодисциплината си. Най-вероятно вие или си прощавате за твърде много неща (както са правили навремето родителите ви), или обратното, толкова сте строги към себе си, че не можете да се радвате на постиженията си. И едното, и другото са неефективни, но вие нямате вина за това.

2. Проявявайте към себе си съчувствие, без при това да се освобождавате от отговорност.

3. Престанете да отбягвате конфликтите. Конфликтът е необходима част от здравия и щастлив живот. Можете да се научите на неща, които сте пропуснали в детството си – например, да изпитвате, търпите и изразявате правилно гняв. Колкото по-добре усвоите тези умения, толкова по-уверено ще се чувствате в конфликтни ситуации.

Автор: Джонис Уеб, клиничен психолог, практикуващ психотерапевт

Четете още: Има ли наистина проблемни деца?