Историческо дъно на матурата по български език и литература – това е новината на деня. Срам и позор. Нека коментарите за смъртта на нацията и за края на света започнат. Най-слабото представяне на зрелостниците досега. Ужас. Средната оценка е Добър (4.06). Над 1000 шестици по-малко и 1300 повече двойки. Кво стаа, брат?

Стана тя, каквато стана. Това е положението, драги сънародници. Вместо да критикуваме и да се хихикаме по адрес на учениците и бъдещи студенти, работодатели, служители, данъкоплатци и гласоподаватели в тази държава, аз имам контрапредложение. Да критикуваме себе си.

Родна реч, омайна сладка, що звучиш навред край мен

Като човек, задължен по силата на своята професия да пише грамотно, аз постоянно забелязвам колко много и нелепи грешки допускат хората около мен. Наскоро един приятел ми изпрати снимки от язовир ДоспаД, онзи ден съседка ми се похвали, че синът й най-сетне тръгнал на кУрмуване, а съученичка, завърнала се от Англия, помоли да й изпратя няколко мои „статиЙ“.

Докато се разхождам по улиците, чета: „БулевардА е в ремонт“, „МагазинА ще отвори в 15:00 часа“, „ПътЯ е затворен“. Дори обиколките из любимите ми фермерски пазари, където ловувам вкусна и истинска храна, оставят горчилка у мен. Е, как да си купя от тая „кайсиЙ, кажете ми, колкото и апетитни да изглеждат.

Сядаме в поредната кръчма, о, ето че имат „децко“ меню. Събираме се да катерим Черни връх рано сутринта, но все някой пише, че се е „оспал“. В резултат всички „закъснява ме“. Поглеждам към социалните мрежи и ми иде да почна да „бегам“, бате. Там е грешките са толкова напоителни, че учените от БАН даже няма да изплуват, ако тръгнат да анализират речниковия запас, пунктуацията, стила и изразните средства на народа.

Даже хора с виШо образование допускат елементарни грешки, като тук дори не говоря за Техни величества Пълен и Кратък член, камо ли за методите за мъчение на слято и полуслято писане. Политиците „входират“ законопроекти, даже ги „преемат“, докато народонаселението търка клавиатури и екрани за световната конспирация, Норвегия, аварията в Чернобил, гей парада, блатните кокичета и някой жълт скандал.

„Найс, а!“

Тук вече стигаме до истински болезнената тема – функционална (не)грамотност и способността за четене с разбиране. Ако резултатите от матурата се филтрират само по писането на аргументативен текст, то навярно ще бъдат още по-катастрофални. МОН отчитат, че двойно се е увеличил процентът на учениците, които преписват творбата, вместо да създадат есе или интерпретативно съчинение. По-малко ученици тази година са успели да напишат резюме. Е, да, това защо да пък ти е ценно в живота?

Обработката на информация може да бъде неочаквано трудна задача, но не само за зрелостниците. За редица възрастни е много по-лесно е да повтарят някаква мантра, да вярват сляпо в някаква истина и да говорят едно и също. Тогава защо и децата да не могат да правят така?

Иначе, да, образованието е виновно. Разбира се...

На нищо не учат клетите ни отрочета в тия училища. Пълнят им главите с остарели глупости, те затова мислят само как да скипнат часовете, да сиунчат моуда и да си оправят фейса за поредното селфи. Днешната информационна ера така здраво е хванала децата, че учебниците отдавна не са им интересни. Ако нещо ги интересува, те питат Гугъл, а не даскала пред черната дъска. Ако нещо искат да направят, те намират видео в YouTube, няма проблеми. Даже могат и само с емотикони да се разбират.

Това не означава, че децата са глупави, а че е необходим нов подход към привличането на тяхното внимание. И към езика, и към математиката, и към химията, физиката, историята. Сега положението е такова, че малко хора са доволни от системата и начина, по който функционира в момента. А родителите няма към кого болката си да „отнесът“, само убедено твърдят, че тяхното поколение не било толкова несериозно.

Добре, нека да попитам, щом като „едно време“ образованието беше на ниво, тогава защо сегашните родители са толкова неграмотни. И как тогава децата им да не „бъдът“? Това е положението, брат. Езикът е жив организъм, но ако престане да ти пука за него и ако му обърнеш гръб, той бавно и сигурно изчезва. Езикът е важен, защото без него не можеш нито да говориш, нито да мислиш.

Автор: Виктория Димова