Автор
Woman.bg

Легендарните красавици, заради които са се водили войни

Някои смятат тези жени са отговорни за най-кървавите събития в историята на човечеството. Други предполагат, че тези дами сами са станали жертви на заплетени интриги. Затова понякога е трудно да определим доколко са участвали в бедите, сполетели един или друг народ, но сянката на вината (голяма или малка) винаги тегне над тези жени.

Кралица Брунхилда

Именно тя е била обвинена за избухналата война между Австразия и Неустрия, макар всъщност да били замесени и други две жени. Кралица Брунхилда била жена на австразийския крал Сигиберт, когато от съседна Неустрия пристигнала тъжна вест. Родната ѝ сестра Госвинта била убита от мъжа си – местния владетел Хилперих. Кралят се решил на това ужасно престъпление, подсрекаван от любовницата си. Брунхилда била разгневена и жадна за мъст и се обърнала към съпруга си Сигиберт за помощ. Тя искала да възвърне насилствено зестрата на сестра си – няколко богати града. В хода на войната Сигиберт бил убит, като според слуховете покушението срещу него било организирано от същата кръвожадна любовница на Хилперих. Самата Брунхилда била пленена от враговете, но успяла да избяга и да се върне на трона. През 613 г.синът на Хилперих крал Хлотар II обвинил несправедливо престарялата кралица, че тя е започнала войната между двете държави. В резултат постъпил с нея така, както повелявал духът на онези жестоки времена – наредил тя да бъде разкъсана, вързана за ръцете и краката между коне.

Амалазунта

За нейната съдба може да се каже само едно – пътят към ада е обсипан с добри намерения. През 526 г. дъщерята на крал Теодорих била удостоена с честта да управлява кралството на остготите, установили се в Италия, в качеството на регентка на 8-годишния си син Аталарих. Амалазунта била не само много красива, но и умна и прозорлива. Тя искала за сина си бъдеще, откъснато от варварските обичаи, и се опитвала да го възпита в духа на просветените римляни. Самият император на Византия Юстиниан изпитвал искрено уважение към нея. Той се възхищавал на мъдростта на тази жена и на дипломатичните ѝ умения. Възпитанието обаче не попречило на Аталарих да прекарва почти цялото си време в диви оргии с остготите. Тези волности не го довели до нищо добро – една нощ сърцето на младия престолонаследник не издържало и той умрял. През 534 г. Амалазунта се решила на отчаяна стъпка. За да запази властта си, тя сключила съюз с братовчед си Теодахад, подозирайки дълбоко в душата си, че това решение ще има нежелани последици за нея. Скоро страховете ѝ се оправдали – милият братовчед я заточил и станал пълновластен владетел. Юстиниан чрез свой посланик помолил Теодахад да освободи Амалазунта. Последният обаче постъпил крайно жестоко с братовчедка си - Амалазунта била заключена в баня с гореща пара, където горката жена умряла мъчително. Разгневеният Юстиниан не могъл да се примири с това варварско убийство и през 535 г. започнал война срещу остготите, която продължила 19 години и донесла на страната само страдания.

Кралица Марго

Кралица Маргарита Наварска влязла в историята като една от най-чувствените особи на своето време, заради която загинали десетки любовници и се водили непрестанни войни. Тя още от дете се отличавала с изтънчена красота, изключителен ум и независим характер. Наследництаа на рода Валоа имала прекрасно образование и в определен момент дори проявила писателски талант. Чувствеността ѝ обаче развалила всичко. Момичето още на 16 години започнало бурна любовна връзка с херцог дьо Гиз – зрял и опитен мъж. Тя обаче била принудена да се сгоди и омъжи за предводителя на хугенотите (протестантите), краля на Навара Анри дьо Бурбон. Такова било желанието на семейството ѝ, което искало да въдвори мир във Франция. Но сватбата приключила с ужасно клане – Вартоломеевата нощ, в която загинали над 30 хиляди хугеноти. Маргарита спасила мъжа си и му помогнала да избяга от Париж. Вартоломеевата нощ станала вечно проклятие за младата кралица. Навсякъде, където се появявала тя, ставали нещастия. Според някои слухове твърде чувствената Марго пазела балсамирани сърцата на загиналите си любовници в специални кутийки, които винаги носела със себе си. Дори и на преклонна възраст кралицата имала изненадващо бурен любовен живот. Сред десетките си любовници тя приличала отстрани на баба, заобиколена от любимите си внуци…

Клеопатра

Тази фатална жена засенчила със славата си цяла плеяда египетски фараони. Тя се отличавала с невероятен чар и умение да омае събеседника. Римският историк Плутарх пишел възторжено за нея: „Самият звук на гласа ѝ галеше и радваше слуха, а езикът ѝ беше като многострунен инструмент, който се настройваше лесно във всяка тоналност, на всяко наречие“. Египетската владетелка знаела около десет езика, интересувала се от философия, математика и риторика и била известна като една от най-образованите и просветени жени на своето време. Това обаче не ѝ попречило да започне граждански войни, в които можела да се проследи хладнокръвната ѝ политическа пресметливост. Според Клеопатра в борбата за власт нямало забранени средства. Тя безжалостно унищожила своите братя и сестри, когато те се опитали да се възкачат на трона, а когато усетила, че е заплашена от смъртна опасност, се промъкнала с хитрост до прочутия пълководец Юлий Цезар. Той бил поразен от смелостта и нестандартната красота на тази жена, която бързо завоювала сърцето му. Юлий Цезар помогнал на Клеопатра да се възкачи пак на трона и я обградил с невиждан разкош, любов и внимание. Това отношение възмутило римските сенатори и Юлий Цезар в крайна сметка умрял от ръцете на заговорници. Смъртта на могъщия покровител разстроила много Клеопатра. Тя потеглила към Египет, за да намери там надеждно убежище. По воля на съдбата Марк Антоний станал неин последен любовник, който заради нея се хвърлил срещу мечовете на враговете. Вече в Египет владетелката успяла да всее смут, да участва в различни заговори и да остави след себе си купчина трупове. След като изгубила надежда да се върне на трона, тя се самоубила с отрова на кобра, за да избегне позора.

Хубавата Елена

Ако вярваме на думите на великия Омир, дългата и кървава война между гърците и троянците започнала заради лекомислената, но очарователна Елена, жена на спартанския цар Менелай. Увлечена по хубавия овчар Парис, който бил слабост не само на нимфите, но и на богините (Афродита дори му обещала най-красивата жена на света), Елена забравила за дворцовото благоприличие. Дружеските отношения между царицата и овчаря бързо прераснали в пламенна страст, която накарала двамата да избягат от Спарта. Корабът, натоварен с откраднати съкровища на Менелай, откарал с пълни платна Елена и Парис в Троя. Там те според думите на Омир се радвали на любовните си утехи, без да подозират каква ужасна беда са причинили. Разгневеният Менелай не бил на себе си – освен че станал рогоносец, сега бил принуден и да започне война с Троя. Желанието да убие омразния певец и музикант Парис накарало царя да си потърси съюзници. Самата Хера, отмъщавайки за нарушението на съпружеската вярност, призовала героите на Гърция да застанат на страната на Менелай и да накажат виновниците. В крайна сметка дългогодишната война между гърците и троянците отнела хиляди животи. На бойното поле загинали великите воини Хектор и Ахил, чиито подвизи са възпяти от Омир.

Юста Грата Хонория

Благородната девойка била гледана строго и за да бъде опазена моминската ѝ чест, била заобиколена от стотици евнуси. Такава била волята на брат ѝ, император Валентин. Принцесата останала мома до 30 години. Усещайки, че времето неумолимо ѝ се изплъзва, а годеник и свобода едва ли ще види скоро, тя се решила на една отчаяна стъпка. Хонория нарушила монашеския си обет и изпратила един от евнусите с писмо и пръстен при Атила, вожда на хуните, прославил се със своята жестокост и с пламенната си страст към жените. Великият варварин много се зарадвал на това послание. В писмото си принцесата го умолявала да дойде в Рим, да я вземе за жена и да я отведе. След съкрушителното поражение в Каталунските поля Атила бил жаден за мъст, а това послание му дало надеждата след брака с Хонория да получи по мирен път под вид на зестра половината Западна Римска империя.

Римският император обаче не бързал да достави благородната девица в покоите на варварина. Това ядосало много Атила – та той толкова обичал да се жени! Почти на всеки поход дори и в най-глухото селце той си избирал най-красивото момиче, за да вдигне пищна и шумна сватба. Оскърбен от отказа Атила събрал огромната армия на хуните и с огън и меч прекосил почти цяла Италия, разрушавайки срещналите се на пътя му градове. Римляните се ужасили и били готови да дадат без възражения Хонория, станала причина за опустошителното нашествие на дивите и необуздани варвари. Любещият брат Валентин обаче направил недопустима за един държавен деятел грешка – той изпратил сестра си в Константинопол и я омъжил за първия срещнат мъж. Според слуховете младоженецът бил престарял сенатор. Атила просто побеснял! Рим се разтреперил от страх – ужасните хуни можели всеки момент да атакуват стените на Великия град. Атила обаче бил убеден чрез преговори да се откаже от намерението си. При това той насочил гнева си към Константинопол, желаейки да си върне Хонория, която толкова искала да получи власт и свобода. Атила обаче така и не успял да се събере с обещаната си годеница – на една от сватбите си той умрял, прекалявайки с виното и с любовните утехи…

Ла Кава

Знойната красавица обсебила мислите на краля на вестготите Родриго. Той не намирал покой, образът на прекрасната Флоринда Ла Кава го преследвал на всяка крачка. Самата хубавица гордо отхвърляла ухажванията на краля – той бил твърде настойчив и тя изобщо не го харесвала. Обезумял от страст, Родриго примамил Ла Кава при себе си с хитрост и я обладал насила. Поруганата красавица разказала за случилото се на баща си – влиятелния граф Хулиано. Той бил комендант на Сеута, важна крепост, която закривала пътя на войнствените араби към Пиренейския полуостров. Графът естествено побеснял и се зарекъл да отмъсти жестоко на похотливия крал. Скоро се появила и възможност да го направи. Когато в страната нахълтала 7-хилядна арабска армия, граф Хулиано преглътнал патриотичните си чувства и отворил вратите на крепостта. Така кралството на вестготите на територията на днешна Испания приключило съществуването си след 300 години благополучие. Това било жестоко отмъщение за поруганата чест на Ла Кава, още повече, че крал Родриго бил посечен още на първото сражение. На мястото на бившите му владения арабите създали Кордовския халифат. Трябва да се отбележи, че Родриго сънувал пророчески сънища за вражеско нашествие, но не им обърнал внимание, преследвайки една хубава жена и забравяйки за държавните дела. За което си платил накрая.

Елеонор Аквитанска

Проклетата Стогодишна война, в хода на която ръждясали доспехи и се затъпили мечове, станала мрачна страница в историята на Европа. За причина за войната се смята поведението на червенокосата красавица Елеонор, дъщеря на херцога на Аквитания Гийом Х. Тя още на 15 години наследила огромно състояние – Аквитания и графство Поату. Най-вероятно именно второто станало причина за последвалата война. Според завещанието, съставено някога от баща ѝ и брат ѝ (и двамата починали), владетел на тези богати земи трябвало да стане съпругът на Елеонор. Затова опекунът ѝ, старият крал на Франция Луи VI Дебелия побързал да ожени сина си за младата герцогиня и да присъедини владенията ѝ към територията на пообеднялата си страна. Трябва да признаем, че усилията му се увенчали с успех. След смъртта на баща си Луи VII можел спокойно да се заеме с умножаване на богатствата си, получени от зестрата на Елеонор, но младият крал нямал мъдър съветник, бил много набожен и повечето си време прекарвал в компанията на католически свещеници.

Съпругата му обаче хич не била толкова смирена! Красивата, темпераментна и умна кралица омайвала най-знатните мъже, които били готови да жертват дори и живота си само за един поглед на зелените ѝ очи. Това не допаднало на краля и постоянните караници и скандали накрая довели до развод. През 1152 г. бракът им се разпаднал въпреки опитите на Папата да сдобри двойката. 30-годишната Елеонор обаче не тъгувала дълго – зрялата ѝ ослепителна красота грабнала сърцето на английския принц Хенри Анжуйски. 18-годишният младеж се влюбил до уши в хубавицата. Елеонор откликнала на чувствата му и се омъжила за бъдещия крал Хенри II Плантагенет. При това лишила Франция от Аквитания и други земи, които съставяли почти половината от страната. Обидените французи не се примирили с това и започнали да се готвят за Стогодишната война…