ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА

Представяме ви Яна Стояна! Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ще ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Ще е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това.
А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

Харесвам уханието на нощта. Светлинките на заспалия град, мирисът на хлад и безвремието, което ме обзема. Откакто навлязох във „вълнистата възраст“, всяка трошица живот ме изпълва с топло-студено вълнение. И безсъние. Мислите, че на път към „втората младост“ ставате по-разумни ли? Друг път! Вкопчвате се в желанието за нови емоции, за да си докажете, че още сте живи, а това е много, много хлъзгав момент. Опитът, натрупан с годините, приспива бдителността ви и точно в този миг животът ви нанася един „ляв прав“. Подмамени от разума, очаквате удар отдясно, но съдбата е левак и ви изненадва с кроше от обратната страна. И това е мигът, в който мъжете оглупяват по девойки, по-малки от дъщерите им, солидни дами си завъждат момчета „на отглеждане“, а по-кротко настроените отварят третото си око, откриват Буда, братовчед му и си търсят чакрите на щастието. Аз още не съм сигурна към коя категория ще се хлъзна – в началото на пътя съм, наблюдавам и чакам в засада.

Ей такива мисли ми се въртят в главата, докато посръбвам мартини /с три маслинки!/, облегната на прозореца. Домашните спят, какво друго да правят в два посред нощ? Вдишвам дълбоко прохладния мрак и се вцепенявам. Светлинен лъч прорязва блока отсреща. Втори шари и търси след него. Трети се върти като изпуснат и се насочва обратно към върха на зданието. Стига, бе! И хуманоидни сенки сноват по покрива отсреща.. Нападат ли или са добронамерени? Езикът ми залепна за небцето от страх. Толкова пъти съм си мислила какво ли ще е да срещна извънземни? Приличат ли на нас, ще ни завладяват ли или ще ни предават вселенски знания и технологии. /Последните – доброзорно/. И филми съм гледала, и книги съм чела, а сега са кажи-речи пред мен и аз мълча като пукал. Срамота! Глътнах на екс мартинито, затворих прозореца и пуснах щорите. То знанието си е знание, ама наблюдението е по-сигурно от безопасно място. Погледах тайничко с едно око още десетина минути, легнах си и се завих до ушите. Ама спи ли се с такива новини? Да сръгам любимия да му разкажа – не върви. Ако ония са се омели на чинията си, ще реши, че съм мръднала. Едва дочаках сутринта, за щастие съботна, и изхвръкнах рано на пазар. Разбирайте – на разузнаване.

Доприпках за рекордно време до другия блок с надеждата за сродна душа-свидетел, с която да обсъдим случката. И намерих. Бележка на входната врата:

„Драги съседи, предвид прогнозата за обилни дъждове следващата седмица, ремонтът на покрива ще бъде завършен по спешност тази нощ. Ремонтната фирма пое ангажимента по изключение и се извинява предварително за причиненото неудобство от прожекторите на работната площадка.“ Язък ми за вълнението!
Зад мен някой тихо се засмя:

- И ти ли изпусна НЛО-то снощи? – Комшията облещи насреща ми снежнобялата си усмивка. Забелязал силното ми разочарование, поде спокойно, като психиатър към пациент:
- Ела до сладкарницата да пием по едно кафе, ще си поприказваме. Е, поговорихме си, посмяхме се, ударихме на спомени, той разказа за някогашна любов с такива дълбоки сини очи, че да се удавиш в тях като в море... Аз кимах разбиращо, въпреки че слушах с половин ухо, още ме беше яд за пропуснатия шанс да видя чужд вселенски разум.
- Абе, ти знаеш ли, че имаш много изразителни очи? Що не съм забелязал досега?

Опааа! Тутакси се приземих.

- Знам. Ама не са сини като морето, а кафяви и дълбоки. Даваш ли си сметка в какво можеш да затънеш? И колко силно ще се размирише?
Комшията си събра белозъбата усмивка, замънка извинително и се изниза като мокра връв „ по спешни задачи“. Горкият! Явно и той е усетил лявото кроше на живота. Сигурно е било силно, щом е опрял баш до моите очи…