6-годишната Мария вече е при ангелите, но дяволите тук, на земята, не дават покой нито на нея, нито на родителите ѝ. Цял ден институциите си прехвърляха топката и взаимно се обвиняваха кой е виновен за смъртта ѝ. Случаят вероятно отново щеше мълчаливо да се влее в стройните редици на сивата статистика, ако стотици хиляди българи не "избухнаха" в справедлив гняв в социалните мрежи. Именно заради циничното прехвърляне на топката: Здравната каса обвини ИСУЛ в забавяне на документите, от ИСУЛ веднага скочиха, че това не е вярно, а са дали всичко от себе си и медицината си е свършила работата, въпреки тежкото вродено състояние на детето.

По отношение на детайлите за финансовото обезпечаване на лечението, непокривано от НЗОК, от болницата обясниха, че за последните две години от родителите не са взети никакви средства за лечение, нито е предявявано искане за такова. Всъщност те се били забавили... Случаят влезе и в парламента, където очевидно имаше опити да бъде употребен за политически цели. А случаят е...смъртта на дете, към което същите тези институции са вложили целия си чиновнически арсенал, за да не доведат нещата до щастлив край. Затова и предложения за отдаване на почит с минута мълчание прозвучаха, меко казано, фалшиво.

Какво усещане оставя тази ситуация у обикновения българин? Усещане за обреченост. Кой е следващият? Чие дете пак ще ни гледа с тъжни очички от снимката на некролога. Българинът има само един верен съюзник - собствената си глава, на която чука от сутрин до вечер със страшна сила. За всичко. Да не дава Господ. Тя е неговата застраховка срещу нещастие. А пък дано го чуе Господ и не го чуе Дявола. Пардон - чиновникът.

И като за финал. Помните ли как завършваше разказът "Напаст божия" на Елин Пелин, в който всички измряха от чумата. "Нека като жабите, когато пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем".