Автор
Детелина Стаменова

Малкият ми син отново иска да спи при мен. Какво да правя?

"Психотерапията е начин да дадеш на душата си мехлема, от който има нужда, когато е наранена", твърди Детелина Стаменова - психотерапевт с голяма индивидуална практика, познато лице от екрана като гост на различни предавания, в които се дискутират аспекти на психологическите проблеми. Стаменова е редактор на няколко книги, а последната "Войната с храната" е посветена на хранителните разстройства.

Стаменова е позната и като дългогодишен редактор на списание Cosmopolitan България. В личния си сайт поддържа блог, в който пише по различни теми, свързани с психотерапията и психологията. Като гост автор на Woman.bg в поредица от материали тя ще отговаря на въпросите, които ви интересуват.

Изпращайте ги Т У К

Въпрос:
„Малкият ми син (7 г.) отскоро започна да се премества през нощта да спи при мен, но съм притеснена какво да правя, защото той вече е голям. След като спрях да го кърмя той си отиде в собствено легло и това идване при мен вече започва да ме притеснява“.
А.Г.


Във възрастта, на която е вече вашият син, може да се очаква, че той може да заспива сам и да не ви търси нощно време. В същото време вие сте написала, че той от малък е отделен сам, което поставя въпроса дали в момента нещо не го тревожи и това да го връща в този „бебешки“ етап. Поговорете с него дали нещо не се случва в живота му, което да му създава дискомфорт. Децата, които са в първи клас например, също често търсят родителите си нощно време, заради стреса, който преживяват в тази година. Възможно е и да не може да ви сподели от първия разговор, защото сам не го осъзнава, но ако оставите разговора отворен и се връщате към него, ще разберете. Предложете му да отивате при него за малко, но не и той да остава във вашето легло. По този начин той ще получи усещането, че сте винаги наблизо, но ще съхраните и независимостта, върху която се гради голяма част от самочувствието му.
Ролята на родителите е да създадат независими хора от напълно зависими от тях същества. Постепенното им отделяне е част от изграждането им като уверени личности.

Много родители не виждат проблем в това децата да спят при тях и това е така до определен етап. Има много изследвания за плюсовете и минусите на спането с деца и до около 3 години се приема, че това е по-скоро полезно за малчуганите, като постепенно се започва с отделянето им. Има много данни, че близостта майка - син е важна за психичното здраве на момчетата – тези които нямат силна връзка с майка си през първите години от живота си, по-често стават враждебни и агресивни.

Някъде между 4-7 годишна възраст обаче вече можем да очакваме, че децата могат напълно естествено да се отделят да спят сами, като изключение естествено правят дните, в които са болни или се появят някакви други обстоятелства, като например това, че сте на път. Понякога това е модел, независимо дали детето е момче или момиче, в който детето остава в леглото при майка си, а бащата спи на дивана или в детската. Това от една страна е симптом за отношенията в двойката, а от друга има своя ефект върху детето. Създава се „сладка“ зависимост, която впоследствие има мъчителни последици, най-вече в това, че детето, особено момче, не е оставено да порасне, а принудително и с най-добри намерения е задържано в развитието си.

Има майки, на които им е трудно да преценят кога бебето става момче и кога момчето - мъж. Топлината на телцето му ги кара да се чувстват щастливи, но може да е вредно за детето и да го използвате, за да задоволите своите собствени нужди от близост, което се случва особено, ако сте разделени с баща му, или в момента имате проблеми помежду си.
С оставянето му в леглото ви го учите да бъде „мамино детенце“. Тази неосъзната любов, за която Фройд говори, си остава насочена към вас, вместо в пубертета да бъде насочена към момичетата. Като мъж той може да има проблем с жените и e възможно да саботира отношенията си с тях, защото не е бил отделен в момента, когато това е следвало да се случи. Работата ви като родител е да направите това, а не да го оставите зависим към себе си. С отделянето му може да започнете да го учите какви са другите начини да показва обичта си към вас – като ви помага с „мъжки“ задачи - помощ при пазаруване, грижи в домакинството, или като разговаряте заедно по различни теми.

Тези материали са само с информационна цел и като такива не следва да бъдат приемани за съвет, диагноза или терапия. Авторът и редакцията не носят отговорност за ваши решения, провокирани от текста. В случай, че имате подобен казус в живота си, потърсете лична консултация.