Днес продължаваме с поредната въздействаща история за майчинството и жаждата да се сдобиеш с рожба, за копнежа към семейно щастие и надеждата, която никога не умира. Елица е на 28 години и с нетърпение очаква месец април, 2020 г., когато ще прегърне в обятията си своята първа рожба. Онова мъничко чудо, чиято поява в живота си тя дълго отлагала във времето, за да осъзнае, че именно това било най-голямата ѝ грешка.

Ето какво пише в писмото си Елица до кампанията "ДНК – Направи го сега", в което щастливата бъдеща майка споделя с възторг и вдъхновение за всичко около най-радостното и вълнуващо събитие в живота ѝ, което тепърва предстои.

"Здравейте! Реших да имам дете сега, защото това е съдбата и естественото призвание на всяка жена. Със съпруга ми сме заедно от 8 години и това може би ни прави един от примерите за хората, споменати в кампанията, които по една или друга причина са отлагали създаването на дете по-късно във времето. Не сме възрастни, аз съм на 28, а Росен е на 30 години. Но е факт, че можеше да се решим за дете поне няколко години по-рано. Мисля, че факторите за това не са неизвестни, но не са и оправдание за отлагане на най-важното събитие. Изначално възприемам отглеждането на дете като нещо много важно и сериозно. Затова исках самата аз да съм по-узряла, за да мога да поема тази отговорност и да се справя възможно най-добре с майчинството. А това изисква време. Исках същото да се случи и със съпруга ми.

След сватбата ни през 2018 г. усетихме, че е настъпил моментът за най-важната крачка. Около 2 месеца след сватбата започнахме да правим опити за бебе. Разбира се, не всичко вървеше по вода, при мен се появиха някои здравословни проблеми, които трябваше да лекувам. Това от своя страна също доведе до забавяне на процеса. Същевременно с това се появи и напрежение от случващото се, както и леко отчаяние. Знаех, че това изобщо няма да помогне, дори ще навреди, но колкото повече не се получаваше, толкова повече осъзнавахме колко искаме дете. И може би така е трябвало да стане, за да осъзнаем истински какво желаем. След няколко месеца лечение се чувствах малко изморена от опити и цялото напрежение, затова решихме да си починем един месец от всичко. През този месец правихме любов точно веднъж (нито съм засичала кога, нито съм правила тестове за овулация).

В началото на следващия месец цикълът ми закъсняваше. Въпреки това не мислех, че е станало каквото и да било. Отдавах го на смяна на хранителен режим, който бях започнала преди месец, и реших, че това по някакъв начин е изместило цикъла ми. На следващата седмица, малко на шега, реших да направя първия си тест за бременност в живота. Тестът беше положителен. Стъписах се, но като че ли не повярвах на очите си. На следващия ден купих по-скъп тест (проверката е висша форма на доверие), който отново се оказа положителен. Наистина, все още не можех да повярвам, луда работа. На следващия ден направих кръвен тест, за да съм 100% сигурна в резултата.

И така, бях бременна в 5-а г.с. Бога ми, няма такова чувство, не може да се сравни с нищо друго, което бях изпитвала досега. И въпреки това, веднага след като видях резултата, се разплаках. Плаках няколко минути. След това първото нещо, което направих, бе да изхвърля чипса, който тъкмо бях подхванала (инстинкт май го наричат хората). Още същата вечер споделих и на Росен. Дадох му един лист, сгънат на възможно най-много части, който трябваше да разгъне, и на който пишеше с малки букви: „Ще ставаш татко". Оттогава все си мисля как не сме го направили по-рано, сега детето ни можеше да е първокласник, щяхме да сме по-млади и готини родители и всякакви подобни мисли. Затова от сърце подкрепям кампанията ви, за да може повече хора да се осмелят по-рано да създадат поколение, защото това е бъдещето на България.

Как си представям бъдещето с моето дете?
Представям си живота с бъдещото ми дете „цветен". Но отсега знам, че не всичко е „цветя и рози". Както и че да имаш дете не означава 24 часа радост. Ще има сълзи, ще има тревога, ще има караници и понякога викове. Но си мисля, че всичко това ще изчезне в мига, в който детето ти се усмихне или понечи да те прегърне. Първоначално си представям как ще се панирам, когато дойдат коликите, и когато бебето ще реве, без да спира. Най-вероятно ще се чувствам безсилна и невинаги ще овладявам ситуацията. Мисля си и как няма да мога да се наспивам, и се чудя, как ли ще ми се отрази това (а толкова обичам да си поспивам сега). Представям си как всеки ден ще се опитвам да уча детето си как да бъде добър човек, защото за мен това е най-важно – може да е беден, или не много умен, но нека, моля се, бъде добър човек. Представям си още толкова неща, че дори се чудя дали ще имам време да ги изживея заедно с детето си. Но в едно съм сигурна – ще искам да изживея всеки един от тези моменти, колкото и каквито и да са те. А живот и здраве, ако Господ ни благослови и с второ дете някой ден, ще съм най-щастливият човек на света."

Елица и Росен

Историята на Елица и Росен е част от кампанията Направи го сега – ДНК на бъдещето. Целта на проекта е да вдъхнови и насърчи всички двойки, които не страдат от репродуктивни проблеми, да не отлагат появата на първата си рожба за по-късен етап от живота им, когато може вече да е късно.

Четете още: Историята на Виктория, която избра болката в името на бъдещата си рожба