„Не съм важна аз, не си важен ти. Важно е какво можем да дадем на света“, думи, които само един наистина велик човек може да каже и това е 103-годишната Оливия Хукър. Тя е жената, преживяла един от най-големите ужаси в Америка и дала на своите тъмнокожи братя и сестри и най-вече на целия свят много. Тя не е просто столетницата, която си отиде преди няколко дни, а краят на цяла една епоха.

Оливия Хукър се ражда през февруари 1915 г. в Мъскоги, Оклахома. Тя е дете на обикновени чернокожи граждани и живее съвсем спокоен и щастлив живот, докато един ден домът ѝ не е нападнат. Тогава Оливия е само на 6. По това време тя и родителите ѝ наскоро са се преместили в Тълса, където баща ѝ имал магазин. Семейство Хукър живеят в известен квартал на афроамериканци, наричали го „Уол Стрийт на черните“.

31-ви май 1921 г. - една от най-страховитите сцени на насилие в историята на САЩ. Това е началото на жестоки издевателства, предприети от белите срещу чернокожите. Омразата и расовите размирици са провокирани от слуховете, че негър нападнал бяла жена в асансьор.

В същата вечер Оливия е принудена да се скрие под масата в хола заедно с майка си и да не издава нито звук. Шествие от бели хора нападат и разрушават къщите в квартала и много невинни хора се оказват жертва на тази жестока омраза. Мъже с факли и оръжия нахълтват в домовете на жителите на квартала и рушат всичко до развалини. Оливия си спомня ясно как бели мъже влизат в дома им, промъквайки се с фенерчета през задния двор и тя вижда как един от тях взима брадва и разбива пианото им. Магазинът на баща ѝ също е съсипан. Малкото момиче се мъчи да не изкрещи от ужас, докато се моли да не я открият.

Расовите размирици от 1921 г. са взели общо 300 невинни жертви. А Оливия не е толкова наранена от факта, че тези хора са унищожили важни за нея вещи от дома ѝ, а защото:

„Най-шокиращото за мен бе да виждам как хора, на които не сме направили нищо, ни нараняват. Да разрушават къщите ни и да ни отнемат всичко важно. Те искаха да ни предадат урок“, споделя Хукър през годините.

След кошмарната нощ семейството решава да се премести и да отиде на място, където Оливия и другите две деца на сем. Хукър ще могат да имат по-добър и спокоен живот. И така малкото момиченце, ужасено от жестокостта, пораства и учи за учител в университета в Охайо.

През 40-те години започва следващото огромно и за съжаление трагично за целия свят събитие в живота на Оливия Хукър – Втората световна война. Тогава президентът Франклин Рузвелт открива женски военен корпус на малцинствата. И тя знаела точно какво трябва да направи – да се присъедини към женския резерв на бреговата охрана, известен още като SPARS. Това се случва през 1945 г., а Оливия е първата чернокожа дама там. Тя е горда от този факт, защото знае, че по този начин проправя път напред на жените от нейната раса.

Задачата на г-жа Хукър била да посреща войниците, които се завръщат от фронта към цивилния живот. Още на следващата година SPARS се разпуска, но времето, което прекарала там, ѝ дава и други възможности. Тя записва магистратура в Колумбийския университет и завършва психология, а през 60-те вече е професор в нюйоркския университет „Фордъм“.

През следващите десетилетия от живота си Оливия често говори за несправедливостта, белязала по жесток начин детството ѝ. Расовият погром в Тълса остава завинаги в историята, а г-жа Хукър е боец, който защитава справедливостта до последно. През 2015 г. президентът Барак Обама я обявява за истинско вдъхновение и неуморен глас на справедливостта и равноправието.

Оливия Хукър не спира да предава на студентите си всичко, научено през този наситен от тежки събития живот до 95-годишна възраст. Тя разговаря и с медиите до сетния си дъх.

Когато Обама я пита какво я кара да продължава напред, отговорът ѝ е прост:

„Не съм важна аз. Не си важен ти. Важно е какво можем да дадем на света.“

Почивай в мир, Оливия Хукър!

Четете още: Първата Мис България отива на конкурса случайно