Автор
Роси Кацарова

Платиха ли ти сметката на Свети Валентин?

Мина най-любовният ден в годината.

Но това далеч не означава, че темата около Свети Валентин е затворена.

Вчерашните, подаващи се зад всеки ъгъл балони във формата на сърца са изместени от разкази за това коя как е прекарала вечерта.

Чувате ги в метрото, ставате неволни слушатели на подробности около вечерта на напълно непознати, докато си чакате кафето от магазинчето пред офиса, а после пристигате на работното място и там отново цари един непрестанен обмен на информация коя къде е била заведена от половинката си и коя какъв подарък е получила за празника.

Е, разбира се, разискването на вечерта на Свети Валентин не подмина и нашата редакция. Като няма как да не подчертая, че необезпокоявано си споделяхме подробности от вечерта, докато с каменно изражение колега не подчерта, че не разбира защо мъжът е този, който трябва да намира ресторанта, да прави резервация и съответно да плаща сметката.

Едва ли има нужда от пояснение, но тези слова нарушиха спокойствието в стаята, хвърляйки ни в размисли и дискусии по чутото.

Оказва се, че мнението на споменатия колега се споделя от редица представители на силния пол. Всъщност един от всеки трима мъже е отказал да плати сметката в ресторанта на Свети Валентин, сочат данните от неотдавнашно проучване на OpenTable.

Двадесет процента от анкетираните мъже са категорични - схващането, че мъжът трябва да оправи сметката е остаряло. Но от друга страна - политиката на разделяне на сметката се среща в голяма степен при младото поколение, но не и при по-възрастното, което все още вярва, че е редно мъжката фигура да се погрижи за плащането на вечерята.

Като се замислите, ако наистина живеем в модерни, феминистки времена е редно и отношението ни по тази тема да не е в плен на остарелите разбирания, характерни за поколението на родителите ни. Да, тогава е било нормално жената да е пред печката, а мъжът да е нагърбен с издържането на семейството, но нали сега копнеем за друго.

Надявам се да се съгласите, че няма как да надигаме глас за равноправие, само когато това ще ни донесе позитиви. Борим се за равенство, защитаваме феминистки идеи, ревем за еднакво заплащане... е, нормално е тогава да имаме и еднакви задължения.

След като приемаме отказаното ни повишение за сметка на колега от мъжки пол като шамар в лицето на еманципацията, защо не гледаме по същия начин и на безплатната вечеря, която получаваме в лъскав ресторант, само защото сме се родили жени.

Тези думи не целят да ви накарат да дърпате като побесняло животно сметката в ресторанта следващия път, а само да се замислите. Биологията не е от значение в случая. Това, че сте представителка на нежния пол не означава, че трябва да се сбогувате с кариерата и да се бетонирате вкъщи с плачещо бебе, второ напът и готварска книга в ръка. А ако подкрепяте феминистките настроения, не значи автоматично, че трябва да парирате с викове опитите на представител на силния пол да ви отвори вратата.

Този материал няма за цел да ви накара да изпадате в крайности или да ви подтикне да следвате конкретен модел на поведение, само защото се вписва в определен шаблон.

Искаме само да ви предизвикаме да помислите, че не е редно ожесточено да надигате глас в подкрепа на феминистки течения, а същевременно да пърхате кокетно с мигли, докато любимият си вади портмонето, за да плати вечерята.

Четете още: Велики, но трагични любовни истории: Принцеса Маргарет и Питър Таунсенд