Автор
Антония Михайлова

Проф. Александър Чирков - кой е този велик човек?

Сърцето на човека, който спаси хиляди човешки животи, спря да бие. Обичахме го всички. Възхищавахме му се. На силния дух. На вярата му в доброто. На неизменната му всеотдайност на професията да лекува. На жаждата и борбата му за живота на другите. На обичта му към хората. Този удивителен човек живя, за да ни покаже, че чудесата съществуват. Затова и на всички ни бе трудно да повярваме, че проф. Александър Чирков също е смъртен и че вече не е сред нас.

Александър Чирков се ражда в Лом през 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г. През 1966 г. заминава за Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. През 1972 г. продължава да развива познанията и уменията си в университета на Франкфурт на Майн. Вече доцент, през 1974 -1976 г., специализира детска кардиохирургия в Бирмингам (Алабама, САЩ). През 1978 г. е провъзгласен за най-младия член на елитния евроклуб на кардиохирурзите. След година става професор във Фрайбург, ФРГ.

По покана на акад. Атанас Малеев - ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването, проф. Чирков се завръща в родината си през 1984 г. Със себе си води екип от 16 германски лекари – анестизеолози, реаниматори и хирурзи. След обучението се подписва договор между правителствата на България и ФРГ за изграждане на модерна кардиология в София. За център по трансплантациите е подготвена кардиохирургическа клиника към ВМИ, бъдещата болница „Св. Екатерина“. Правителството осигурява апаратурата за трансплантация, която тогава струва над милион долара. За изграждането на болницата проф. Чирков сам изважда от джоба си лични средства на стойност 360 000 евро.


Именно тук видният сърдечно-съдов хирург извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите. Годината е 1986 г., а денят 14 май. Медиите възторжено тръбят новината, че у нас е направено първото присаждане на сърце в границите на тогавашния Източен блок.

Към София трескаво се стичат корифеи в кардиологията и кардиохирургията от цял свят. Най-добрите сърдечни специалисти от САЩ, Германия, Франция, Испания кацат на българска земя, за да се убедят с очите си на чутото по новините. Как е възможно в една малка страна да се извърши такава сложна животоспасяваща операция, чудят се те. Самият руски здравен министър – проф. Андрей Чазов, признава тогава, че медицина от такъв ранг няма и в Съветския съюз, и че подобно нещо е виждал само в Америка.

Късметлията е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали. Момчето е един от стоте българи тогава, спешно нуждаещи се от присаждане на сърце. Детето е в изключително тежко състояние след прекаран вирусен миокардит, а единственият изход е… трансплантацията.


11-годишният Иван Сарафски

„Донорът бе 21 - годишен с доказана мозъчна смърт, катастрофирал в Шуменско. Той е докаран в „Пирогов“, а близките се съгласяват да дарят сърцето му. Нашият екип взе сърцето от „Пирогов“. Най-важното в този случай е да има съвместимост между донор и реципиент. Иван бе определен и типизиран от имунолозите и вирусолозите да е носител на донора. Фактически самата операция е толкова проста“, спомня си по-късно проф. Чирков.

Трансплантацията трае около 4 часа. Сред членовете на екипа, лично подготвен за целта от Чирков, са двама хирурзи – покойният вече д-р Борис Мишев, който е най-добрият ученик на Чирков по това време, и д-р Людмил Бояджиев. Животът на едно дете е спасен... Организмът на малкия пациент приема новия орган и докторите са обнадеждени, че смелия Иванчо го чака дълъг и щастлив живот… Кърджалийчето прекарва цели осем месеца в клиниката под всеотдайните грижи на лекари и сестри и става всеобщ любимец на всички. Нито едно усложнение в състоянието на момчето не е допуснато през всичките тези месеци.

С новото си сърце детето живее близо две години без никакви здравословни проблеми. Един ден обаче, докато кара колело, пада внезапно на земята. Наблизо няма никой, който да му окаже първа помощ и сърцето на Иван спира да бие. Било е нужно единствено да му се направи сърдечен масаж, за да оцелее, смятат лекари след смъртта му. Въпреки всеобщата болка и мъката от загубата на любимия им пациент, лекарите у нас, начело с проф. Чирков, няма да се предадат. Защото началото е поставено!


Още с идването си в родината д-р Александър Чирков се заема с най-важната си задача - създаването на стройна организация за донорство. Именно през него преминава екип, който бива обучен да съхранява правилно органите. Обучават се и лекари от цяла България как да поддържат функциите на органи при доказана мозъчна смърт до трансплантирането им.

За откриването на „Св. Екатерина“ през 1988 г. – първата модерна кардиологична болница, в София пристигат част от световните титани на сърдечната хирургия - проф. Дентън Кули, легендата проф. Майкъл Дебейки, проф. Доналд Ръсел от Англия. Познанството си с тях проф. Чирков използва, за да бъде включена страната ни в европейската организация за размяна на донори.

Сред най-важните цели на Чирков е създаването в България на лекарска камара по примера на Германия – система, която да обслужва еднакво качествено и богати, и бедни. Тя трябва да осигури непрекъснатото обучение на лекарите, за да не изостават от колегите си в най-развитите страни.

През 2003 г. Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа въвежда и т.нар. „изкуствени сърца“. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до две години донор.

Макар и създател и дългогодишен ръководител на болница „Света Екатерина“, проф. Чирков трябваше да я напусне на 18 юни 2005 г., когато бе скандално уволнен от тогавашния министър на здравеопазването проф. Гайдарски. Не криеше, че пази болката в сърцето си дълги години след това.

„Става дума за принципи! Не мисля, че е нормално да изградиш нещо от нулата и да ти го вземат. Все едно да ти отнемат детето“, споделял е неведнъж Чирков.

Проф. Александър Чирков не беше просто най-успешният български кардиохирург. Той бе ерудит с широка обща култура, с богат дух и преди всичко – човек с огромно сърце. Отиде си на 82 години в деня на света великомъченица Екатерина – на светицата, на чието име бе кръстена първата кардиологична болница у нас – отнетата му рожба, с която д-р Чирков се гордееше до последния си дъх.

По думи на близките му напоследък често се затварял в стаята си в дома си във Варна и дълго плачел за жена си Мариане...



Майсторът на скалпела е оперирал от сърце лично 30 000 души, а на други стотици хиляди е помогнал чрез консултации в своята дългогодишна лекарска практика.

Светъл път нагоре, проф. Чирков! И поклон за всичко сторено...!

Четете още: Отиде си проф. Чирков