Трудно би се намерил човек, било то от по-старите или по-младите поколения, който да не е чувал името на великия художник Салвадор Дали, а още повече да не е фен на творчеството му. На картините му, които изумяват със странните “видения“ на своя автор, с онзи замах на четката, който докосва, удивлява, изумява.
Дори и онези, които не са изкушени от изкуството му, разпознават Дали с неподражаемите и ексцентрично засукани мустачки, със сюрреалистичните му творби и домашния му любимец оцелот. Що се касае до последното, според един слух Дали посетил Художествената галерия в Париж с оцелота си Бабу. Собственикът на галерията се приближил до него, крещейки му "Проклетата котка направи беля върху моите безценни гравюри от 17-и век!" Дали спокойно отговорил, че това може само да увеличи цената им.
Най-прочутият сюрреалист е роден в Испания на днешната дата - 11 май, през далечната 1904 г. във Фигерас, провинция Херона, Каталония, под името Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. През целия си житейски и творчески път художникът е привлечен силно от ренесансовото изкуство. Използвайки прийомите на ренесансовите майстори обаче, Дали добавя много повече от себе си, от собствената си философия, безгранична фантазия, находчивост, иновативност и уникалност, за да пресъздаде върху платната си необикновени, смайващи и еклектични образи, чудновати и често пъти хаотични, но омагьосващи и хипнотизиращи сцени.
През 1931 г. Дали рисува една от най-известните си творби, „Постоянството на паметта“, в която въвежда сюрреалистичен образ на меки, разтопени часовници.
Метафоричното послание на картината е, че меките часовници са отричане на възприятието, че времето е твърдо и точно определено. Идеята за „разливащото се“ време е подсилена и от другите изображения в работата му, като разширяване на пейзажа и други меки часовници, унищожавани от мравки.
Друга силно въздействаща творба на Дали е картината „Лицето на войната“ (1940 г.).
Нарисувана е, когато Салвадор вече живее в САЩ. Чудовищният лик на войната, очите, изпълнени с безкрайна смърт, символизират Испанската гражданска война, която продължава от 1936 до 1939 година. Ужасът в платното допълнително се увеличава от кафявата тоналност, която доминира в картината.
Особено интересна е картината му „Лицето на Мей Уест“ - една от късните му творби (1974г.).
Тя представлява сюрреалистично изображение на лицето на известната холивудска актриса Мей Уест. Устните й са под формата на червен диван, завеси служат за косата й, а очите й са две картини. Когато нарисувал портрета, Салвадор Дали коментирал: „Когато се приближиш до нея, виждаш мамещи и предразполагащи устни. Но внимавай! Тази уста може да те изяде всеки момент!“
На 10 юни 1982 г. съпругата на Салвадор - Гала, затваря завинаги очи. Дали не може да прежали любимата си и започва постепенно да гасне. Спира да се храни и да пие течности. Смята се, че прави това напълно целенасочено, за да сложи край на живота си. През 1984 г. в спалнята му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.
Салвадор и Гала
Салвадор Дали умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.
Освен ненадминат маестро на четката, Дали е и скулптор, и фотограф, и мислител. Неговите думи ще се цитират винаги и от всеки, докато свят светува:
"На шест исках да бъда готвач. На 7 исках да бъда Наполеон… И оттогава се амбицирам все повече."
"Грешките са почти винаги нещо хубаво, свещено. Никога не се опитвай да ги поправиш. Точно обратното - осмисли ги, разбери ги добре. Чак след това ще можеш да ги оцениш."
"Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво."
"Първият човек, който е сравнил бузите на жената с роза, най- вероятно е бил поет. А първият, който е повторил това, вероятно е бил идиот."
"Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд."
"Интелигентност без амбиция е като птица без крила."
"Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява."
"Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали."
"Грандиозната трагедия, която наричаме модерно изкуство."
"Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът."
"Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява, освен ако не са и двете едновременно."
"Политиката е вицът на историята."
"Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават."
"Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един съвременен художник, са: първо, да бъде испанец, и второ, да се нарича Дали. Случиха ми се и двете."
Четете още: Салвадор Дали: Не се страхувайте от съвършенството – никога няма да го достигнете