Четири истински истории на мъже, които са напуснали семейството си заради любовници и сега съжаляват горчиво за това решение.

Те никога няма да признаят на бившите си жени, че им е зле, че искат да се приберат вкъщи – нали са горди и корави мъжкари. Но природата и алкохолът развързват езиците на мъжете – и те споделят с почти чужди хора неща, които не биха казали и на най-близките си. Тук ще представим четири реални анонимни истории, които за жалост представят доста типични трагедии, банални грешки и очаквана болка.

М., 44 годишен, юрист

С жена ми Катя се познавахме едва от половин година, но решихме да се оженим, щом завършим висше образование. Тя учеше в паралелен курс. Беше висока, красива, с дълга коса. Веднага обърнах внимание на косата й. Тя още не я е отрязала, макар че стотици пъти й се искаше, особено през лятото. Направихме сватбеното тържество у родителите ми, досред нощ купонясвахме с приятели. Бяхме млади и щастливи. После се роди първата ни дъщеричка. А след това дълго време не можехме да заченем. Втората ни дъщеря се роди чак след 12 години.

Не знам как можа да се случи това с мен. Ние постигнахме всичко сами. Когато бизнесът ми банкрутира, Катя пое на свой гръб издръжката на семейството. При това аз се държах отвратително. Срамувах се от безпаричието си и си изпусках нервите върху нея. Но преодоляхме това. Катя повдигна въпроса за трето дете. Спомням си как танцувахме с нея на абитуриентския бал на голямата ни дъщеря. Учителите казваха, че се държим като абитуриенти. Струваше ни се, че колкото повече време сме заедно, толкова повече се сближаваме. После Катя беше поканена на много добра длъжност. Дъщеря ми замина да учи в друг град. Останахме тримата. Жена ми стоеше до късно на работа, аз също. И изведнъж дойде моментът, за който все още не мога да си простя. Иска ми се да затворя очи и да изтрия това от живота си. За да стане ясно на други мъже, които в момента са на кръстопът в „огледалната страна“, ще обясня всичко в подробности.

Ние с жена ми не се отчуждихме, всичко беше наред. Нещо повече – тя ми беше най-добър приятел. Но всичките ми приятели започнаха да се развеждат масово. И съвместните ни мъжки почивки, риболови и лодки започнаха да протичат по по-различен начин. Започнаха да идват жени. Алкохол, смях, свобода. Така се запознах с Тамара. Тя беше приятелка на една от изгорите на мой приятел. Докато пътувах към вкъщи, ме изгаряше срам. Клех се на ум, че е било само за един път. Но не беше. Тя ме привличаше. Живееше сама. Виждахме се през обедните почивки. И това беше само страст – толкова силна, че не можех да й се противя. При това с жена ми бяхме все така близки. Имах два различни живота, не ги свързвах в главата си. А после имаше кавга с Катя за някаква дреболия, после втора и трета. Започнах да се заяждам с нея. Нарочно. Сега това ме учудва, но тогава не се чувствах виновен. След поредната караница си стегнах багажа и си тръгнах. Обадих се на Тамара, тя ме прие. Цяла седмица живях като в приказка. Сутрин – закуска от 5 ястия, тя ми масажираше краката, яздеше ме бясно. После ми се обади майка ми. Няма да преразказвам диалога ни, но най-много ме засегна фразата „Кой си ти без Катя?“. Никой. Тук аз бях Бог за жената. А там бях просто Мишо. С всичките си недостатъци. Всичко стана доста бързо. Разведохме се с Катя, заживях с Тамара. Нови приятели и приятелки, нейните родители… Виждах се с малката си щерка, по-голямата беше в пълен шок. В семейството казваха, че съм сменил мама с… да не казвам, по-добре.

Точно за една година разбрах, че живея с абсолютно чужд човек. Събуждам се, гледам я и ми иде да вия от самота.

Тя не искаше децата ми, ревността й към малката ми дъщеря беше убийствена. Остана само „ТРЯБВА“ – трябва да ремонтираме балкона, трябва да купим ламиниран паркет, трябва да оправим парното на нашите… Страстта се стопи. Виждам пред себе си една мързелива жена-потребителка, която не знае нищо за семейния живот. Вечер излиза с приятелки на кафе, на кино, на гости. Вкъщи няма нищо за ядене, готвя си сам. И сам съм си виновен… Няма я и онази топлина. Остана само ужасът, че съм изгубил моята Катя. Че децата ми са преживели всичко това. Сега живея в квартира под наем. Жена ми няма да ми прости, за това съм сигурен. И не мога да си призная, че семейството ми липсва и искам да се върна. Това беше просто временно умопомрачение. Напук на мен самия. Яд ме е, че жена ми вече излиза с друг… Животът ми е съсипан, това със сигурност мога да кажа.

Д., 39-годишен, държавен служител

Пратиха ни на командировка за един месец. В друг град, четирима специалисти. Беше ми тежко да се разделя със смейството си. Все пак беше лято, не знаех как ще се оправят без мен на къщата на село. Постоянно мислех за това. Синът ми и жена ми ми пращаха снимки по Вайбър. После завъртях любов с едно момиче. Просто ей-така, защото си нямах друга занимавка. Беше в друг град, никой нищо нямаше да узнае. Момичето беше хубаво, наивно, младо. Аз бях на 34, а тя беше на 22 и вече с дете на годинка. Някакъв непълнолетен не пожелал да понесе отговорността. Стана ми жал за нея. Вечер се разхождахме по панорамната крайбрежна улица, аз я черпех сладолед, тя се радваше безумно на всеки подарък. И аз се привързах. Много бързо. Даже не го очаквах от себе си. После се разделяхме, плачейки, защото аз не я лъгах – казах й, че съм женен и че имам син на 11 години. И си тръгнах. Жена ми ме питаше защо съм си сложил парола на телефона, наложи се да лъжа. Момичето много ми липсваше. Измислих си командировка и отидох за още една седмица при Ася. И разбрах, че не искам да се отделям от нея повече. Като пълен мръсник отидох при жена ми с бутилка шампанско и букет цветя, казах й, че трябва да обсъдим нещо. Първо имаше скандал, после сълзи. Тя ме умоляваше да помисля за сина си, за семейството.

После ме изгони. Аз взех квартира под наем и докарах Ася и сина й в нашия град. Всичките ни приятели нищо не разбираха, родителите ми казаха „Това си е твоят живот, ти решавай, нали си мъж“. Приятелки на жена ми ми казаха, че тя се сринала напълно, плачела по цели дни, че успехът на сина ни в училище спаднал драстично. Беше ми болно да чувам това. Разведохме се сложно – с подялба на имущество и скандали. Аз буквално намразих жена си. Ася ме подкрепяше… И все си мислех, че не бива да се женя твърде рано, че истинската любов може да премине по време на брака и на всички да им е зле.

И какво имам сега? Дори не знам откъде да започна. Гледам чуждо дете, към което така и не се привързах, момчето е много проблемно, с нарушения в поведението и истерии. Ася е добро момиче, но просто не е мой човек. Нали разбирате? С жена ми бяхме на равни начала, тя е умна, възпитана, сериозна, целеустремена. Ася не иска да работи или да учи, нищо не иска. Аз сякаш замествам баща й. Нямаме за какво да си говорим, вечер тя гледа „Биг Брадър“, няма приятелки, с моите приятели не иска да общува. Преди домът ми беше гостоприемен и посещаван, но сега, за да поканя някого на гости, трябва да викна поръчка от ресторант. А Ася излиза със сина си, за да не ни пречи. С жените на приятелите ми мълчи – сяда в ъгъла и си трае. Исках да й платя образованието – не, нямало нужда. Гледам стари филми – тя нито един не е гледала. Не знам какво още да кажа. Жена ми и до ден днешен е единствена за мен. Мъчно ми е за нея и за сина ни вече от близо три години. Детето е още тинейджър, едно хубаво момче. Не мога да й кажа, че я обичам. След такова предателство, след тази болка, която й причиних. Приятелите ми вече повярваха в мистичното – че някой ми е направил черна магия, за да избера Ася.

Но аз поне знам, че съм се поддал на нещо друго. Че съм жертвал нещо важно и скъпо за нещо просто и ненужно. Ася се вкопчи в мен като кърлеж. „Ти ме изкара от родния ми град. Ти пое отговорност за мен и за сина ми!“. Колко е болезнено всичко това… Как можах да се забъркам в тези неща, мислейки с долната си глава? Ако жена ми ми прости, бих се върнал. Но практиката показва, че мъжете рядко получават прошка за подобни прегрешения. Не знам какво да правя занапред.

А., 61-годишен, строител

Моята история е кратка и тъжна. Старческа лудост. Живях с жена си 27 години. Имаме син и дъщеря – с една година разлика. Беше ни трудно на моменти, но с жена ми си бяхме половинки, справяхме се с трудностите добре. Веднага след раждането на внука си си намерих любовница. По-точно – тя мен намери. Цялото й внимание ми харесваше, почувствах се млад, а не дядо. Много ме тормозеше това, че съм започнал да остарявам стараех се да младея по възможност. И изведнъж изникна тази самотна дама, 15 години по-млада от мен. Не бих казал, че съм бил образцов съпруг, имал съм много прегрешения – и еднодневни забежки, и по-трайни любовници, но жена ми винаги ми е била приоритет. А тогава изведнъж се влюбих. Излизахме цяла година, после тя ми постави ултиматум – или тя, или жена ми. А вкъщи ме чакаше зимнина – буркани, краставици, домати, жена ми ме кастри, облечена с мръсна престилка. Прииска ми се да започна нов, по-красив живот. Ние мъжете невинаги разбираме – или по-точно често забравяме – че не сме голяма благодат за половинките си. Че жените ни са свикнали с нас, вече са ни приели като част от семейството и ни прощават много неща.

Аз напуснах жена си. Децата ми спряха да ми говорят, общите ни приятели ми направиха бойкот. Всички бяха на страната на жена ми. Тя отслабна 20 кила, измършавя, разболя се. Синът ми ми викаше „Тате, ти тъп ли си, какво ти става?! Погледни я, вие нямате нищо общо!“. Новата ми любима се опитваше да се разбере с децата ми, тя си нямаше свои. Искаше да ни дадат да погледаме внука ми през уикенда. Но това беше изключено.

Започнах наистина нов живот. Ходихме на почивки в Египет, Турция, Тайланд, ОАЕ. Всичко беше красиво и необичайно. Преди това с жена ми живяхме в своя къща, там си прекарвахме и отпуските, освен ако не отидехме на санаториум, платен от службата или в околностите на града. А новата ми любов сменяше шапки, говореше бавно и някак като на кино. Чак се чудех как такава жена е избрала точно мен.

После се разболях. Имах нужда от грижи. Инсулт. Приятелката ми издържа два месеца, след което помоли децата ми да ме вземат, защото тя работи, а аз оставам без грижи. Стана раздразнителна, казваше, че не й стигат парите, че е принудена да работи много. Тогава осъзнах всичко. Кой ми е приятел и кой ми е враг. Взе ме жена ми! Представяте ли си го?

Вдигна ме на крака, но не ми прости. Животът не е като на кино. Вече от пет години живея в общежитие. Яд ме е на себе си. Знам, че обичам жена си, децата си и внуците си, но няма как да се върна назад. Това е ужасно чувство! Ужасно! Да разбираш, че сам си съсипал всичко. Че ти си предал свой близък, а после и ти си бил предаден. Че жена ти така и не си е намерила мъж. Че ти сега си сам и никоя жена не те привлича изобщо.

М., 35-годишен, бизнесмен

Аз сам поисках развод. Сам взех решението да отида при любовницата си и сега сам си нося отговорността за това. Жена ми дори не предполага колко ми е зле. Такъв ми е характерът – не мога да си призная грешката и да се изложа. Сега вече разбирам колко гадно съм се държал. Аз изоставих жена си и дъщеря си заради любов. Тогава това ми се струваше правилно. Когато не можеш да живееш без този човек. Всичко започна много бързо. Юлето постъпи на работа при мен като счетоводителка, подреди всичко, беше усмихната, красива, остроумна. Една такава мегазвезда, свободолюбива и зарибена по танци на пилон. И аз хлътнах. Връзката ни продължи две години! После тя каза, че е бременна. Тогава аз реших, че това е знак свише. Напуснах семейството си, роди ми се втора дъщеря. Първата тъкмо тръгна на училище във втори клас. Подкрепях първата си жена и детето. Уж правех всичко необходимо като почтен човек. Юлето пускаше в социалните мрежи наши снимки, щастливите ни лица в Инстаграм, „закуска за милото“, първите стъпки на дъщеря ни, лазурните води на Бали, ето какво ми подари мойто Котараче, „щастливо семейство на почивка“, „любимият ме глези с това и онова“. Инстаграм наистина е много красив и щастлив…

Но всъщност двамата не спираме да се караме. От сутрин до вечер, през почивните дни, сутринта закуската не е за мен, а за Инстаграм.

Секс почти не правим, детето го гледам аз, докато Юлето е на своите тренировки. За работа не може да става и дума – тя е звезда и трябва да ценя самото й присъствие до мен… А до себе си имам егоистичен и перчещ се човек, мислещ само за външната красота…

Отидохме на гости на моите баба и дядо – тя гнусливо изми наново всички вилици, преди да седне на масата. Не можа да отиде до тоалетна: „Там мирише на старци…“. Не мога да й направя забележка – веднага следва скандал. Не мога да поговоря с нея – започва да вика. Но за пред хора сме щастлива, красива, страхотна двойка с бебешка количка за три бона (това беше важно за нея). И все повече се заглеждам по Ирина, бившата ми жена. Все по-ясно разбирам колко ценен човек съм изгубил. И заради кого. Имам дете и там, и тук. Ирина е адвокат в добра фирма, дъщеря ми е същинско злато. Домът й е уютно място… Дъщеричката ми казва, че мама гледа постингите в социалните мрежи с нея. Казва, че мама я боли, но татко е намерил щастието си и трябва да бъдат умни и да му простят. Щастие ли?

Само ако знаехте, милите ни спокойни и добри жени, какво може да се крие зад това щастие. Навремето за петата годишнина от сватбата подарих на Ирина майтапчийска картина, на която лицата ни бяха състарени и бяхме заобиколени от деца и внуци. Тази картина до ден днешен ми е пред очите.