- Здравейте, Теодора, благодарим Ви, че се съгласихте на този разговор. Първият ни въпрос е свързан с успеха и мечтите. Къде намирате вашата пресечна точка между успялата жена и жената, чиито мечти се сбъдват?
- Всъщност понякога успехът е и там, където мечтите не са се случили. Да имаш мечти и да ги сбъдваш, да имаш мечти и да не успяваш да ги случиш - всичко това са уроци. Най-важното, според мен, е да продължаваш да вървиш. Да падаш, да ставаш, да бъркаш, но да продължаваш. И успехите, и неуспехите са нещо добро. Лошо е единствено да стоиш на едно място и да не мърдаш, да оставиш живота да се случва някъде извън теб, да спреш да искаш да променяш, да научиш нещо ново, да преживееш нещо различно. Защото според мен, успехът е път, пътуване, приключение. И всичко в живота е всъщност така.

- Вие сте една от най-обичаните родни актриси, тежи ли ви понякога очакването на зрителите да бъдете винаги перфектна, винаги във форма, винаги звезда?
- Никак не ми тежи, защото не се насилвам да го правя, когато е излишно. Ето например, когато не съм на работа и съм в почивка, никога не може да ме видите с грим. Слагам едни дънки, тениска, връзвам косата на опашка и толкова. Не възприемам себе си по някакъв специален начин, само защото съм актриса, начин, който да изисква някакво “специално представяне” или “специален начин на живот”. Да, чувствам се специална в очите на някои хора, но то е защото ме обичат, не по някакви други причини. Да се чувстваш обичан, само това е специално. И тогава си наистина красив, защото това дава един различен блясък в очите, дава увереност и излъчваш някакво особено спокойствие и сила.

- През последните седмици ви виждаме на малкия екран в ролята на Мариам от сериала “Войната на буквите”. Разкажете малко повече за снимачния процес, зрителите вече видяха няколко епизода, но какво остава извън кинолентата?
- Когато прочетох сценария останах безмълвна няколко минути - не можех да осъзная каква е тази жена - Мариам. Нещо средно между чудовище и паднал ангел. Едно крехко същество с неистова сила, един абсолютен “сървайвър”, който не позволява на никаква ситуация или човек да го срине. Нещо като котките - никога не падат по гръб и имат по 9 живота .
И, разбира се, веднага пожелах да изиграя тази жена. На секундата. И по време на снимките Мариам ми беше много любопитна, опитвах се да разбера защо е такава. Беше ми и смешна и страшна и същевременно ми ставаше мъчно за нея, защото тя има огромни рани в миналото си, които са я променили и са я направили това, което е. Така че за мен този персонаж беше изключително вълнуващ и се радвам, че ми се случи.

“Мариам”, Теодора Духовнокова талантливо въплащава образа чрез уникално създадените автентични за епохата костюми от неповторимата Марта Миронска

- Като всичко в България и този сериал получи разнопосочни мнения от критиците. Кой е вашият лакмус за това дали една поредица е успешна? Гледаемостта, мнението на приятели, вашето собствено мнение… Кого обичате да питате “Хареса ли ти”?
- След време винаги се разбира дали един сериал е бил успешен, или не. Има сериали, които помним и такива, за които даже не се сещаме. По принцип, докато гледаме един сериал, нормалните зрителски реакции са две - харесва ми, не ми харесва, ще го гледам или няма да го гледам. При "Войната на Буквите" обаче се случи нещо различно, реакциите са много повече от две и много по-бурни. И това е нормално, защото става дума за история, за минало, а ние не сме свикнали да гледаме на екран наши истории от миналото, просто защото не се правят такива. И когато се появи нещо такова - хората очакват в него да има всичко. Всичко, което са си представяли. А то няма как да е така. В други страни, където правят много повече такива филми, всеки екип избира различен начин да говори за това минало. Някои го разказват чрез епични битки, други само през любовни истории например, трети пък се заиграват с костюмите и така нататък. Има и мега продукции, които пък събират всичките тези неща. И зрителите там са свикнали да гледат филми с всякакви исторически сюжети и ги приемат нормално - просто ги харесват или не ги харесват и толкова. И при нас ще стане така след време, надявам се да продължат да се правят такива неща и всеки следващ проект ще става все по-добър, със сигурност. Пък и историята по принцип е много благодатна за филмови сюжети и не случайно толкова много сценаристи по света се обръщат към нея за вдъхновение.

- Историята във “Войната на буквите” е повече от интригуваща, бяхте ли чели книгата на Людмила Филипова преди старта на снимките?
- Не, не съм запозната с романа.

- Коя беше най-трудната ви сцена от филма? Можете ли да ни я споделите?
- За Мариам предстоят много интересни моменти - на любов, на страх, на ужас дори. За нея “няма спокойствие” в нито една серия, бурен и динамичен живот ѝ е отреден от сценаристите.

- Кога в живота си казвате: Аз съм една силна жена и ще се справя с това?
- Всеки път, когато се случва нещо лошо, за съжаление, а такива изпитания се случват, няма как. Но когато имаш деца, имаш мечти за случване - няма как просто да се предадеш. В такива моменти си повтаря, колко силно обичам живота и колко сила има в мен, сила, за която дори не подозирам, но тя си е някъде там, вътре в мен и ако я повикам, тя е готова да ми помогне да премина и през това.

- Вашият начин да отпускате след тежко представление в театъра?
- С приятелите ми, някъде навън или в къщи, с чаша вино и някой хубав филм.