Днес се навършват 11 години от смъртта на един от най-обичаните български актьори – Тодор Колев.

Несъмнено артистичен, притежаващ таланта да усмихва и радва публиката, както с актьорската си игра, така и с музикалните си заложби.

Тодор Колев е роден на 26-и август 1939 г. в Шумен. Още от ранна детска възраст той започва да се занимава с музика като се учи да свири на цигулка, а по-късно и на други инструменти. Преди да бъде приет във ВИТИЗ и да заживее в София, бъдещият популярен актьор свири по заведения на акордеон, саксофон и китара.

Когато кандидатства във ВИТИЗ, проявява характерната си артистичност и чувство за хумор като обува високи токове и преправя гласа си, защото по онова време приемали само високи мъже с дебели гласове. Тодор Колев завършва висшето си образование през 1965 г., а след няколко години се връща във ВИТИЗ като преподавател и води собствен клас. Сред учениците му са Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов и Мариус Куркински. Знаменитият актьор играе активно до края на дните си, работи в много театри в цяла България (София, Шумен, Смолян, Пловдив) и участва в легендарните филми „Опасен чар“, „Козият рог“, „Двойникът“, „Господин за един ден“ и „Цар и генерал“. Легендарният артист играе в сериали и участва в много телевизионни предавания.

За няколко години Тодор Колев се занимава и с политика като депутат във Великото народно събрание и за известно време е културен аташе в посолството на Република България в Канада.

Актьорът има три брака зад гърба си, както и много любовни забежки. Той споделя, че най-големите любови в живота му са съученичката му Мария и първата му съпруга Адриана.

Обичаният български актьор е носител на много отличия и награди. Тодор Колев умира на 15-и февруари 2013 г. след тежко боледуване от рак на белите дробове.

Да си припомним някои от култовите му цитати:

"Ако си кажете "О, Господи, колко жалко, че свършва", тогава сте направили нещо."

"Икономията е майка на мизерията."

"Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип."

"Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам."

"Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може."