"Когато видите хората да вървят в една посока, веднага тръгнете в другата - хората винаги грешат!" Така смята Хенри Чарлс Буковски - мъжът, който ни разкри толкова много за природата на жените и живота. Роден на днешната дата през далечната 1920-та година в Андернах, Германия, той винаги е бил категоричен в елегантната си мизантропия. И не се срамува да си признае, че "не мрази хората - просто предпочита да не са около него". Еднакво е добър в романите ("Поща", "Жени", "Factotum", "Криминале", "Холивуд", "Капитанът отиде на обяд и моряците превзеха кораба"), разказите ("Нощни улици на лудостта", "Пиянска амнезия", "Тежко без музика", "Отсъствието на героя" и др.) и поезията ("Присмехулнико, пожелай ми късмет", "Любовта е куче от ада" и др.) и мненията за него винаги са полюсни - или го обожаваш, или го мразиш.

Циничният му, директен език впечатлява с привидната си простота на изказа, а на втори и трети план остават многото послания и внушения, които той щедро предоставя на читателите си.

Няма да ви занимаваме с биографични справки за автора Буковски. Но можете да се срещнете с неговото литературно алтерего Хенри Чинаски освен в много от книгите му и в два филма, базирани по негови произведения - "Barfly" (с Мики Рурк и Фей Дънауей) и "Factotum" (с Мат Дилън и Мариса Томей).

След всички истории за алкохол, жени, лека дрога, жени, нелепи ситуации, жени, сбивания, жени, залагания на конни надбягвания и... жени животът на Буковски се слива с приказните преживявания на Чинаски, от което печелят читателите. И въпреки привидно коравия и безчувствен стил и език на автора, всъщност Чарлс Буковски е емоционален поет с ранима душа, в което лесно можем да се уверим например от едно от най-искрените и тъжни негови стихотворения.

СИНЯТА ПТИЦА

Една синя птица има в сърцето ми, която

иска да излезе оттам,

но аз съм твърде силен за нея.

Хей, казвам , стой си там вътре,

няма да позволя никой друг

да те види.

Една синя птица има в сърцето ми, която

иска да излезе оттам,

но аз я поливам с уиски и издишвам срещу нея

цигарен дим,

и курви,

и бармани,

и продавачи

така и никога не узнават,

че тя е там вътре.

Една синя птица има в сърцето ми, която

иска да излезе оттам,

но аз съм твърде силен за нея.

Хей, казвам ,

стой долу, нима искаш да ме объркаш?

Искаш да провалиш всичко?

Да изгърмиш продажбите на

книгите ми в Европа?

Една синя птица има в сърцето ми, която

иска да излезе оттам,

но аз съм твърде умен, пускам я само

понякога нощем,

когато всички останали спят.

Хей, казвам , знам че си там,

затова недей да си

тъжна.

После я вкарвам обратно,

но тя пее по малко

там вътре,

не съм я оставил съвсем

да умре

и заспиваме заедно

просто така

с нашия

таен пакт

и това е достатъчно хубаво,

за да накара един мъж

да заплаче, но аз

не плача,

а ти?

Четете още: Къщата на духовете на Исабел Алиенде