Тя е толкова красива и креативна, че да правиш интервю с нея изисква да се съсредоточиш максимално. Защо ли? Ами какъвто и въпрос да си наислиш, само като я пгледнеш в сините очи и си забравяш мисълта.

Все пак ние се стегнахме и се опитахме да я разпитаме за всичко ново около нея. И така...

-Защо Лина де Войн? Разкажи ни за историята зад твоя творчески псевдоним.

-Lina идва от ЦветеЛина, а de Voin - от фамилията ми Войнова, просто ми харесва как звучи Lina de Voin, някак френско (смее се).

-Разкажи ни малко повече за Цвети Войнова. Била си актриса, модел...

-От дете снимам като модел, но това по-скоро ми е хоби. Обичам да седя пред камера и смятам, че ми се отдава. Относно актьорското майсторство - това вече ми е страстта. Снимала съм в доста продукции. В момента, в който съм на снимачната площадка, забравям за всичко, влизам в роля и сякаш започвам да живея друг живот.

-Помага ли тази смесица от различни посоки?

-Ами то всъщност не са много различни посоките, защото всяка води към камерата.

-Коя е онази дейност, която е заложена дълбоко в твоето сърце?

-Киното. То е нещо велико за мен и като актьор мога да кажа, че това да влизаш от образ в образ е изключително интересно. Днес си един, утре си друг. Звучи лудо, но в същото време е много интересно, защото за един човешки живот ти може да си бил всякакъв - от президент до космонавт. Да, не е реално, но си се докоснал до образа и отчасти си го преживял. Всеки актьор може много да научи за различните сфери, благодарение на ролите си, защото когато влезеш в даден образ, ти трябва да изучиш всичко - в личен план да влезнеш в емоциите му и преживяванията му, но и в професията му. Киното учи и дава много повече от роля и слава.

Със Селена Гомес

-Какво ще бъдеш до края на живота си, независимо дали печелиш от него, или не?

-Човек не може да предскаже какъв ще бъде до края на живота си, най-малкото, че никой не знае колко живот му е отреден. Мога да кажа какво ще ме съпътства по един или друг начин - камерата. Обичам да снимам, искам един ден да имам свой късометражен филм. Също така мога да се снимам във филми като актриса цял живот - това е нещо, което не би ми омръзнало никога.

-Завръщаш се след шеметно пътешествие до френската Ривиера, посетила си и филмовия фестивал в Кан, разкажи ни за червения килим, за звездите, за блясъка и онова, което остава скрито от публиката.

-За първа година присъствах на фестивала в Кан. Самият факт, че можеш да се докоснеш до звезди като Ален Делон, Антонио Бандерас, Куентин Тарантино, Хелън Мирън и много други, макар и за секунди, прави изживяването само по себе си невероятно. С Антонио Бандерас успяхме да поговорим малко. Той ми сподели, че много обича България, че има невероятни спомени от тук и че при първа възможност би дошъл отново, дори и без да снима продукция.

С Антонио Бандерас

С Хелън Мирън пък беше също много забавна срещата, защото бяхме една до друга и тя ме гледаше и се смееше, аз я гледах и също се разкикотих. „Искаш ли да се снимаме“, попита ме тя, аз само това и чаках: „разбира се, беше ме срам да попитам първа“. Показах ѝ снимката, която ни направих, и тя извика шокирано „Не! Ще се снимаме отново. Искам да се засмееш с голяма усмивка, виж колко си хубава засмяна, не ти отива да си сериозна.“ Това ми остана като един много забавен и положителен спомен от Хелън.

За самия червен килим какво да кажа - голяма емоция е. Блясъкът е голям, но по телевизията изглежда по-бляскаво отколкото е, говоря за хората главно, не за обстановката. Ако направим експеримент и пуснем по червения килим само българки с красиви прически, хубав грим и ефирни рокли, не можем да отстъпим на всичките тези чуждестранни модели и звезди. Гарантирам ви го.

-Разкажи ни за новите тенденции в блогърството. Кое те отличава?

-Старая се да имам свой почерк. Водя се по тенденции дотолкова какво се гледа, какво се търси, какво е модерно, но гледам нещата да си ги правя по моя начин. В началото на следващия месец ще пусна сайта си, в който ще пиша за неща, които ме вълнуват, за пътувания и други теми.

-Какви са бъдещите планове?

-Да снимам собствен филм на социална тематика.

-Ти си и продуцент, занимаваш се с много проекти. Кое е най-интересното, с което можеш да ни впечатлиш в този момент?

-Да ви впечатля, не знам дали ще мога, но скоро снимахме една реклама за вино и вкарахме в нея бухал и хамелеон. Снимките продължиха доста дълго, защото е много специфично и отговорно да снимаш подобни екзотични животни.

-Имаш ли модели на подражание? Следваш ли тенденциите или се стараеш да развиеш своя почерк? А може би това са два различни етапа... Какви са твоите мисли в тази посока?

-Не обичам да подражавам на никого, дори като дете не съм го правила. За мен човек е индивидуален и трябва да бъде себе си. Определено се старая да развия своя почерк, но няма как и да не следвам тенденциите. Имам много идеи за блогърството и инфлуенсърството. Следете ме и ще видите какви неща съм подготвила.

-Къде е мястото на жената днес? Докъде се простират възможностите на така наречения „по-слаб“ пол? Вярваш ли в равнопоставеността?

-Определено вярвам в равнопоставеността и държа на нея. За мен ролята на жената в семейството не се простира дотам да гледа деца, да чисти и да готви. Не съдя дамите, които го правят, разбира се, но ако една жена има мечти, амбиции и цели, няма право нито тя да не ги следва, нито да позволява на мъжа си да я спира. Мъжете и жените са равни за мен - както мъжете работят, така и жените. Какво по-хубаво от това една жена да бъде независима. Независимостта е сила, без значение от кой пол си. За мен няма по-слаб пол, всичко зависи от самата жена, защото можем ли, питам аз, на една преуспяла жена да кажем, че е слаба? По-скоро трябва да се запитаме какво се крие в самото понятие „по-слаб пол“, защото под „по-слаб“, ако разбираме нежен, раним, чувствен – да, съгласна съм, нека сме по-слабият пол. Но ако става дума за професионални качества - категорично не!

-Ако мъж ти отвори вратата и те пусне пред теб... „скандал“ или „благодаря“?
Определено „благодаря“. За мен истинският мъж трябва да уважава жената до себе си, а това да ѝ направи път, да ѝ отвори врата и да я пусне пред себе си, е знак на уважение. Мъжът е този, който прави така, че жената да се чувства като дама и така трябва да бъде.

-Жената днес е....

-Не мога да кажа каква е или каква не е, но мога да кажа каква трябва да бъде - борбена, успешна и любяща, разбира се.