Автор
Woman.bg

Убийството на Седемте Рилски езера под българския флаг

„Искам да станете така чисти както тези езера. Да станете така хубави както тези места.“

Петър Дънов


Знаете ли кое е мястото измежду всички кътчета на българските планини, което не понася на истинските любители на природата? Знаете ли кое е мястото, където не трябва да ходите, защото ще плачете? Не от красота, а от жал, че Раят умира пред очите ви, че се изпарява между селфита, джипове и шумни хора в носии, сред мириса на кебапчета, сред просташки възгласи на злоупотребили с ракията псевдо-патриоти, сред екипирани с маратонки и нови анцузи „туристи“, сред стотици градско-селски тарикати, качили се с лифта „на въздух“ в планината...?

Това са Седемте Рилски езера.

Природният феномен масово се рекламира като хипер-туристическа национална гордост от разни знайни и незнайни организацийки. Това е най-голямата атракция, една своеобразна планинска „Витошка“ за разходки, така че всички да те видят - хем високо в планината, хем достъпно, хем без никакъв контрол от страна на спящата държава.

Седемте Рилски езера са описвани като „място на българския дух“ и са точно такива. Те са олицетворение на всичко порочно в родния дух. Тази безценна за Европа група езера с ледников произход се отличава с изключително чувствителна собствена флора и фауна. Това е изключително природно богатство и достъпът до него – и на теория, и на практика – би трябвало да бъде внимателно ограничен, контролиран и забранен в определени случаи.

Не и в България.

Тук за броени години, от алчност или от глупост, човеците рушат това, което природата е запазила през вековете. След като преди десетилетие в нарушение на редица закони беше допуснат строежът на лифт до Езерата и след като не беше ограничено движението на автомобили из природния парк, нарушенията зачестиха. Законът предвижда налагане на глоби, но за реални такива не сме чули.

Невъзможността за контрол на защитената територия доведе до нова безпрецедентна простотия, разиграла се тази събота в района на циркуса, при това маркирана и маскирана с гръмко „патриотично“ предназначение.

Да си топнем потурите в Бъбрека – няма такова безумие

От Фондация „Нашият дом е България“ са получили разрешение от Дирекция „Национален парк Рила“ да снимат филм в района на Седемте Рилски езера. Но вместо това, те организираха огромно шумно и широко отразено медийно хоро, с което изписаха името „България“ - за да влязат в Рекордите на Гинес. Съответно, Рилските езера се оказаха атакувани от хиляди шумни, неосъзнати, необразовани хора, които обявиха, че природата е „най-добрия декор за хорото“ (по думите на един участник).

Природата – забележете - е декор за хорото??!?!

Простотията, заложена като бомба със закъснител, съвсем логично ескалира и шепа „българи-юнаци“, нахлузили потури и развели байряци, нагазиха в езерото Бъбрека - в езерото, където е строго забранено дори да си топиш пръста. Защото това е изключително крехка екосистема, която по никакъв начин не трябва да бъде замърсявана.

Няма по-шумно и грозно убийство на безценен природен ресурс от убийството, което се случва под българското знаме. И едва ли има по-непатриотично поведение от това на всички тези „патриоти“, които в стремежа да бъдат забелязани и припознати като „истински българи“ унищожават една изконна родна светиня.

Постоянният шум на човешкия поток и без това отдавна е прогонил редките животински видове в района – вече няма как да видите наоколо мечка, вълк, дива коза, глухар, връбчова кукумявка.

Самият лифт работи с огромен капацитет и с разширено работно време, а това противоречи на политиката за ограничаване на човекопотока, която трябва да се следва за такива места.

Хилядите човешки крака (имало е дни, в които лифтът стоварва по около 10 000 души на Езерата!) са увредили така района, че за започнали процеси на ерозия на тревните местообитания, а свличанията на скална маса замърсяват района. На път са да изчезнат и редица растителни видове.

Що се отнася до самите езера, заблатяването при тях е толкова страшно, че редовно се налага трудоемкото им ръчно изчистване. А това отделно се отразява пагубно на тези ледникови образувания. От първичните езерни екосистеми вече не е останало много.

Не се знае дали ще минат и 10 години преди това място, което сега осигурява стабилни доходи на концесионерите, да се превърне в блатиста и камениста зона без никакви езера.

Затова ако измежду „гордите“ българи все още са останали хора с глава на раменете – чуйте този призив:

Не се радвайте на патриотичните прояви, а тъгувайте. Оплаквайте преходността и глупостта на своите сънародници и плачете за онова, което скоро няма да го има.

И никога не ходете на Седемте Рилски езера. Никога не стъпвайте там.


Няма как да направите по-добро дело за природата на Рила от това. Само така ще останете чисти като тези езера – такива, каквито са били те някога, когато Дънов е водил там Бялото братство.

Автор: Ема Иванова