Автор
Весела Георгиева

В Канада приеха спорен законопроект. В опасност ли са децата?

В края на април в Квебек e приет нашумелият Законопроект 15, чрез който се премахва родителското предимство. Това означава, че правителството може да решава кое е най-доброто за вашето дете.

Чрез тази промяна на разпоредбите за закрила на детето се отхвърля приоритетът на семейните връзки. Законът вече няма да се стреми да поддържа детето в семейната му среда или в разширения кръг на семейството, пише bogari.bg, цитирайки lifesitenews.com.

Законопроект 15 беше представен за първи път от министъра на здравеопазването на Квебек през декември 2021 г. В края на април тази година той беше приет единодушно в националното събрание на канадските провинции със 115 гласа „за“ и нито един глас „против“. Така с пълно единодушие канадските управници позволиха държавата да отменя принципа на родителското първенство и естествените връзки.

Родителите от Квебек са в потрес от решението.

Под претекст даване на приоритет на интересите на децата пред всички други съображения, включително и интересите на родителите, ще се улесни настаняването на децата в приемни домове в предполагаеми случаи на пренебрегване, малтретиране или бедност.

Родителите са притеснени, че може да се създаде опасен прецедент и да се даде твърде много власт на държавата над децата. Опасенията им са, че този ход може да бъде първа стъпка към повече правителствен контрол и ерозия на правата на семейството.

„Изглежда, че е добра идея да се поставят интересите на детето на преден план, но в действителност и родителите, и детето са оставени настрана, когато съдът взема решението за отстраняването на детето от семейството му“, написа блогърката Мел Гойер.

В преработката на Закона за закрила на младежта, представен от министъра на здравеопазването и социалните услуги Лионел Карман, акцентът е поставен върху „благосъстоянието“ на детето.


Какво означава държавата да преценява дали „ситуацията“ около отглеждането на едно дете е добра и дали то трябва да се отдели от семейството си, заради „бедност и риск от социално изключване“?

Да не говорим, че „прогресивните“ американски агенции за закрила на децата вече правят планове да използват компютърен алгоритъм, който да изчислява дали едно дете е под риск в семейството си. Дори се очаква на база на данните, които ще се извлекат от това проследяване, да се повлиява на съдебни решения.

Единственото, което засега спира активното ползване на тези прогнозни модели, са опасенията, че технологията ще засили расовите различия в системата за закрила на децата.

Излиза, че не е притеснително, че машина ще решава дали детето да остане при родителите си, а единствено, че ще се окаже, че чернокожите деца са по-необгрижвани от белите, защото расовата справедливост и расовите квоти са друг американски казус.

През февруари тази година и Френският парламент одобри текст, предложен от партията на Макрон, улесняващ осиновяването на деца. Текстът предвижда отваряне на осиновяването за неженени двойки, понижаване на минималната възраст на осиновителите и улесняване на осиновяването на изоставени деца.

Проследявайки всички тези процеси по утвърждаване на една нова концепция за семейството като институция, от една страна се вижда явен стремеж да се отслаби силата на естествената семейна среда и биологичното родителство като основополагащо за развитието на детето.

Комитетът на министрите на Европа прие нова Стратегия за правата на детето (2022–2027 г.). Забележително е, че в разработването ѝ са участвали и 220 деца от десет държави-членки. Наред със звучащите като патетични лозунги „Никаква бедност“, „Нулев глад“, „Здравословен живот и благополучие“, „Премахване на крайната бедност за всички хора навсякъде“ се открояват и някои смущаващи задачи: изграждане и надграждане на образователни съоръжения, които са за деца с увреждания и чувствителни към пола и осигуряват безопасна, ненасилствена, приобщаваща и ефективна учебна среда за всички; Приемане и укрепване на стабилни политики и приложимо законодателство за насърчаване на равенството между половете и овластяване на всички жени и момичета на всички нива; Гарантиране, че всички момичета и момчета имат достъп до качествени грижи за ранно детско развитие и предучилищно образование, така че да са готови за основно образование.

На пръв поглед всичко звучи много добре в стратегиите за закрила на децата, но какви подводни камъни се крият под повърхността?