Автор
Цвета Герчева

Винаги е лично - как една транспортна компания блокира София, а ние блеем

В София днес вали. Ама като из ведро. Има матури. Хиляди родители се опитват да закарат децата си навреме. Дано да са успели. Но някои все пак не са... Не искам да знам как се чувстват те сега!

Има и протест на превозвачите. Тоест има 3 отделни протеста на превозвачите, които не просто блокират и без това гипсирания от дъжда град - те правят придвижването невъзможно. 3 големи пътни артерии на практика са непроходими. Градът е пълен с полиция, да ни помага и да охранява и аз не знам от какво точно. Едно е ясно - ако протестът беше просто за да се чуят мотивите на превозвачите, можеше спокойно да мине от едно място.

Но да проверим личните истории. Ето моята: возя се в автобус, който спира на кръстовище. Всички се оказват в капан и слизаме. Навън има превозвачи екипирани с протестни атрибути, излезли от една печатница. Чудесно, има организация. Протестът е национален. Драмата - лична. Винаги всичко е лично, да знаеш. Това навремето ми казваше главния ми редактор, когато се опитвах да го убедя за някоя кауза, че "те хората не са виновни, такава е ситуацията". Спомням си за тия оперативки днес, понеже - всички знаем историята зад този протест.

И не, не се оглеждам с доза завист в гаража с десетина скъпи Бугати-та на един собственик на транспортен бизнес. Оглеждам се в лицата на тези шофьори, които отпреди 8 сутринта са блокирали Сточна гара и не дават пиле да прехвръкне от там. Оглеждам се в телефоните на хилядите софиянци, които тази сутрин стоят на аповете за маршрути в града и не знаят от къде да минат. И знаете ли защо - защото то тия протести не се знае как ще се съберат и накъде ще тръгнат. Очаква се да минат през някои министерства. После да обиколят правителствени сгради. Ама нормалните хора как да се оправят с тия очаквания, не е ясно. Не става ясна и причината да се блокират входните пунктове на страната. Сега през Калотина ще можем ли да минем или не?

Как да съм сигурна, че утре както се возя в автобус 72 той няма да спре на някой светофар и да каже - протест, слизайте. И как се случи така, че Столична община се оказа заложник на една транспортна компания, която оперира с толкова много линии на градския транспорт?

Да ви кажа, винаги, когато си помисля за Столична община, ще ме прощавате, ама една тъмна мъгла се появява на хоризонта на надеждата за добри управленски решения и все си казвам: Ох, тая поръчка кой знае как са я писали и как са я дали. Айде да не се лъжем... има толкова примери, че само ако погледнем ремонта на Попа и може да сте спокойни за бъдещето на града.

Сега се питам - ще ни изнудват ли или ще си продадат колите в гаража, за да си закрепят бизнеса? Ще стоим без автобуси ли? "Ходете пеша, бе" ли ще стане положението или все пак високите цени на бензина са виновни за всичко.

Но да бъдем оптимисти. Вчера "Риа Новости" съобщи на руските граждани, че заради кризата, хората във Великобритания понякога пропускат по едно ядене на ден. На нас поне още яденето не са ни спрели.