Влюбих се в мъж, който не може да ме задоволи. Нещастна съм, но не искам да го нараня!

Срещнах Асен в една ужасна вечер, в която дъждът се лееше като из ведро. Гърмеше се, святкаше, чаках го пред ресторанта, защото закъсня. Но бях решила да му дам шанс. Имахме общи познати и се бяхме видели на един купон. А после се уговорихме за среща.

Беше ужасно сладък. На 47, но със сърце и душа на 15-годишен. Притеснен, мил, романтичен. Грижеше се сам за сина си от години, защото съпругата му му изневерила, а после се развели. И тя имаше друго семейство, друго дете...

Харесах го от първия поглед. Висок, стегнат, секси.
И наистина ужасно мил и романтичен. Обичаше да ме гушка, а при всяко докосване ме възбуждаше страшно много.
Излизахме няколко пъти. Беше толкова хубаво. Разхождахме се в парка, целувахме се като тийнейджъри по пейките, ходихме за риба, спахме на палатки. Аз също имах син, двамата със сина на Асен много си допаднаха, макар и да имаха сериозна разлика във възрастта.


Въобще нещата се случиха по най-добрия начин. Освен едно. Сексът.

Първия път, когато го направихме, бях много възбудена, но останах незадоволена. Да си призная, това е доста неприятно усещане. Все едно да си гладен и да усещаш аромата на добре изпечена пържола, която някой да ти отмъкне под носа. Не му беше много малък, не знам, по-скоро твърде тънък за мен. Но аз тогава го отдадох на притеснението. А и толкова много се стара да се представи добре. Следващите пъти нещата обаче не станаха по-добри. Беше ми хубаво до момента, в който го усещах в мен. Или по-скоро не го усещах. Чувствах се тъпо, защото наистина го харесвах. Беше свестен, сериозен, възпитан, готин. Въобще прекрасен. Само ако можеше нещата в леглото да се случат по-добре...


Реших да се запася с играчки. Преди не съм им обръщала внимание, но сега прецених, че могат да ни помогнат. Усещах, че и той се чувства малко кофти от това, аз не мога да се насладя напълно на секса. Беше му трудно да стигне до кулминацията. Ситуацията ставаше все по-неприятна. Не съм коментирала нищо по темата, защото не знаех как точно да го направя, без да го засегна и нараня.

Изчетох много неща по темата. Изпробвахме пози, въобще – опитах всичко, за да получа удоволствие и да помогна на връзката ни. За мен обаче сексът винаги е бил важен. Той е начин да изразиш това, което изпитваш към човека до себе си, да му подариш нещо много лично като изживяване. И фактът, че нещата не вървят добре, ме караше да се чувствам кофти.


От друга страна не искам да се разделим точно, заради секса. Чувствам вина. Веднъж вече го бяха зарязвали, ако и аз го оставя, как ще се почувства? И сега не знам какво да правя. Честно. Искам да бъдем заедно, обичам го, но онези емоции, което те привличат в първия момент, химията, взе да изчезва именно, защото сексът не върви. Правим го рядко, имам чувството, че и той се чувства виновен, че не може да ми достави пълно удоволствие.
Една приятелка ме посъветва да си намеря любовник и да си живея с Асен. Но това е тъпо и гадно. Намирам се буквално в някакъв ад. Трябва ли да го зарежа, защото не ме задоволява? Трябва ли да бъда откровена? Няма ли да ме намрази? От друга страна, трябва ли да бъда нещастна, за да не го нараня?

Надявам се скоро да открия отговора, защото вече не издържам в тази ситуация. Тайно се надявам той да е този, който да се откаже. Да си тръгне. За да не бъда виновна...