Юлиан Вергов завършва актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на професор Цветана Манева през 2001 г. Дебютира на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в „Ромео и Жулиета“ по Уилям Шекспир, постановка на Лилия Абаджиева.

Играе в спектаклите „Чайка“ от Антон Чехов, „Хамлет“ по Уилям Шекспир в НДТ „Сълза и смях“, „Сватбата на Фигаро“ от Пиер дьо Бомарше в Малък градски театър „Зад канала“, „Присъдата“ по Франц Кафка, „Престъпление и наказание“ по Фьодор Достоевски в Театрална работилница „Сфумато“, „Славей беше“ по Уилям Шекспир, „Амок“ от Пол Клодел в НДК-МТИ, „Козата, или коя е Силвия?“ от Едуард Олби в Народен театър „Иван Вазов“ и CLASS от Чарлс Еверед в Театър 199.

Освен в театъра, Вергов има доста роли и в тв сериали: „Тя и той“ по Би Ти Ви, „Стъклен дом“, „Революция Z: Секс, лъжи и музика“, „Откраднат живот“.

През 2015 г. печели наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“, за ролята на (Борис Сарафов) в „Солунските съзаклятници“, Народен театър „Иван Вазов“.

"Всичко ми се е случвало в любовта – и горчивина, и щастие. Бил съм и изоставян. Най-трудният урок, който съм научил, е да си затваряш устата. За да се случат някои неща, трябва да се научиш да мълчиш", споделя Вергов в интервю за Нова телевизия.

"Да, имам жена до себе си, но няма да я покажа за нищо на света", признава още звездата на родното кино и театър.

„Много хора са събрани вътре в мен и е трудно да избера кой точно трябва да съм. Моят личен белег е иронията. Обичам да се радвам на живота. Обичам да се рея безцелно. Затова прекарвам много време на морето. Може би покрай пандемията успяхме малко да се поспрем, да се замислим", казва още актьорът.

Най-големият му страх е да не се случи нещо с приятелите и роднините му. „Още повече мисля за това след смъртта на Йосиф Шамли", разказа Юлиан.