За или против домашното образование?

19 септември 2016 | 16:28
3439
0
0

От миналата година образователната комисия в НС разреши в домашни условия да се обучават не само деца със здравословни проблеми и с изявени дарби, но и такива, чиито родители са изявили подобно желание.

Въпреки това на самостоятелната форма на обучение все още се гледа по особен начин и мнозина смятат, че тя сериозно би навредила не само на интелектуалното, но и на емоционалното развитие на подрастващия.

Но дори и най-големите критици на домашното образование няма как да не се съгласят, че то гарантира индивидуален подход към детето, съобразен с неговите нужди и възможности, както и среда, стояща далеч от вулгарния език и агресията, за жалост станали неизменна част от живота в съвременното училище.

И за да се ориентира човек в тази противоречива същност на обучението у дома и да разбере дали то е решението за неговото дете, със сигурност трябва да отдели време за запознаване със спецификата на този вид образование. Затова ви представяме историята от първо лице на една британска майка на име Меган, която спира децата си от училище и започва да ги обучава вкъщи:

"След осем години у дома с три малки деца, изключително много се наслаждавах на спокойното ежедневие, което имах, след като двете ми по-големи хлапета тръгнаха на училище, а по-малкия ми син беше в предучилищна група.

Но истината е, че не всички споделяха моята радост. Големият ми син – Джоузеф, тогава на 8, страдаше от дислексия и училището не можеше да се справи адекватно с неговите нужди. В резултат моето социално и отворено към света момченце се превърна в депресиран, тревожен и затворен в себе си човек. Като родител нямаше как да приема страданието на детето си и просто трябваше да направя нещо, за да променя ситуацията.

Първоначално твърдо отхвърлях идеята за преподаване у дома и гледах на тази възможност като на пълна лудост. Имах същите предразсъдъци като повечето хора и си мислех, че към домашното образование се обръщат само религиозни фанатици, а също така, че обучението в пределите на дома ще превърне децата ми в затворени и социално неадекватни хора. Но тъй като със съпруга ми не можехме да си позволим да запишем сина си в частно училище, където ще обръщат по-голямо внимание на индивидуалните му нужди, а той ставаше все по нещастен буквално с всеки изминал ден, нямахме друг избор освен да го спрем от училище и да започна аз сама да му преподавам вкъщи. Не след дълго с мъжа ми, който първоначално не приемаше идеята за домашно образование, но постепенно промени възгледите си, решихме да отпишем от училище и дъщеря ни и да обучаваме у дома и нея. Бях решена, че ако до няколко седмици тя не свикне с промяната, веднага ще я върна в училище отново, но тя много се зарадва на идеята, защото имаше проблем със социализирането с децата в нейния клас.

Признавам си, че това беше най-страшното и отговорно решение, което съм взимала в живота си. Много от приятелите и съседите ме питаха дали съм достатъчно подготвена, за да обучавам децата си сама, дали няма по този начин да затрудня социалното им развитие – все въпроси, които самата аз си задавах постоянно и за които се притеснявах. Не бях наивна и знаех, че няма да е лесно, но за онзи момент това беше най-доброто решение за децата ми. С мъжа ми не смятахме завинаги да е така, просто искахме да пробваме тази опция и да видим дали домашното образование наистина ще е по-добрия избор за децата ни.

Да позволиш на децата ти да присъстват на раждането на братчето им?

Много ми помогна съседка от квартала, която също обучаваше детето си у дома, тя ме добави към десет онлайн групи за родители на хлапета, обучаващи се вкъщи. Там се организираха събития за децата, дискутираха се различни техники на преподаване и се споделяха материали, учебници и учебни помагала. Буквално всеки ден се състояха дузина събития, на първото, на което отидох, бях шокирана да видя, че имаше близо стотина души. Това ми подейства наистина много добре, защото по този начин едно от най-големите ми опасения, а именно, че децата ми ще бъдат изправени пред дефицит на социализация, се изпари. Благодарение на тези събития, те имаха възможността не само да общуват със свои връстници, но и да се занимават с разнообразни занимания, не само спортни, но и културни, за които нямаше да имат време, ако бяха на училище.

Опитвах се да създам някакъв график на учене, но истината е, че не ми се получи. Всеки ден беше различен. Набавих на децата си учебници и помагала, записах ги на онлайн курсове по математика. Но истината е, че дробите се учат най-добре в спокойна атмосфера, в кухнята с пица в ръка, а готвенето е най-добрия начин, чрез който човек научава да изчислява и преобразува мерните единици.

А чрез заниманията в кухнята тренираха четенето. Опитвах се да съобразявам уроците с техните нужди, да им преподавам по по-интересен начин. Например в часовете по география вместо да им сервирам сухи факти, ги карах да намерят традиционна рецепта за държавата, за която говорим, и да се опитат да я приготвят, защото и Джоузеф, и Мили обичаха да майсторят разни неща в кухнята.

Също така всеки ден имаха спортни занимания – бокс за деца, въртене на обръч и волейбол в задния двор, тенис и други. За упражненията по правопис и граматика използвах помагала, а за часовете по природознание понякога им възлагах да подготвят различни проекти – някои бяха по-лесни, а за други трябваше да се готвят седмица. Такъв например бе този да направят макет на слънчевата система от папие маше.

Нямаше определени правила, които следвахме. Но като цяло привършвахме с уроците до към 12-13 часа и после имахме свободно време да се разхождаме из Лондон, да посетим някоя галерия или музей, записах децата на уроци по френски, освен това отидоха на къмпинг, организиран от Forest School.

Разбира се, домашното образование си имаше и своите минуси и трудности. На първо място – беше изключително изморително за мен. По цял ден се занимавах с децата, вечер бях толкова изтущена, но нямах време за почивка и за разговори с мъжа ми, защото трябваше да подготвям заниманията за утрешния ден. Също така изведнъж Мили отказа изцяло да учи и да изпълнява задачите, които ѝ давам. Не знам защо. И докато на Мили и стигаха срещите с дечица два – три пъти седмично, то Джоузеф започна да тъжи за приятелите си от училище и за времето, прекарано по цял ден с тях.

Затова когато най-малкото ни дете Лукас започна първи клас, решихме да върнем в училище и Джоузеф, и Мили, но преместихме и двамата в нови учебно заведение. Трябва да си призная, че приех връщането им в класната стая като мои личен провал, смятах, че това доказва, че не съм се справила добре с домашното образование. Но истината е, че това няма значение, все пак най-важното е не моите лични постижения, ами щастието на децата ми. Радвам се, че към днешна дата малчуганите ми са щастливи – Джоузеф попадна на учители, които толерират нуждите му, а чрез обучението у дома Мили натрупа практически знания и увереност, за да се социализира по лесно сред връстниците си."

Няма как да не отбележим, че разказът на Меган ни накара да погледнем на обучението у дома по друг начин, показвайки ни, че то нито ще превърне детето ни в асоциална личност, нито ще забави интелектуалното му развитие.

Защото както казва героят на Мат Деймън в "Добрия Уил Хънтинг": "След 50 години ще осъзнаеш, че си прахосал $150 000 за образование, а можеше да похарчиш $1,50 за да потърсиш и си вземеш нужните книги от градската библиотека."

Безспорен факт е, че в днешно време може да получите абсолютно всяка информация по абсолютно всеки учебен предмет в интернет. А кой по-добре от вас ще знае как да я предостави на детето ви по начин, по който то ще я разбере.
 

Коментари

Добави Коментар